Природа, култура, цивилизация, топос и ареал


Категория на документа: Други


човешкия род и се научава от всяко поколение на свой ред. Дадена култура е по-неточен израз.
То може да означава формите на традиционно поведение, които са характерни за дадено

9

общество, група от общества, някаква раса, област или период от време. " (Маргарет Мийд, 1937
г.)

Понятието за "култура" все пак си остава неопределено. Това затруднява определянето на това къде свършва една култура и къде започва друга. Повечето антрополози днес са склонни да разглеждат културата не като нещо само по себе си, а като изследователско средство за разкриване на смисъла в социалния живот. Много от антрополозите се опитват да развият понятия, които излизат извън рамките на всеобхватните дуализми, залегнали в много от дискусиите ни за природата на културата.

Културна еволюция, културна разлика, културен релативизъм

Поради контрастите, които европейците откривали между простите и сложните общества, произлязла идеята, че културите са еволюирали от по -прости наченки до по-сложна цивилизация. През ХVІІІ в. сред учените господстващ възглед станал културният еволюционизъм: идеята, че културите са еволюирали от дивачество към цивилизация.

Засилва се също така и виждането, че самите биологически видове може да са
еволюирали. През 1735 г. Карл Линей публикува "Systema naturae", която класифицира
растенията и животните в "йерархична система, основана на степента на сходство помежду им". Линей е имал за цел просто да покаже божествения ред в Творението, но неговата систематизация всъщност улеснява допускането, че формите на живот са достигнали до днешните си различия в резултат на еволюция. Откриването на древни останки на измрели животни допринася за идеята, че животните не са създадени едновременно като фиксирани фор ми в еднократния акт на божественото творение.

През ХVІІІ в. идеята за разликите между човешките раси също се присъединява към еволюционисткия възглед за биологията. Класификацията на Линей за живите същества се приема и до днес почти без корекции, но се отхвърлят възгледите му за човешките раси, тъй като под влияние на авантюристични разкази Линей класифицира човешки раси, които са плод на човешкото въображение.

През 1775 г. Йохан Блуменбах публикува "За естествената история на човечеството", в която разделя човешкия род на пет расови типа, основани на цвета на кожата и други физически характеристики. Някои дори смятат Блуменбах за баща на физическата антропология. Той приемал възможността за изменение в рамките на видовете.

През ХІХ в. станал популярен възгледът, че расите се различават по естествените си
способности. Тази идея била използвана за обяснение на разликите в начина на живот на хората.
Продължил да нараства и интересът към понятието за биологическа еволюция. През 1859 г. Чарлс
Дарвин публикувал "За произхода на видовете", където изложил първата успешна теория за
механизмите, чрез които се извършва еволюционното изменение. По същото време са открити и

10

първите известни каменелости на древния човек, което подкрепя приложимостта на Дарвин овите
идеи към човешкия род. Археологията през ХІХ в. също подкрепя идеята, че начините на живот са
еволюирали (културна еволюция). Разкопаването на останките от праисторически общества
показвало, че по-ранните човешки култури са по-прости от по-късните, които са се развили от тях.

Идеята за еволюцията на културите получава силна подкрепа чрез трудовете на Едуард Бърнет Тайлър ("Примитивната култура", 1871 г.) и Луис Хенри Морган ("Древното общество", 1877 г.). През 1883 г. Тайлър става първият антрополог, назначен на работа в университет. Той получава признание като професионален учен и така се ражда и антропологията като професионална област на изследване.

Антропологическото понятие за култура си остава най -значимият принос на
антропологията към модерната мисъл. Понятието за "култура" служи като мощно оръжие срещу
расизма, националния шовинизъм и "научния" расизъм, който е характеризирал в голяма степен
антропологията от ХІХ в. От гл.т. на Боас и неговите ученици борбата с расизма и етноцентризма е
от първостепенна важност за антропологията. Боас е убеден, че средата, а не биологичната
наследственост е главната детерминанта в характера и поведението у човека. Това негово
убеждение е възприето и от някои от неговите ученици, които го развиват в теория за културния
детерминизъм.

Антропологията стимулира развитието на културен релативизъм: идеята, че значението на едно действие може да се разбере най-добре чрез стандартите на собствената културна среда на този, който го извършва. Културите могат да се оценяват само по отношение една на друга, а смисълът на дадено убеждение или поведение трябва на първо място да се разбира по отношение на собствения си културен контекст. Много от антрополозите, особено американските (Едуард Сапир, Бенджамин Уорф), разглеждат релативизма не като догма или идеологическо изискване, а като емпирична констатация (познавателен релативизъм).

Ако начинът, по който човек възприема света, е продукт на културата му, това важи още повече за убежденията, ценностите и социалните норми, които ръководят поведението му. В този смисъл никое общество не може да претендира за монопол върху моралната истина и да претендира, че разполага с норми и ценности, които превъзхождат всички останали. Единственият разумен подход е човек да се въздържа от съжд ения за практиките на друго общество. Трудно е обаче да се прекарат културни граници между обществата. Как да се отнасяме към един чужденец, когато неговата култура се различава тотално от нашата? До къде трябва да се простира толерансът ни спрямо традиционни културни практики, които водят до потисничество спрямо някой сегмент или класа на обществото?

"Културата е ... усвоено, приспособимо, символно поведение, основано на пълноценен



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Природа, култура, цивилизация, топос и ареал 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.