Представяне на неправителствена организация


Категория на документа: Други



Това естествено означава намален капацитет за грижа и защита на децата в тези семейства.
Точно тези хора са нашата цел - трябва да достигнем до тези родители, които са на ръба и да предотвратим тяхното мизерстване, за да не изоставят децата си. Техните проблеми не са само финансови. Свързани са също и с бюрокрацията, през която трябва да преминат, за да се ползват от правото си на помощи, както и с липсата на центрове и специализирани институции, където например родителите на деца с увреждания могат да получат помощ и обучение как да се грижат за него.Всичко това е сериозен тест за издръжливостта и гъвкавостта на социалните системи в региона, за който не всички бяха готови. Липсата на обществена и държавна подкрепа е най-честата причина за изоставянето на деца и това е явен индикатор, че системата за социална защита, предложена от Конвенцията на ООН за правата на детето, също все още не действа.Добрата новина е, че в последните години правителствата в региона предприеха голям брой инициативи в подкрепа на рисковите семейства и за деинституционализирането на децата. През юни 2011 г. УНИЦЕФ и Върховния комисариат по човешките права към ООН внесоха призив в Европейския парламент за забрана на изоставянето на най-малките деца в институции. Само 16 месеца по-късно резултатите са впечатляващи.Нека ви кажа още нещо в контекста на кризата - най-често ни питат как можем да се справим финансово с тези въпроси. Данните показват много ясно, че дете, което израства в нормална семейна среда струва на обществото с 4 до 10 пъти по-малко, отколкото децата в институциите. Така че не трябва да има спор около това - трябва да инвестираме всички ресурси там, където ще имаме най-добри резултати.
Къде се намира България в контекста на проблема за изоставянето на малки деца в домове?
- България все още има много висок брой на децата, които израстват в институции. Но най-важната новина днес е, че за последните две години техният дял е намалял драстично - с 22%.Ние отдаваме заслуга за това на няколко фактора и играчи. Първо, на политическата воля и лидерство да се заемете с проблема и да започне реформа. Идеята да се осигури семейна среда за всички малки деца в риск от изоставяне е напълно осъзната и възприета като приоритет и присъства здраво в дневния ред на управниците.

Ключовите министерства като здравното и социалното ни дадоха ясно потвърждение за ангажираността и готовността си за сътрудничество по проблема. Има активен диалог с гражданския сектор. Така че активно се обвързват всички заинтересовани страни, които могат да помогнат да се спре институционализирането на деца под три години.Най-силният акцент е върху превенцията на изоставянето на децата. Правото на детето да расте в грижовно семейство и семейна среда може да се спази само, ако се осигури подкрепа за биологичните или приемните родители. И мисля, че тук в България това е добре осъзнато и то проличава с настоящата конференция, която поставя проблема в центъра на фокуса на Европа.Друго нещо, за което искам да поздравя България е откровеността. С тази конференция признавате, че не знаете от къде да започнете и как да подобрите условията, затова се нуждаете от ноу-хау и съдействието на съседските страни. А това е в полза на всички ни. Така лесно ще изградим мрежа на сътрудничество и ще ускорим темпото, с което ще прекратим практиката да се изоставят деца.Мисля, че всички сме наясно какво трябва да се направи, просто трябва да увеличим динамиката.
Какво всъщност трябва да се направи и колко скоро можем да очакваме видими резултати?
- Има стъпки, които отнемат повече време - например промените в правната рамка, ориентацията в новите принципи. Има и неща, които можем да направим незабавно. За тях призоваваме всички държави в региона да формират партньорства и да забранят изоставянето на деца до тригодишна възраст в институциите колкото може по-скоро. Това може да случи много бързо, ако правителствата реагират и внесат такова предложение още днес.Освен това трябва да разработим алтернативи на институциите - приемни семейства, защитени домове. Трябва да развием и програми за обучение и подкрепа на родителите, които имат трудности с отглеждането на децата си. Така че има няколко много конкретни неща, върху които трябва да започне да се работи веднага.За всичко това могат да помогнат и страните от Западна Европа, които имат добри традиции и практики в овладяването на проблема. Вече няколко западноевропейски държави са изразили подкрепа и готовност за сътрудничество в мисията ни.Регионът ни може да влезе в средните стойности за Европа само в рамките на три до пет години.Коя трябва да е движещата сила в тези промени? Както демонстрира България - най-ефективно е когато има сътрудничеството между всички заинтересовани страни.
Трябва ни и политическото лидерство и парламентът, за да наложат по-ефективни законови мерки.Трябва ни и Министерството на здравеопазването, за да даде ясни инструкции на медицинските служители, които са в контакт с родителите, когато детето се роди. Те трябва да могат да убедят семействата да положат грижи за новороденото, а ако се колебаят дали да го оставят - да им дадат съвет и насоки за това как да се справят, къде да потърсят помощ и какви права имат. Винаги трябва да се инвестира време в такъв разговор, защото често пъти майките се чувстват самотни и съсипани от решението си, а то обикновено не е в интерес на детето.Министерството на социалната политика, също е една от задължителните движещи сили по този проблем, трябва да разработи пакет от социални помощи, предназначени специално за уязвимите семейства, които не успяват да осигурят грижа на децата си.Гражданското общество - неправителствените организации и медиите, също имат съществена роля. Трябва да следите какво се случва и да се уверявате, че има положителна социална динамика и проблемът не се изтласква към периферията от други значими приоритети.Има ли държави в региона ни, които са напипали правилната посока и вече са провели успешни реформи? Всъщност доста държави в Европа вече са постигнали добри резултати в тази насока. В региона има три държави, които приеха пълната забрана да се институционализират деца до тригодишна възраст - Румъния, Сърбия и Хърватия. Има страни, където значително е намалял броят на децата в социалните домове и се развива дейността на приемните семейства - България, впрочем е една от тях. Някои държави наблягат на подобряване на условията в домовете. Така че различните страни, атакуват проблема от различни ъгли.Задължително трябва да изтъкна усилията на Сърбия, където броят на институционализираните деца спадна наистина драстично в последните години, благодарение на тактиката за сътрудничество между секторите, която използва и България.Идеята на тази конференция е да поставим на масата всяка добра практика от различни краища на региона, така че вместо поотделно да открива колелото наново, с общи усилия да сглобим целия пъзел и да намерим най-ефективната формула. Няма как обаче директно да пренасяме стратегиите от една държава в друга, защото усилията трябва да се правят в контекста на конкретната националност и култура.

*Заключение
Всеки обича живота и се старае да го живее пълноценно до колкото е възможно.Влагаме много от времето си мечтаейки за нова кола,телевизор и тем подобни неща, но не си даваме сметка колко неща от живота си не ценим - семействата ни,покривите над главите ни,храната на масата ни.Забравяме, че щастието може да се състои просто в това, че е настъпил нов ден,че сме живи ,че сме здрави.Забравяме да се усмихваме, да благодарим на хората около нас за това ,че са с нас и че се грижат за нас и ни обичат.
На тази земя има хиляди деца, които нямат шанса дори за миг за опитат всичко това , което ние имаме.Те могат само да мечтаят за семейство и дом.Именно УНИЦЕФ опитва да им даде това ,което ние загърбваме обсебени от ежедневието си.
Животът е като песен-съчетание от весели и тъжни звуци,обсебващ и прекрасен ,улисан в благозвучната мелодия не осъзнаваш колко бързо идва нейният край.Нека бъдем добри,нека ценим това, което имаме и помогнем на останалите да изпитат малко от това щастие,а кой друг освен децата го заслужава повече.

Източници:
1. http://www.unicef.bg/
2. http://bg.wikipedia.org/
3. http://www.dnevnik.bg/





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Представяне на неправителствена организация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.