Приносът на П.Сорокин за развитието на социологическата мисъл


Категория на документа: Други



1.Биографични данни.
Развитието на Сорокин като социолог.

Питирим Александрович Сорокин (1889-1968) е американски учен юрист и социолог от руски произход. В руския период на своя живот Сорокин работи в сферата на юриспруденцията и се опитва да създаде школа по социология на наказателното право и криминологията.

Роден е на 23-ти януари 1889 в Русия. През 1917 г., след Февруарската революция, социологията в Русия придобива характер на официално призната дисциплина. След Октомврийската революция през 1917-1918г участва в антиболшевистката организация, водейки агитацията против новата власт. В края на 1918 г. Се оттегля от политическите дейности. През 1919 г. Става един от организаторите на катедрата по социология в Санк-Петербургския университет, професор по социология на народната стопанска академия академии и народния стопански институт.Утвърждаването му като социолог става в Санкт Петербург, където учи в Санктпетербургския университет. Своите възгледи от този период самият Сорокин определя като "разновидност на емпиричния неопозитивизъм".. Питирим Сорокин е ръководител на междуфакултетна катедра, а след това и на Секцията по социология на Петроградския университет в периода 1919-1922 г. . През 1920г. Съвместно с И.П. Павлов организира обществено обективно изследване на човешкото поведение. През 1921г работил в Историческия и Социологически институт. През септември 1922 г. Сорокин заедно с други учени, които не приемат марксистката идеология и болшевишката политика, е изгонен от Съветска Русия.

Пре 1923г. Работил в Руския университет в Прага. През 1924г отива в САЩ. През 1924-1930г е професор в Минесотския университет, от 1930 до края на своя живот е професор в Харвардския университет .През септември 1922 г. Сорокин заедно с други учени, които не приемат марксистката идеология и болшевишката политика, е изгонен от Съветска Русия.

През 1930 г. Се премества в Харвардския университет, а през 1931 г. Създава и оглавява катедра по социология в същия университет. Ползва се с огромно влияние сред социолозите още приживе. Но след смъртта си се оказва позабравен както в родината, така и на Запад. Изключение правят само неговите идеи в сферата на социалната мобилност. Интересът към неговите изследвания се възобновява от началото на 1990 г.

2.Дейността на Сорокин

За разлика от останалите теоретични обществени науки, които се занимават с едни или други страни на обществената действителност, социологията изучава обществото като цялостна система. Разкрива структурата и закономерностите на нейното функциониране и развитие. Tя изучава връзките между качествено различните обществени явления /между икономика и духовен живот, бит- производство/. Основната идея на П. Сорокин като социолог е идеята за интегритета в съотвествие,с която социологическото познание има тенденция да се развива в посока към създаването на обобщаващи теории за структурата и динамиката на различните социокултурни системи.

Изясняването на предмета на социологията е основната предпоставка за обособяването й като самостоятелна наука. Едно от общоприетите определения за социологията е на световно известния учен Питирим Сорокин-1889-1968 / "Система социологии", т. 1, Прага, 1923/ : "Социологията е интеграционна наука, изучаваща човека и неговите взаимодействия с други хора в обществото в цялото многообразие от икономическа, религиозна, художествена, рационална, ирационална и др. Форми на жизнена дейност в социокултурното пространство на обществото........Основна единица на социологическия анализ е социалното взаимодействие".

Синтезирайки постиженията на руската социология и резултатите, получени от учените на Психоневрологичния институт, Сорокин е разработил концепция, обясняваща общите основи на човешкото поведение. В бъдеще един от големите икономисти на ХХ век Н. Д. Кондратиев я е използвал като отправна точка при създаването на своя теория за икономическата статистика, динамика и генетика.

Парадокса на обществото се състои в невъзможността на обществото да удовлетвори както духовните, така и материалните потребности на болшинството от населението. Изхода от кризата Сорокин вижда в изработване и усвояване на интегрална система от ценности и основаваща се на нея интегрална култура, обединяваща религиозната, идеалистическа и чувствена култура.

Той изхожда от примата на духовните над материалните ценности при хармонизиране на индивидуалните интереси. Отсъствието на интегралната система от ценности ще предизвика промяна в психофизическите основи на поведение на хората, особено когато се акцентира върху материалните интереси.

За разлика от Фройд, Маркс, Парето, Сорокин разглежда специфичната природа на човека като "въплъщение на неограничена енергия, мисъл, съвест, съзнание, рационална воля" и смята именно тези сили за творци на всички исторически събития и създатели на културните ценности.

Сорокин прави остро критичен анализ за развитието на теоретичната западна социология в периода 1925-1965. Говори за огромно множество самоцелни теоретични схеми и построения,за значителна липса на задълбочена теоретична мисъл,която да е свързана с изучаването и обобщаването на социално-значимите явления и процеси в капиталистическото общество.Според него, "каприз" и "слабост" са основните черти,които характеризират състоянието на американската социология през визирания период.

Постъпва съществуването на надиндивидуална социокултурна реалност.Сорокин създава концепция за историческо разивитие на човечеството, като различава три типа социокултурни системи- ideational, idealistic, sensate cultures. Свързва типа култура не със социално-икономическата база, а с дълбочинни надиндивидуални светогледни представи.
Той е основен автор в теорията на конвергенцията между двете тогавашни системи-капитализма и социализма.

Съвременната глобализация поставя началото на окончателното отмиране на капитализма, изчезването му като общественоикономическа система

3.Развитие на социологическата мисъл

Днес социологията е застанала на кръстопът -единият води към нови върхове на големи синтези и по-адекватни социологически системи, а другият води към остарели,изтъркани и силно механизирани догми,лишени от творчески порив и разрастване на познанието ни.

Сорокин е сновополагащ автор в съвременната теория за социална стратификация и социална мобилност.Счита,че всяко конкретно общество има специфичен свой профил на стратификация.А социалното неравенство е функционално необходимо,за да се съхранява социалната система,доколкото всички нейни елементи са в динамично равновесие.

Характерно за теориите през ХХ век са емпиричните изследвания, които отвеждат социолозите към микроструктурата на обществото. Като цяло социологическата мисъл е подчинена на управлението на труда, мотивацията на персонала и пр., което е обусловено от редица фактори - разграничаване на собственика на капитала от ръководителя на фирмата, изменени социално - икономически условия, създаване на огромни по мащаб и капитал конгломерати, оптимизиране на комуникациите между хората и пр. Водещото място на европейските социолози се сменя от американската школа. Редица са имената и изследванията, които могат да се споменат със своя принос за развитието на науката. Изключителен интерес представлява теорията за "човешките отношения". В постановките за "хуманизация на труда" се обръща особено внимание на ролята на държавата и монополите.

По - голяма част от различните течения на съвременната социологическа мисъл е насочена към прогнозиране на бъдещето на стабилното общество и неговото функциониране. Теоретическите проблеми на това общество представляват значителен интерес, като не бива да се пренебрегват и емпиричните проучвания. Основа за това са взаимната обусловеност и тоталната интернационализация на проблемите. Взаимозависимостта се явява основополагаща теза за почти всички течения на съвременната социология.
Съвременната социологическа мисъл носи белезите на модерната социология.
Разбира се, във времево и теоретично отношение, тя е откъсната от класическите теории, но те все още продължават да бъдат ресурс за изучаване на съвременността. И все пак, не може да се говори за съвременната социология, без да се спомене за процесите на глобализация, които оказват влияние на развитието на социологията днес. Със своята скорост глобалната технологична промяна оказва бързо преобразуващо въздействие върху развитието на обществото.
Проблемите на глобалното общество са вече проблеми на социолотията, като задължително се отразяват взаимоотношенията в международен мащаб, на фона на все по - задълбочаващите се процеси на интеграция. Основните въпроси, които разглежда съвременната социология и на които е призвана да даде отговор са свързани с икономическите промени, настъпили в социалния бит, вследствие на глобализацията.

Заключение

До обособяването на социологията като наука, социологическото познание съществува във философските системи и е силно развито и преплетено с философските учения. Не бива да се забравя обаче, че социологията и нейното развитие са вписани в историята на обществото, а социологическите концепции, теории, изказвания, мисли носят белезите на своето време. Историческото начало и генезиса на социологията се вписват в драмата и диалектиката на обществения живот. Трябва обаче, да се подчертае и друго: догматичното и доктрилното изложение на познавателната същност на социологията е невъзможно.

Социологията е жива материя, тъй като описва процесите на живота в негвата цялост, а жизнената цялост не може да бъде описана изчерпателно и е потенциално безкрайна и неповторима.Тази гледна точка формира и актуалността на социологическото познание в съвремието- анализът на човешкото поведение в обществото е безкраен и многообразен като човешката природа.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приносът на П.Сорокин за развитието на социологическата мисъл 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.