Прилагане на закона за обществените библиотеки 2009 г


Категория на документа: Други



УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

Курсова работа

По
Нормативна Уредба на Библиотеките
На тема:

Проблеми при прилагане на закона за обществените библиотеки от
2009г.

Изготвил: Емил Иванов Проверил: проф. дфн. Иванка
ББ Фак Янкова

Ключов момент в успешното развитие на библиотеките е наличието на библиотечно законодателство, адекватно за съответната държава. В тази връзка в зависимост от разбирането си за значимостта на библиотеките, традициите и отношението към библиотечния сектор, всяка държава членуваща в ЕС провежда собствена политика по отношение на правната и финансовата му рамка.

Условията в България, обусловени от динамиката на демократичните промени и членството ни в ЕС, наложиха радикална корекция във философията на нормативната база на страната в голяма степен обусловена с необходимостта от хармонизиране законодателството ни с европейското.

Българската нормативната уредба по отношение на библиотеките може да бъде определена като фрагментирана. И логично следва да се опитаме да отговорим на въпроса "защо" това се случва? Отговорът не може да бъде еднозначен по обективни причини, продиктувани преди всичко от липсата на устойчива държавна политика в библиотечния сектор през последните 20 години.

Към настоящия момент нормативните документи, регламентиращи дейността и функциите на библиотеките могат да се обособят в две направления - с пряко и с индиректно отношение към тях.

Независимо от затрудненията свързани със спазване на законодателните документи и динамиката на промените в текстовете им , тяхното познаване е задължение на ръководителите на всяка развиваща се организация, защото уредените в тях разпоредби пряко кореспондират с дейностите и задълженията на културните институти, каквито са библиотеките.
- Днес нашата цел е да фокусираме вниманието си върху документи, в които се коментират важни аспекти свързани със закона за обществените библиотеки. През 2009 г. става факт дълго чаканият Закон за обществените
библиотеки. Той е съгласуван с основните конституционни норми, както и с наличната нормативната практика в страната и закономерно се явява като определящ регулатор на националната библиотечно-информационна политика.
Все още библиотечната гилдия е в очакване на предстоящо утвърждаване на съпътстващите го нормативни документи, чрез които да се регламентират функциите, ролята и задачите на библиотеките. Очакванията са и за по-активна намеса на държавните и местните власти в подпомагането, регулирането и развитието на библиотечния сектор. Така например важния поднормативен документ "Стандарт за библиотечно-информационно обслужване", е широко използван в развитите държави и с адаптиране на текстовете му за българските условия ще се зададат необходимите количествени и качествени критерии и параметри за финансиране и оценка на обществените библиотеки. Понастоящем най-големият брой обществени библиотеките в страната са читалищните - над 3500 (по данни за 2012 г.). Това са библиотеки, изграждащи териториалната мрежа и на практика обслужват потребностите на жителите и в най малките населени места.

Въпреки ключовата роля на библиотеката в дейността на читалището, за нея в Закона се говори само като за една от възможните дейности за осъществяване на неговите задачи. Законът не урежда нейния статут и дейност и няма препратки към други нормативни документи за библиотеките. По този начин читалищната библиотеката се изолира от общия контекст на културната и професионална библиотечна инфраструктура в страната. Голяма част от проблемите пред библиотеките произтичат от невъзможността за текущо следене и съобразяване с отделни текстове в голям брой нормативни актове, регулиращи обществени отношения в различни области. Не малка част, от редица подзаконови нормативни актове определят и регламентират специфични аспекти от дейността на библиотеките.

Библиотеките все още не могат да отговорят на потребностите на обществото поради сериозни проблеми, които са причина за значителното им изоставане в сравнение с библиотеките в развитите страни:
Три години след неговото приемане Законът за обществените библиотеки (Обн. ДВ, бр.42 от 5 юни 2009) не се прилага пълноценно.

- Националният съвет за библиотечно дело не изпълнява функциите си по смисъла на чл. 48 от Закона, сред които са: да разработи стратегия за развитие на национална библиотечна мрежа; да координира дейността за развитието на библиотечните ресурси и библиотечно-информационното обслужване; да разработва и предлага политики за гарантиране достъпа на гражданите до документи и услуги чрез утвърждаване ролята на библиотеките в информационното общество; да предлага мерки за опазване и достъп до националното книжовно и литературно културно наследство и други.
- Не са утвърдени от министъра на културата два изключително важни поднормативни документи: Стандарт за библиотечно-информационно обслужване /чл.8, ал.2 от ЗОБ/ и Наредба за съхраняването, ползването и разпореждането с документи от библиотечния фонд в изпълнение на чл.55, ал. 2 от Закона. Недостатъчното и неритмично финансиране за обновяване на библиотечните фондове е хроничен проблем, на който се дължи отливът на читатели и ниската ефективност на използване на фондовете. Програмата на Министерството на културата осигурява средства на конкурсен принцип веднъж годишно и малък процент библиотеки успяват да се възползват от нея.
Библиотеките не разполагат с подходящ софтуер и хардуер, който да позволява изпълнението на програми за дигитализация на културното наследство, изграждането на интегрирани библиотечни системи и мрежи. Това се отразява негативно на кооперираното използване на ресурси, оптимизацията на труда, ефективното библиотечно обслужване, отдалечения достъп до ресурсите и представянето на българската култура пред света.
Тревожна е тенденцията на застаряване на персонала. Над 50% от работещите в библиотеките са без библиотечна квалификация. Изключително ниските заплати в сектора не позволяват привличане на необходимите високо квалифицирани специалисти, а липсата на система за кариерно развитие и на единна система на заплащане и стимулиране на труда на библиотечните специалисти правят библиотечната професия непривлекателна за младите хора.
По-голямата част от библиотеките се намират в сгради, които не отговарят на нормативните изисквания за библиотека, имат остаряла и несъответстваща на изискванията на съвременния читател материално-техническа база. 70% от обществените библиотеки са разположени в помещения с площ до 100 кв.м., а голяма част от тях имат нужда от ремонт на помещенията.
Последните промени в Правилника за прилагане на Закона за митниците задължават библиотеките да плащат мито при вноса на книги и техника.
Библиотеките губят възможности за участие в международни проекти и програми поради липса на необходимите източници за съфинансиране. За повечето библиотеки ежегодната пълна инвентаризация на библиотечния фонд е невъзможна, тъй като предполага затваряне за читателите за дълъг период.
В заключение: Прогресът се нуждае от библиотеки, а библиотеките се нуждаят от мъдри законодатели, и ако ми позволите да перифразирам популярната мисъл на Ж. Ж. Русо - "направата на закони трябва да започне с изучаване на тяхната пригодност спрямо даденото общество".

Да си пожелаем библиотечното законодателство да стане съпътстваща практика към провежданата от българската държава устойчива политика на приоритетно подпомагане на културата и в частност на библиотеките.
Използвана литература:

1. Янкова, Иванка - Нормативна уредба на библиотеките в България София,

2009г.
2. http://www.lib.bg
3. www.lib.bg/novini1/2010/osnovni_problemi.doc




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Прилагане на закона за обществените библиотеки 2009 г 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.