Проблеми и социална стратификация в съвременна България


Категория на документа: Други




Проблеми и социална стратификация в

съвременна България

Галя Свиленова Вековска

Ф.№11350222008

Специалност - социология

Задочно обучение

Според официалната статистика на ЕС, България е най-бедната страна в Европейския съюз. Това не е само следствие от световната криза, която ни изпрати САЩ. Причината се крие дълбоко в икономическите и социални последици, възникнали още по време на прехода на страната ни от социализъм, към демокрация и пазарна икономика. Демокрацията не даде очакваните резултати и в резултат на това България влезе в социално-икономическа, политическа, духовна и културна криза.

Секторът на икономиката, който е отговорен за просперитета на страната, всяка година се влошава и се смалява. Почти напълно изчезна електронната промишленост, машиностроенето и въобще предприятието като пазарен субект. Загива селското стопанство и животновъдството. България се превръща от значителен износител на селскостопанска продукция във вносител на продукти като: млечни произведения, ябълки, чушки, картофи, домати, лук и др.. Тази деиндустрализация и деаграризация на стопанството води до липса на работни места, миграция и бедност. Обществото е разочаровано от институциите и обезверено от управлението на страната, а това води до дълбока депресия и апатия. От друга страна, на българина му е дошло " до гуша" от корупцията, от сивия сектор на в икономиката, от бедността, от неефективните реформи в съдебната система и в здравеопазването и т.н., а това може да породи социални конфликти. Социалната стратификация, която има в момента страната ни, е типична за по-бедните страни. Оформя се една малка част от изключително богати и една огромна част от хора, които се определят като бедни, а по средата почти липсва средна класа. За да има в момента такава социална стратификация, има много комплексни причини, някой от които се формират още по време на прехода на страната ни, от тоталитаризъм към демокрация. Злоумишлените действия на българските политици и правителства и тяхната некомпетентност и грешки, водят до заграбване на държавно имущество (главно чрез приватизацията), криминализиране на икономиката и проникване на корупция във всички етажи на властта. Резултатът е обедняване на много български семейства и оформяне на една малка част от населението, което забогатява по незаконен път. По време на приватизацията се сключват много съмнителни сделки, заплащането става с компесаторни книжа или други непарични платежни средства, източват се предприятия и т.н. Това се оказва безнаказан процес за разграбване на държавен ресурс, който е трупан поколения наред. Сега, по-голямата част от населението трябва да живее с мизерни заплати ,обидно ниски пенсии и нищожни детски надбавки. Тези хора образуват един огромен долен пласт на социалната ни стратификация. Друга причина за бедността на страната ни е корупцията(България е една от най-корумпираните страни в ЕС). Българинът дава около 40% от заплатата си за осигуровки, такси и данъци, но не получава нито по- добра инфраструктура, нито по-добро здравеопазване, нито по-добро административно обслужване. Постоянно се наливат пари в съдебната система, но тя вместо да се подобрява, продължава да защитава само едрия престъпен бизнес елит, а правата на обикновения човек остават на заден план и често пъти са потъпкани. Всичко това е в резултат на една недостатъчно компетентна и корумпирана държавна администрация. Корупционните схеми по общинските и държавни институции изяждат една част от парите, които трябва да влязат в хазната, а друга отново се раздава на криминалния едър бизнес, чрез държавни поръчки, които се изпълняват само от определен кръг фирми, близки до действащото правителство. Концесионните договори, пътеките в здравеопазването, дори и програмите за трайна безработица, са основен източник за източване на пари от държавата. Когато администрацията, изпълнителната и съдебна власт нанасят вреди на държавата, съответно на нейните граждани, то кризата в страната, от икономическа и политическа, се разраства в духовно-културна криза. Държавата губи своя авторитет, а народа своите ценности. Качеството на живот на българина се влошава и уврежда морала на младото поколение. Според изследване на агенция "Медиана": "70% от младите българи смятат, че късметът и парите са важни предпоставки за успех в живота. За 27% безскрупулността е част от формулата за успех, а за над 1/3 няма значение дали законно или незаконно човек печели парите си. И което е още по-тревожно, 3/4 от младежите не смятат, че след престъплението следва наказание, а само игра на парите и материалните възможности на родителите."Б. Градинаров,С.2008,Соц. Стратификация и социални конфликти в съвременна България, Графимакс ООД.

Социалната стратификация в България е повлияна и от демографската криза, която заля страната ни , особено по време на прехода. Хората, които напуснаха страната са предимно млади хора, с високо образование и квалификация. Това оставя негативен отпечатък върху качествените характеристики на работната сила. Навлизането на нови специалности, като: PR, туризъм, публична администрация, бизнес администрация и т.н. изместиха специалности като: инженер, агроном, физик и т.н. Получава се несъответствие между търсене и предлагане на работна сила, което означава ниска конкурентоспособност и слаба адаптация към промените в пазара на труда. Следствие и от недостатъците в образователната система е несъответствието между търсените и предлаганите професии и практически умения. Друг проблем е и ранното отпадане от ученици от средното образование. Тъй като, образованието е тясно обвързано с материалните възможности на семейството, много от децата от по-бедни семейства, не могат да учат поради финансови причини и са принудени да прекъснат образованието си. Съответно все повече хора остават без образование и без шансове за реализация на трудовия пазар. От друга страна, в период на криза, фирмите първо съкращават именно тези работници и служители с ниска квалификация. И така се получава от една страна, дефицит на работна ръка, а от друга страна огромна група хора, които не представляват такава, поради липса на нужното образование, а в някой случай дори липса на грамотност. Обществото е недоволно от институциите, от държавата, от политиците. В хората липсва амбиция за труд и честност, защото те не виждат перспектива в тази идея. Държавата винаги оказва въздействие върху социалния и икономическия живот на хората, а с това и върху процесите на социалната стратификация. Но позициите в социалната йерархия се наследяват и зависят не само от реализацията в живота, а и от семейството. Стратификацията непрекъснато се променя, защото има мобилност между отделните пластове. Социалната мобилност може да бъде както хоризонтална, така и вертикална. Вертикалната от друга страна може да бъде възходяща и низходяща. Съответно възходящата изразява прогрес, а низходящата спад в социалната позиция. Въпреки, че върху тази мобилност влияят много фактори и институции като: семейство, образователна система, пазара на труда, държавата и т.н., най-важният фактор остава семейството, защото от него започва жизнения път на човека. Много по-вероятно е деца на безработни родители, да не получат образование поради липса на средства, което води до тяхната невъзможност след време да се реализират на пазара на труда и така, те наследяват социалното си положение. Лошият старт в живота, често е причина за невъзможност да се изплува от дъното на социалната стълбица. Социалната политика трябва да бъде ориентирана към солидарност, справедливост и равенство, във възможностите за реализация и социализация на деца от по-бедни семейства. Децата не си избират нито семейството, нито родителите, така че не е оправдано, ниският социален статус на семейството да е определящ фактор, за тяхното развитие и за тяхната бъдеща реализация. Често сме свидетели на деца, които искат да учат, но нямат възможност и на такива, които учат, защото имат възможност, а не защото искат. Всички хора се раждат с еднакви права, но не и възможности. Затова, правото на децата трябва да бъде гарантирано със средства на социалната политика, за да има всяко дете равен шанс за развитие. Важно е, това развитие да има отражение върху неговото бъдеще и неговата подготовка за живота, след като порасне. В най-ниските социални слоеве обикновено са хора от малцинствата. Ромите обикновено са разположени по дъното на социалната пирамида, защото сред тях има най-много неграмотни, следователно и безработицата е най-висока. Ромският етнос в резултат на прехода, изчезва от средната класа и изпада в нищета. Ромите тънат в мизерия, но за това са си виновни сами. Те живеят без цели и без борба за оцеляване, а просто ден за ден. Вместо да сторят нещо , за да променят лошото си положение, само чакат наготово държавата да реши проблемите им. Това може да доведе до огромен социален конфликт, защото въпреки, че са на дъното на социалната стълбица, това не спира тяхното възпроизводство, за разлика от българина, който все по-често остава с едно дете, въпреки че би желал повече. Когато става въпрос за социална политика, тя трябва да бъде ориентирана наистина към бъдещото развитие на децата, а не под формата на добавки и надбавки, защото ромският етнос само това чака и разчита главно на помощи. Това прави дейността на институциите за социална политика изключително сложна. От една страна трябва да се помогне на най-мизерстващите семейства, от друга това не трябва да се превръща в поощряване на ромската раждаемост, защото има опасност българите да се превърнат в малцинство в собствената си държава.

България има тежката задача да се справи с бедността, с корупцията и с кризата. Превръщането и в социална и правова държава е тежък, дълъг и сложен процес, който години наред е спъван от различни фактори. Каквито и решения да се вземат, в процеса на решаване на проблемите на страната, те трябва да бъдат ориентирани предимно към запазване интересите и правата на гражданите. Човекът е в основата на всичко. Той формира държавата, създава законите на тази държава и гради нейната история. Човекът е в основата на всяко социално действие и както може да разграби държавата си, така само и единствено човекът е в състояние отново да я възроди , да я направи силна и конкурентно способна. Човешкият потенциал е най-силното оръжие на всяка една нация.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблеми и социална стратификация в съвременна България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.