Приоритети и задачи пред устойчивото развитие на България в следващите 20 години


Категория на документа: Други


Основната цел на съвременната икономика е да интегрира екологичната устойчивост като успоредно с това се увеличи ефективността на производството и се намали броя на отпадъците замърсяващи околната среда. Устойчивото потребление и производство е предпоставка за подобряване потенциала на бизнеса и икономическите възможности. През 2008г. Европейската комисия представи множество предложения за устойчиво потребление и производство, които биха имали положителен ефект върху екологичната резултатност на продуктите и биха повишили търсенето на устойчиви стоки. Производството и потреблението трябва да бъдат ориентирани към стоки и услуги, които оказват минимално влияние върху околната среда. Използваните до момента модели на производство и потребление допринасят за замърсяването на околната среда, за глобалното затопляне и за изчерпването на природните ресурси. Нужни са нови технологии и иновации за поддържане на устойчив икономически разстеж, както и ефективна екологична политика. Проблем в България е недостатъчното рециклиране, слабата ефективност при използването на ресурсите, съчетано с висок енергиен разход за производство. Ефект оказва и това че страната ни е енергийно зависима, внасяйки над 70% от нужните й енергийни ресурси. Това е пречка за ръста на икономическия растеж поради ниската конкурентноспособност на българските стоки и услуги. В България е голяма необходимостта от по-високи екологични стандарти от страна на бизнеса и потребителите.
За развитиено на България в следващите 20 години е необходимо повишаване на енергийната ефективност, насърчаване на хората към енергоспестяване, както и въвеждане на иновации и енергоспестяващи технологии.

4. Устойчив транспорт

За момента транспортът причинява близо четвърт от емисиите на парниковите газове, причинявани от Европейския съюз. Комисията прогнозира, че енергийното търсене в отрасъла ще нарастне с около 30% от настоящия момент до 2030г. Представителят на EAOC (Европейска агенция за околната среда) Gordon Mclnnes заявява, че ако не се вземат мерки, транспортният сектор ще се превърне в най-големият причинител на CO2 емисии. Нужен е екологичен, модерен и безопасен транспорт. Основната цел на процеса за устойчиво развитие на транспорта е постоянна модернизация на транспортната инфраструктура и транспортните превозни средства. България страда от недостиг на инвестиции в поддръжката и развитието на инфраструктурата в последните години, а търсенето на транспортни услуги непрекъснато нараства.

Транспортът като цяло, а най-вече пътният транспорт, има отрицателен ефект върху околната среда, тъй като замърсява и уврежда качеството на атмосферния въздух в населените зони, променя климата, създава шум и отпадъци и влияе на земеделската земя, чрез изграждането на големи транспортни инфраструктурни проекти.
Увеличеното атмосферно замърсяване от моторни превозни средства допълнително се задълбочава, поради това че в страната има много остарели автомобили. Процентът на моторните превозни средства, които са над 20 години е около 40, а 25% от автомобилите са на възраст между 16 и 20 години . Това причинява множество екологични проблеми, вредни емисии и шум. 80-85% от ощия шумов заряд в гъсто населените райони заема шумът от транспорта. Според стандартите за качество на Европейския съюз трябва да бъде подобрена железопътната инфраструктура в България. Железопътният транспорт в страната ни се характеризира с непрекъснат спад. Необходими са подобрения, модернизиране, както и повишаване на сигурността и безопасността.
Модернизирането на пътната инфраструктура е една от най-важните цели за осигуряване на устойчив транспорт. За по ефективно развитие на транспорта е необходимо и използването на по-чисти горива и енергия.
5. Обществено здраве
Един от основните проблеми на устойчивото развитие е здравето на населението, тъй като оказва влияние върху качеството на живот. Целта на политиката на Европейския съюз свързана със здравеопазването е предоставяне на висококачествени здравни услуги на населението.
Поведенческите фактори заемат 50% от рисковите фактори за смъртност. Физическата активност на населението е ниска, хранителният режим - нездравословен, а и голяма част от хората за зависимми от тютюнопушенето и злоупотребяват с алкохол. За в бъдеще населението трябва да бъде насърчавано да води здравословен начин на живот. Проблемите пред които сме изправени са застаряване и намаляване на населението, повишаване на хроничните заболявания, влошени индикатори за здравния статус на населението, увеличаване на злоупотребата с алкохол,тютюнопушене и употреба на наркотични вещества, нездравословно хранене и ниска физическа активност. Проблем в България е и остарялата техническа база в лечебните заведения.
За постигането на устойчиво здравеопазване е нужно да бъде осигурена финансова устойчивост на здравната система в България, да бъде достигнато по-ефективно управление на звената на здравната система, да бъде утвърден по-здравословен модел на хранене и да бъде осигурена безопасност на храните в България.
6. Стандарт на живот
Стандартът на живот е тясно свързан с благосъстоянието на населението, бедността в страната и състоянието на икономиката. Безработицата и високият процент на бедни хора в България оказват отрицателно влияние върху националната ни икономика. Като част от Европейския съюз, България трябва да положи много усилия за постигането на значителен принос в областта на заетостта, ръста и знанията на населението, за да могат да бъдат осъществени целитя от Лосабонската Стратегия.
Първостепенна роля в икономическите и социалните стратегии на Европейския съюз имат образованието и професионалното обучение. Образованието е част от петте стълба, на които се основава стратегията за растеж на Европа - "Европа 2020". През 2010г., броят на студените в ЕС-27 е 19,8 милиона (62% от всички лица на възраст 20 - 24г.). През 2011г. над една трета, т.е. 34,6 % от лицата на възраст между 30-34 години в ЕС-27 са завършили висше образование. Според стратегията "Европа 2020" до 2020г. най-малко 40 % от хората на възраст между 30-34 години в ЕС-27 ще са завършили висше образование. В България има тенденция към повишаване на образователното ниво на населението, като се увеличава броят на хората със средно и висше образование.
Подлежаща на социално включване в България е ромската общност, тъй като тя е част от рисковите групи. Критично високият брой на българските граждани в екстремна бедност води до трайна десоциализация (ограничени доходи и кредитна задлъжнялост).
Ниският жизнен стандарт е показател за ниски правителствени разходи за здравеопазване и образование. Нужна е финансова подкрепа, мерки за подобрение на стандарта на живот в страната, постигане на икономическо благоденствие и международен престиж.
7. Добро управление
От шест години България прилага европейската Стратегия за иновации и добро управление. Под добро управление се разбира, това че публичните институции трябва да управляват ресурсите на страната и да гарантират човешките права без да допускат злоупотреби и корупция. Основната цел на българското правителство е да модернизира държавната администрация в съответствие с принципите на ефективност и прозрачност. Трябва да бъде осигурено едно по-устойчиво развитие на страната в икономическия, социалния и политическия живот. Конкурентноспособността на страната ни може да се повиши чрез въвеждането на по-ефективни административни структури и по-качествено административно обслужване.

За да бъде постигнато едно по-устойчиво развитие за България са необходими изключителни усилия, съпътствани с промяна в начина на мислене, както на хората, така и на институциите. Нужни са сериозни действия и реформи е сферата на икономиката, обществото и околната среда. Основната идея на устойчивото развитие е "Всяко поколение трябва да решава своите проблеми и да не натоварва следващите поколения с тях".

Използвана литература:
1. Национална програма за развитие на България 2020г.
2. Стратегия за устойчиво развитие на Република България
3. Национална стратегия за околната среда (2009г. - 2013г.)
4. Развитие на устойчива транспортна система в Република България до 2020г.
5. Национален статистически институт
6. Институт за модерна политика





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Приоритети и задачи пред устойчивото развитие на България в следващите 20 години 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.