Прекрасното в естетиката на Платон


Категория на документа: Други


Варненски свободен университет
"Черноризец Храбър"

К У Р С О В А Р А Б О Т А
По "ЕСТЕТИКА"

На тема:
"Прекрасното в естетиката на Платон"

Проверил: ..........................

Изготвил:

Фак.№

Варна, 2013

Увод

Естетиката (гр. aisthesis - сетивно възприятие) като наука изучава закономерностите на естетическите отношения на човека към действителността и изкуството като специфична форма на обществено съзнание. Тя се е зародила преди около 2500 год. пр.н.е. в епохата на робовладелското общество в Египет, Вавилония, Индия и Китай.

Основните естетически категории "прекрасно", "безобразно", "комично", "трагично", "възвишено", "низко", "героично" са своеобразен модел в естетическата практика, логическа форма на историческият опит на естетическата дейност, фундемент на естетическия анализ на изкуството.

Следователно, естетиката не е просто наука за прекрасното - по-широко и по-точно е наука, изследваща цялото богатство на естетически ценности, които човек намира в заобикалящия го свят, които създава в практическата си дейност и които се фиксират в изкуството, отразяващо света. В този смисъл, естетиката може да бъде наречена наука за естетическото претворяване на действителността на човека.

Прекрасното като естетическа категория определя предмет или явление от гледна точка на съвършенство, като такива, които имат висша естетическа стойност. Прекрасното съществува независимо от човека и неговото съзнание, но способността да се открие красота или да се създаде е присъща само на човека. Оценката за прекрасното зависи от вкуса и идеала, на които се опира човек, ориентирайки се в обкръжаващият го свят. Тази оценка може да бъде вярна или грешна или в различна степен да отговаря на обективната истина за прекрасното.

Древногръцката естетика не само е сформирала "прекрасното" като една от основните естетически категории, но е използвала и система от сродни понятия, които способстват за разкриване на неговото съдържание (полза, целесъобразност, добро, благо, чувственост, хармония).

Прекрасното в естетиката на Платон

Великият древногръцки философ Платон (427 - 347 гг. до н. е) създава система за обективен идеализъм, характеризиращ се от широк кръг от явления на обкръжаващата действителност, разработки по въпросите на диалектиката, гносеологията, етиката, естетиката, образованието.

За Платон от изключителна важност е представата за "прекрасното".

На тази естетическа категория е посветен диалогът "Големият Хипий". В него Платон се стреми да намери това, което е прекрасно за всички и винаги. Той търси отговор не на въпроса "кое е красиво?", а на въпроса "какво е красота?", опитвайки се да охарактеризира същността на красотата.

Платон изправя в своето произведение два персонажа - Гипий и Сократ - един от известните философи, който е представен като много уверен в себе си човек. Гипий и Сократ всестранно анализират прекрасното, опитвайки се съчетаят утилитарни и етически определения.

Сократ се старае да насочи събеседника си към правилното разбиране на проблема. На въпроса "Какво е красиво?", Гипий отговаря: "Красиво момиче". Това е изходният момент на изследването - потвърждаването: красивото е единично и конкретно. Според Сократ, красивото е разнообразно: "... а красивата лира..., а красивата ваза, нима няма друго красиво?".

От диалога на Платон става ясно, че прекрасното е източник на удоволствия: "...красивото е приятно, благодарение на слуха и зрението", а "приятното е свързано с всички други усещания, получени от храна, напитки " различно от красивото.

До окончателно определение те така и не достигат, но самият анализ за прекрасното е изключително полезен.

В диалога "Пирът", Платон пише: "Красивото съществува вечно, то не се унищожава, не се увеличава, не умира. То нито е прекрасно тук, нито пък грозно там..., нито прекрасно в едно отношение, нито грозно в друго".

Тук красивото е представено като вечната идея за променливият свят на нещата.

Според Платон, красотата не е природно свойство на предмета. Да се познае красивото е възможно само в състояние на обсебеност, вдъхновение, чрез припомнянето на безсмъртната душа от времето, когато тя не се е преместила в смъртното тяло и е в един свят на идеи. Възприемането на красотата доставя наслада. Платон разкрива своето разбиране за красотата по пътя на познанията за красивото.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Прекрасното в естетиката на Платон 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.