Правосъдие и вътрешен ред


Категория на документа: Други




УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

КАТЕДРА "КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО"
СПЕЦИАЛНОСТ "ИНФОРМАЦИОННИ ФОНДОВЕ НА КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО"
УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА: ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

РЕФЕРАТ

на тема:

ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШЕН РЕД

Изготвил: Богдан Димитров Проверил: проф. Иван Белчев
I курс Задочно обучение
Ф.№ 243-кз

София
2013

Европейският съюз е обединение на демократични държави, които работят заедно за мир и напредък. Неговите държави членки са делегирали част от своя суверенитет на общите институции, така че решенията по определен кръг въпроси от общ интерес да се вземат демократично на европейско ниво. Това прехвърляне на суверенитет се нарича още "европейска интеграция". Правомощията и компетенциите на институциите на ЕС са описани в основните договори на Съюза. Всички решения и процедури на ЕС са базирани на тези споразумения, съгласие по които са постигнали всички Държави членки. Върховенството на правото, осигуряването на ред и вътрешна сигурност, както и спазването и защитата на човешките права са основна характеристика на Европейския съюз.

Осигуряването на сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи е заложено в така нареченият трети стълб на Договора за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. Съюзът получава за задача да изработи общи действия в областта на правосъдието и вътрешните работи по метод от междуправителствен тип. Целта е да се предостави на гражданите на Европейския съюз високо равнище на закрила в пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Това сътрудничество се отнася до следните области:
* правила, уреждащи преминаването на външните граници на Общността и засилване на граничния контрол;
* борба с тероризма, тежките форми на престъпна дейност, трафика на наркотици и измамите в международен мащаб;
* съдебно сътрудничество по наказателноправни и гражданскоправни въпроси;
* създаване на Европейска полицейска служба (Европол), разполагаща със система за обмен на информация между националните полиции;
* борба с незаконната имиграция;
* обща политика на предоставяне на убежище.

Обезпечеаването на тези области се осигурява чрез създаването на специални работни структури и специализирани органи.

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) към Европейския парламент отговаря за по-голямата част от законодателството и демократичния надзор на политиките, свързани с превръщането на Европейския съюз в пространство на свобода, сигурност и правосъдие (член 3 от Договора за Европейския съюз - ДЕС). Тези политики са тясно свързани с прилагането на Хартата на основните права на територията на ЕС и с укрепването на европейското гражданство. Европейският съюз извършва дейност в тази област в рамките на общ ангажимент с държавите-членки, техните национални парламенти, съдебната система и гражданското общество. За изпълнението на тези цели се приема многогодишна стратегия (т. нар. "Стокхолмска програма" за периода 2010-2014 г.), която установява няколко стратегически законодателни и оперативни цели, обхващащи основно, но не само, гражданството, прозрачността, защитата на данните, борбата срещу дискриминацията, осигуряването на свободно движение, граничния контрол, миграцията, убежището, съдебното и полицейското сътрудничество.

Най-видимият елемент от политиките на Европейския съюз за правосъдието и вътрешните работи са достиженията на правото на ЕС (acquis) от Шенген, които довеждат до вдигането на вътрешния граничен контрол. Промяната, която улеснява пътуващите в Европейския съюз, настъпва през 1985 г., когато правителствата на Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия подписват споразумение в малкото погранично люксембургско градче Шенген. Чрез него те постигат договореност да премахнат по общите си граници всички проверки на хора, независимо от националността им, да съгласуват контрола по границите си с държавите извън ЕС и да въведат обща визова политика. По този начин те създават зона без вътрешни граници, известна като Шенгенската зона. Днес Шенгенското споразумение и произтичащите от него актове на вторичното законодателство са неразделна част от договорите на ЕС, а Шенгенската зона постепенно се разширява. Към 2006 г. 13 държави от ЕС (Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Холандия,Португалия, Испания и Швеция) заедно с Исландия и Норвегия, които не са държави-членки, изцяло прилагат шенгенските правила. Шенгенското законодателство (включително Шенгенското споразумение, Шенгенската конвенция, решенията и декларациите на Шенгенския изпълнителен комитет), включено по силата на Договора от Амстердам в общата рамка на Европейския съюз през май 1999 г., предвижда поредица от компенсаторни мерки (общи правила по отношение на външните граници, визите, полицейското и съдебно сътрудничество и въвеждането на Шенгенската информационна система), за които съответните европейски страни са се договорили и които позволяват свободното движение на хора през вътрешните граници. Основните инструменти за противодействие на престъпността по отношение на свободното движение са Шенгенската информационна система и Националните бюра "SIRENE", чрез които се осъществяват презграничните издирвателни дейности по отношение на издирвани или изчезнали лица и вещи.Шенгенската информационна система е една от тези компенсаторни мерки.Тя е разработена като основно средство за улесняване на сътрудничеството в областта на граничния контрол, митниците, полицейското и съдебното сътрудничество и обмена на съвкупност от данни с цел да се защити законното движение на хора, като същевременно се обменя информация за лица, на които напр. не е разрешено влизане или пребиваване на територията на Шенген или които се издирват с цел задържане или отвеждане.

През лятото на 2002 год. Съветът на Европейския съюз приема "План за гранична защита на външните граници на страните - членки на Европейския съюз". Планът цели изграждането на "една интегрирана защита на външните граници на страните-членки на ЕС". Защитата на външните граници предполага осъществяването на ефективен граничен контрол и постоянно наблюдение и охрана на сухоземната, въздушна и морски граници. Така се стига до създаването на Европейската Агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на страните-членки на Европейския Съюз (ФРОНТЕКС). Тя е създадена с Регламент на Съвета (EО) . Регламентът създава основа за развитие на Агенцията, която се счита за един от основните компоненти на концепцията за интегрирано гранично управление. Агенцията е създадена и функционира от 25.04.2005 година със седалище Варшава, Полша. На 25.05.2005 г. Управителният съвет на Агенцията се събира за първи път във Варшава. ФРОНТЕКС има следните функции:
* кооперативно сътрудничество между страните-членки в областта на управ-лението на външните граници;
* подкрепя страните-членки в обучението на националните гранични служи-тели, включително и чрез изграждане на общи стандарти на обучение;
* изготвя анализ на риска;
* следи за развитието в изследванията, свързани с контрола и наблюдението на външните граници;
* подпомага страните-членки в обстоятелства, изискващи повишена техническа и оперативна помощ по външните граници;
* осигурява необходимата помощ на страните-членки за организиране на съвместни операции по обратно връщане.

Друг специализиран орган за осигуряване сигурността на гражданите в Европейския съюз е Европейската полицейска служба - Европол. Възникнала през 1994 г., започва дейността си като Звено за борба с наркотиците в гр. Хага, Нидерландия. През 1998 г. влиза в сила Конвенцията за Европол ратифицирана от всички страни-членки. Европейската полицейска организация през 1999 г. започва да изпълнява пълноправно своите дейности, а през 2002 г. правомощията на Европол са разширени. С решение на Съвета за Европол, взето през 2010г. се заменя Конвенцията за Европол. Седалището остава в гр. Хага, Холандия. Полицейската агенция има за цел да координира дейността на полицейските служби на европейските държави в предотвратяването и борбата им с тежката международна организирана престъпност. В това число влизат незаконен трафик на наркотици, търговия с откраднати превозни средства, трафик на хора, незаконни канали за имиграция, експлоатация на жени и деца, порнография, подправени документи, трафик на радиоактивни и ядрени материали, тероризъм, пране на пари и производство на фалшиви евро. Задачите на Европол са да събира и анализира данни и информация, да управлява информационна система, захранвана с данни директно от държавите-членки, да улеснява размяната на информация между държавите-членки, да координира съвместни операции на държавите и да създава съвместен екип за разследване, улесняване провеждането на разследвания в държавите-членки, като предоставя необходимата информация, предоставяне разузнавателна и аналитична подкрепа на държавите - членки във връзка с големи международни събития. Всяка държава-членка определя национално звено, което да действа като единствен орган за връзка между компетентните органи на своята държава-членка и Европол. Само при условия, определени от въпросната държава-членка може да да бъде разрешено директен контакт. Всяко национално звено има най-малко един служител за връзка на Европол. Тези служители трябва да представлява интересите на своите национални звена и да се улесни обмена на информация между тези звена и Европол.

Организация със сходни цели е Международната организация на криминалната полиция "ИНТЕРПОЛ" със седалище в гр. Лион, Франция и 187 страни членки. Основна цел е взаимодействие и подпомагане на нейните членове в борбата с криминалната престъпност.В дейностите на Интерпол е заложено да подкрепя държавите в предотвратяването и борбата им с корупцията, тероризма, наркотрафика, престъпленията против личността, търговията с огнестрелни оръжия и материалите с двойно предназначение, кражба и незаконна търговия на произведения на изкуството, компютърни престъпления, подправка на парични знаци. Организацията възниква през 1914 г. в гр. Монако с първия международен конгрес на криминалната полиция. Целта е създаване на международна база данни на криминалните полиции и да се хармонизира процедурата за екстрадиция.През 1923 г. На Втория международен конгрес на криминалната полиция се създава Международна комисия на криминалната полиция (ICPC) с централа във Виена, а през 1946 г. централата на организацията се установява в Париж. Тогава за пръв път се използва понятието "ИНТЕРПОЛ".

За да се осигури зона на свобода, сигурност и правосъдие се налага създаване на специализирана правна конструкция със собствен правов ред. Това намира отражение в първия устройствен акт на интеграцията - Парижкия договор от 18 април 1951 г. за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Неговия чл. 136 предвижда създаването на собствен съдебен орган на новата общност - Съд на ЕОВС. Функциите на Съда се свеждат до разрешаването на споровете по изпълнение на Договора и отмяна на противоречащите му актове на институциите. С подписване на Римските договори (1957г.) за създаването на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ) и Европейската икономическа общност (ЕИО) се предвижда компетентност и уредба на функционирането на право раздавателна институция. Трите общности се създават като три самостоятелни юридически лица със собствена уредба и органи. Всеки от техните учредителни договори (УД) съдържа разпоредби относно компетентността и функционирането на съответния съд. Към всеки от трите УД е приложен и отделен протокол, съдържащ отдел "Устав на Съда", доразвиващ договорните разпоредби. С Римските договори (и като приложение към тях) се подписва Конвенция, по силата на която Съдът на ЕОВЦ е натоварен да действа като съд на трите Европейски общности. С течение на годините съдебната система на ЕС претърпява сериозно развитие и реформиране, в резултат на непрекъснато нарастващия брой казуси и на процесите на разширяване на ЕС. Първата значима реформа се въвежда през 1986 г. с измененията, въведени с Единния Европейски акт (ЕЕА). Той предвижда към Съда на ЕО да се прибави още един съдебен орган, който да гледа като първа инстанция някои категории дела. Така през 1988 г. с решение на Съвета се създава Първо инстанционния Съд (ПИС), които започва да действа от 1989 г. с основна задача да облекчи работата на СЕО. Въвеждането на двуинстанционната правораздавателна система по отношение на исковете, завеждани от частно правни субекти подобрява тяхната защита и позволява на по-висшата юрисдикция - Съда на ЕО , да се посвети по-пълноценно на осигуряването на еднообразното тълкуване на правото на ЕС. Десетина години по-късно, с разширяването на материалния, териториалния и персоналния обхват на интеграцията, се осъзнава нуждата от по-нататъшно разширяване на структурата на съдебната система на ЕС и създаването на нови съдебни органи. Договорът на Ница (в сила 01.02.2003 г.) въвежда следващата съществена реформа в съдебната архитектура на Съюза, свързана със състава на двете съдилища; повишаването на ефективността на съдебната процедура; разширяването на юрисдикцията на ПИС и създаването на т. нар. "панели" като специализирани юрисдикции за разглеждане на отделни категории дела (интелектуалната собственост и трудови спорове). От създаването си през 1952 г. Съдът на Европейския съюз има за задача да осигурява "спазването на правото при тълкуването и прилагането" на договорите. Като част от тази задача Съдът на Европейския съюз:
* упражнява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Европейския съюз,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Правосъдие и вътрешен ред 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.