Приоритети и задачи пред устойчивото развитие на България в следващите 20 години


Категория на документа: Други



ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО ЗАСТРАХОВАНЕ И ФИНАНСИ - СОФИЯ

Приоритети и задачи пред устойчивото развитие на България през следващите 20 години

(Курсова работа по специалност Устойчиво развитие)

Изготвил: Проверил:

Специалност:

Курс:

Фак. №

София, декември 2013г.

Устойчивото развите се дефинира, като способ за използване на природните ресурси, който да задоволи човешките потребности като успоредно с това запази естественият баланс в околната среда, така че тези потребности да бъдат задоволявани и за в бъдеще.

Основната цел на устойчивото развитие е да осъществи дейности, които ще насочат в положителна посока качеството на живот, както за настоящото така и за бъдещото поколение.

Устойчивото развитие е връзката между икономическата и екологичната ефективност при производството на блага за нуждите на хората. Устойчивото развитие обединява две главни цели на обществото. Първата е постигане на икономическо развитие, което осигурява висок жизнен стандарт и втората-опазване на околната среда.

Устойчивото развитие е обвързано с икономическият ръст, намаляването на бедността, подобряването на здравето и качестовто на живот на населението, като същевременно с това се намалява замърсяването на околната среда.

Националната стратегия за устойчиво развитие (НСУР) на България се базира на обновената Стратегия за устойчиво развитие на ЕС,която бива изменена през 2005г. и на обновената Лисабонска стратегия през 2000г. Двете са следствие от решения, приети на конференции на ООН (Конференция на ООН за околна среда, Стокхолм 1972 г. и Конференция на ООН по проблемите на околната среда, Рио де Жанейро 1992 г.). Стратегиите са обновени и приети на Срещата на високо равнище по устойчивото развитие в Йоханесбург през 2002 г. В Декларация на Европейския съвет от 2005 г. са посочени следните четири насоки на дейност по устойчивото развитие: икономически растеж, опазване на околната среда, социално равенство и сближаване, изпълнение на международни задължения, включително по линия на ООН.

Именно към тези четири насоки трябжа да се стреми България през следващите 20 години.

Има няколко области подлежащи на промяна към устойчиво развитие: изменението на климата и чистата енергия, запазването на природните ресурси, устойчивото потребление и производство, устойчивият транспорт, общественото здраве, стандарта на живот и доброто управление.

1.Изменение на климата и чистата енергия

Всикчи страни, включително и България, са изправени пред предизвикателствата от промените в климата. С подписването на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, България се присъедини към усилията на международната общност за борба с именение на климата. Последствията от температурните промени налагат на страната ни да се справи с увеличаващата се зависимост от внос на ресурси и енергия, както и успоредно с това с нарастващите енергийни цени. Ако не се предпиемат мерки за намаляване на паниковите емисии се очаква глобално затопляне. Това би имало крайно последствия за живота на земята като наводнения, урагани, повишаване на нивото на световния океан, изчезване както на растителни, така и на животински видове и др.
Енергетиката, селското стопанство и транспортът са основен източник на парникови газове. Както знаем енергетиката е основата на всяка икономика, но е доказано че традиционната енергетика не е устойчива. Необхдим е технологичен напредък, промяна в потребителското мислене на хората, подобряване на енергийната ефективност, целесъобразно използване на невъзобновяемите природни ресурси и повишаване на дела на възобновяемите източници. Намаляването на емисиите на парниковите газове е основа на европейската енергийна политика. Въглищните централи са основни емитенти на парникови газове, а България използва въглища за производство на енергия, поради това за страната ни е голямо предизвикателство овладяването на промените в климата. Трябва да бъдат въведени нови енергийни технологии и да се увеличи използването на възобновчемите енергийни източници.
Слънчевата и вятърната енергия са енди от най-перспективните нови източници на енергия. Използването на слънцето за енегийни цели е напълно природосъобразно.То е най-големият напълно възобновяем ресурс за производство на електроенергия. Глобалното използване на слънчевата енергия за производство на електичество означава оборудването на огромни площи със съоръжения за улаване на слънчевите лъчи . Според специалистите това ще бъде осъществено до 2050г. През последните 2 десетилетия цената на съоръженията със слънчеви батерии е паднала с близо 60%.
Вятърната енергия е възобновяем вид енергия, практически неизчерпаем източник на енергия, който не води до замърсяване на околната среда, нито до климатични аномалии. В България в момента се разработват проекти за вятърни електроцентрали с мощност около 1000 W . Макар и започнала от нулата, вятърната енергетика бързо набира скорост и в България.
Възможността за използването на слънчевата и вятърната енергия зависи от условията във всяка страна, като най-голяма роля оказва природо-географското положение.
Ефективните модерни технологии дават надежда, че бъдещето може да бъде основано на неизчерпаеми и екологосъобрани производства.
2. Запазване на природните ресурси
В момента хората употребяват 30% повече ресурси, отколкото Земята може да възстанови годишно. Това води до обезлесяване, унищожаване на почвите, замърсяване на въздуха и водата, драматичното намаляване на дивите видове. Според авторите на Доклада "Живата планета" ресурсите на Земята се изразходват толкова бързо, че ако сегашният начин на живот се запази през 2030 г. ще са необходими ресурсите на две планети.

Целите и задачите са насочени към устойчиво управление на водните, почвените, подземните богатства, възстановяване и защита на горите. Приоритет трябва да бъде предприемане в дългосрочна перспектива на мерки, които да компенсират негативните последствия от увеличаване температурата на въздуха и относителното намаляване на валежите за цялата територия на България, което е жизнено важен елемент на националната сигурност на страната.

Предизвикателството в държавната политика в дългосрочен аспект е насочването й към максимално използване на повърхностните води за всички цели. Подземните води е необходимо да се запазват и съхраняват като стратегически ресурс.
Икономиките основани на енергия, добивана от изкопаеми горива - въглища, нефт и газ са не само източници на емисии на въглероден диоксид и други парникови газове, водещи до изменение на климата, но и за в бъдеще те ще са изправени пред изключително сериозни предизвикателства свързани с изчерпването на тези видове горива. Прогнозата е запасите от природен газ да се изчерпат за 64г., запасите от нефт- за 42г. и запасите от въглища - за 155 г.

Поставено е началото на изграждането на Национална система за управление на отпадъците и съответната инфраструктура. България активно участва във формирането на европейската политика свързана с изменението на климата. Започва и процеса на намаляване на емисиите на парникови газове на отделните сектори на икономиката чрез участието на България в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове по Протокола от Киото.
През последните години Европейският съюз обръща особено внимание на необходимостта от формиране и провеждане на политика за опазване и устойчиво ползване и възстановяване на почвите.България като държава-членка на ЕС трябва да подобри управлението и да избягва експлоатацията на ограничените природни ресурси, каквито са почвите.Страната ни е изправена пред предизвикателството да достигне европейските стандарти за околна среда и устойчиво развитие, както и да реформира икономиката си в посока по-ефективно използване на природните богатства, като същевременно не се замърсява околната среда.

3.Устойчиво потребление и производство



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приоритети и задачи пред устойчивото развитие на България в следващите 20 години 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.