Приносът на древногръцката философия. Сократ, Платон и стоиците.


Категория на документа: Други


тема 4 : Приносът на древногръцката философия. Сократ,Платон и стоиците.

Древногръцката (Антична) философия обхваща периода от 6 век преди н.е. до края на 4 век.
Античната фолософия се счита за начало на философията като наука.Философията се дели на три големи периода:
1.Досократически период:
1.1Характеристика на периода:този период още се нарича "предсократически" ,защото се обозначават ранни гръцки философи,които са неповлияни все още от философията на Сократ.Периода е предимно наситен с космогонични и космологични теории.През този период започват хората от тогаващния свят да се питат кои са,защо са тук,да забелязват явленията в заобикалящия ги свят.Да записват и правят граници на всичко познато и непознато.Да опознават.Самото любопитство нараства-то върви от вътре -навън. Характерно е още за периода,че от тук започват първите записки на този вид зараждаща наука.За съжаление повечето артефакти не са запазени ,но получаваме сведение от реконструираните .Интересното е,че в този период започват да се развиват няколко школи.В тях се обучават и разпространяват вижданията на тази нова наука.Счита се за една от първите школи е Питагор и Питагорейската школа-тя няма ясни последователи.Школата основно се занимавала с космологията-карти,планети,математика,теореми,науки.Друга известна школа е била Елейската школа .В школите са стремяли да да мислят като един.Представители :Парменид,Зенон,Ксенофан,Хераклит,Левкип,Демокрит и други.

2.Класически период
Този период се характеризира с двама много известни философи - Сократ , Платон и не на последно място Аристотел.
Сократ/469-399г.пр н.е./-древногръцки философ,излагащ възгледите си под формата на беседа или диалог.Твърдо застанал зад думите ,че философията е средство за морално усъвършенстване.Той осъществява периода от натурфилософията към антропологичните идеи в античността.Сократ за пръв път въвежда определена диалектика(основна форма на философска дейност,която притежава четири прийома-ирония,майевтика,индукция и определение.Създава нов аспект от философската наука и е нарича " етика".За него най-важното е моралното развитие на човек.Вярва в справедливостта,любовта,себепознаването,добротата. Възникват много противоречия за проповядваните от него идеи и мисли.От там и възниква Сократовия Проблем-този проблем представлява следното- Сократ и неговата същност и същността на това,което той представя на своите учници и това в което иска да ги убеди.Обучението на сократовите ученици представлява диалног тип изпитване,задаване на въпроси на които се отговаря .Чрез този метод той ги кара да мислят и разсъждават.Твърди ,че чрез тези въпроси и тази филосфия провокира любопитството на тогаващния човек да зажаднее за повече знание за заобикалящият го свят .Преоткривайки себе си ,така по лесно възприемаш щенностите на живота.Сократ сам се е учел докато проповядва собствените си твърдения и още тогава е заявил че на ден през човешкия ум минават близо около 40-50 хиляди мисли ,и въпроси свързани със същността на човек.
Друг интересен и значим философ на това време е Платон/427-347 г.пр н.е/.освен че е философ,той е и математик,писател и учен.Загатнал таланта си още в ранни години.Той е основател на Атинската академия/това е първата академия ,която обучава официално и е призната като академична система на тогаващното време,но след няколко деситилетия и главно след смъртта на Платон е била затворена,защото се смятало,че проповядва друга религия..Платон е смятан също за основател на философията заедно със Сократ и ученика си Аристотел.Написал е като писател 36 диалози и 13 писма,спорно е обаче творчеството му за това в каква реална форма са били произведенията му,заради преписите които са открити.Диалозите са били на различни теми -математика философия,логика, реторика и етика .Една от основните теми на Платон е тази,че душата и тялото на човек са две коренно различни неща.Тялото е смъртно ,докато душата е тази която може да бъде наказана или възнаградена в отвъдния свят-този на боговете и вечността.Двата свята той ги нарича света на идеите и света на нещата.Всичко на този свят е отражение на идеите,а не на нещата.А точно на това ни учи и философията.
Някакси като направим паралел между двамата философа става ясно освен ,че те са учител и ученик ,поддръжници на различни неща ,но и на общите.Сократ започва самото развитие а Платон го разширява и предава на своите ученици.Става нещо като дърво с много разклонени клони и всеки доразвива започнатото от своя учител,но не го повтаря.Самата Древногръцка философия слага началото на всички науки,които в момента съществуват .Начина по,който се мисли и разсъждава.Чрез методите,които те проповядват са изпозлвани и до днес-диалогично.Може би това е най правилния метода на преподаване и заинтригуване на учениците да ги караш да мислиш и разсъждаваш.

3.Елинистичен период
През този период се оформят по ясно школите.Например Стоицизъм,Скептицизъм,Епикурейство,Хедонизъм,Неоплатонизъм.
Стоицизъм:това е школа основана през 4-3 ве пр.н.е. в Атина от Зенон от Китон и е от елинистическата философия. Стоицизмът е едно от множеството направления или течения в рамките на античната гръцка мисъл,което е получило своето наименование от атинската Stoa poikile ("пъстра зала", "декоративна портика" или "декоративно фоайе", украсена с пъстри стенописи).
В историята на стоицизма ясно се различава съществуването на три периоди: ранен, среден и нов (римски).
Основоположник на стоицизма е Зенон от Китион на остров Кипър (346/336/333 - 264/262 г. пр. Хр.), известен като Зенон-Стоика.По-късно, около 300 г. пр. Хр., основал в Атина собствена философска школа, наречена "стоическа".
От множеството трактати на Зенон-Стоика са оцелели само отделни фрагменти, които най-общо са групирани като принадлежащи към сферата на физиката, логиката и етиката, сред които най-известни са били: "За съгласувания с природата живот", "Питагорейските въпроси", "Всеобщите въпроси", "Етика", "Логика" и "Държавата".
В античността идеите на Зенон-Стоика не са били оценени по подобаващ начин за онова време.
Друг виден представител на гръцкия стоицизъм е бил -Клеант от Асос (331-232 г. пр. Хр.Виден представител на стоицизма е и -Хризип от Сол в Киликия, Мала Азия (280/277-208 г. пр. Хр.), който бил ученик на Клеант, а впоследствие, след смъртта му, и дългогодишен ръководител на същата школа, автор на повече от 700 трактати, повечето от тях посветени на диалектиката. Всъщност, макар, че Зенон е бил положил основите на стоическата школа, за неин главен представител се смята именно Хризип, без творчеството на когото школата въобще не би могла да оцелее и да съществува.
По своята същност стоицизмът е бил сложно духовно явление, включващо различни теоретически проблеми и техни определения и решения, при което главното направление на теоретичните усилия е било насочено към диференциране на основните области на научното знание и преди всичко на философията, и формиране на главните раздели на философията, които били определени най-общо като физика, логикаи етика, при което проблемите, отнасящи се към обществено-политическата сфера, държавата и правото били разглеждани именно в раздела на етиката.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приносът на древногръцката философия. Сократ, Платон и стоиците. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.