Проблемите на страните от "третия свят"


Категория на документа: Други


ПГТ "Д-р Васил Берон"

Гр. Велико Търново

Реферат
по свят и личност

на тема:Проблемите на страните от "Третия свят"

Разработил: Проверил:
Никола Михайлов Бистра Стефанова

гр.Велико Търново,2012 г.
Съдържание:

1.Понятие и същност...................................................................................3стр.
2.Икономическо развитие на държавите от "Третия Свят".....................4стр.
3.Причини за проблемите............................................................................5стр.
4.Израелския конфликт................................................................................5стр.
4.1.Религиозен аспект.......................................................................................................6стр.

1.Понятие и същност

Понятието Трети свят е въведено в научната терминология от френския социолог и демограф Алфред Сови през 1952 г., когато говори за бившите колонии, придобили независимост в резултат на разпадането на колониалната система. През 1956 г. терминът вече придобива гражданственост.

Днес, Третия свят често се използва, за да се обозначат нации с нисък Индекс на човешко развитие (ИЧР). За съжаление тези страни, независимо от десетилетията помощ, продължават да страдат от глад, болести и нецивилизиваност. Оказва се обаче, че подобни държави не само не успяват да се стабилизират, но и жителите им стават обект на научни експерименти. Например често дискутираните , в последно време, Генно модифицирани организми (ГМО) се зараждат именно в страните с нисък ИЧР. Освен това, все по-популярно и "модерно" става клиниките от Европа и Америка с удоволствие да оперират деца с тежки вродени уродства, които се раждат в развиващите се страни, определяйки това като "много почезна практика". Тези бедни държави все повече и повече заприличват на опитни полета запроспериращите страни. Та, каква помощ е това според вас?

2.Икономическото развитие на държавите от "Третия свят"

Формирането на съвкупността от страни, наречени с термина страни от "Третия свят", се оказала необходимост.При цялото многообразие на страни от тази група те притежават общи черти,съвкупността на които се обхваща с понятието "слаборавитост". Слаборазвитостта е историческа и цивилизационна категория мнжество качествени параметри,най-важни от които са:
-начина на колониална експлоатация,определяща последователният тип развитие
-мястото на страната в международното капиталистическо разделение на труда
-степента на нейната възприемчивост към съвременните форми на социалните отношения и към съвременните технологии
-социално-икономическа структура на обществото
Основните етапи на развитието и установяването на Третия свят,като фактор на световната икономика и политика са:
Краят на 40-те-началото на 50-те год. на 20в.,характеризиращ се с антиколониална насоченост и предприемането на начални стъпки за формиране на особена позиция на тези страни в световната политика и икономика.Издига се концепцията за позитивен неутралитет на държавите от Движението на наобвързаните страни(ДНС)
Края на 50-те началото на 60-те год.,характеризиращ се се разпадане на колониалната система и с организационно офрмяне на тезиса за особеното място на бившите колонии и полуколонии в световната политика и икономика.
Втората половина на 60-те-началото на 70-те год.,характеризиращ се със засилване на антиколониалния потенциал на ДНС,радикализация на развиващите се страни,стъпки по преразглеждането на световните иконом.отношения.През 1974 издига програма за Нов международен и иконом.ред(НМИР)
Втората половина на 70-те год.на 20в.,характеризиращ се с поява на някои нови тенденции в Третия святНарасналата диференциация м/у страните,особено след нефтената криза(1973-1974),когато страните от ОПЕК отбелязали значителен иконом.растеж,създала добри стартови позиции и източници на средства за по-нататъшно развитие.Много страни се преориентирали и излезли от "соц.ориентация"Бърз иконом.напредък постигнали и "новите индустриални страни и теритовии"(НИСТ) от Южна,Югоизточна Азия и Океания,които изменили мястото си в св.капитлистическо стопанство. 80-те години на 20в.,характеризиращи се със засилване на отбелязаните тенденции.Растяла соц-иконом.диференциация на Третия свят. Един от най-важните фактори на тази диференциация бил притока на външни финансови ресурси, а с тях и на производствения капитал, технологии, дефицитни средства и др.Притокът на ресурси станал диференцираща сила във взаимодействие с вътрешните фактори, като от решаващо значение било характера на тяхното използване.Така, в едни случаи те благоприятствали иконом.медернизация,а от друга се оказали извънредна помощ.Така се оформило второ и трепо поколение "нови индустриални страни и територии"

3.Причини за проблемите
Войните между развиващите се държави, възникнали върху развалините на колониалните империи, са обусловени от причини, стари като света: самоутвърждаването или създаването на нацията, укрепване на националната сигурност или демонстрация на собствената мощ. Спецификата на конфликтите в Третия свят произтича от сблъсъка на две направления в историческото развитие. От една страна, освободилите се страни са едновременно рожби и наследници на колонизаторите. Колониалните държави установяват техните граници, натрапвайки им методите на управление, стандартите на поведение и моралните ценности на Запада (начин на живот, техника, понятия за нация, равенство, свобода). От друга страна, новите държави са подложени на силното влияние на идеите и традициите от пред-колониалния период на своята история. Разделянето на Латинска Америка, Близкия изток или Африка на държави от европейски тип, бива наложено върху многовековните реалностите и конфликти: расови, племенни, религиозни... Границите, прокарани от колонизаторите, само по себе си, са елемент на стабилност, но легитимността и постоянният характер на тези граници се сблъскват с неопределеността, тъй като онези, които са ги наложили, не са отчитали, а и не са могли да отчетат, етническите и човешките фактори от пред-колониалната епоха. Именно това обяснява наличието на класически геополитически противоречия в Третия свят (например стремежът към господство на една или друга държава в даден регион), усложнени от антагонизма, свързан с несъвпадението между държавните граници и исторически формиралите се етнически реалности. Тези геополитически проблеми могат да бъдат илюстрирани с три примера: Израел, Персийският залив и бивша Югославия.

4.Израелския конфликт
Израелско-арабския конфликт е типичен пример за проблемите на "Третия свят". Въпреки, че държавата Израел е създадена едва през 1948 г., историята на конфликта всъщност обхваща повече от век - от края на 19 век, когато е създадено политическото ционистко движение, което започва борбата на евреите за създаването на собствена държава. След разпадането на Османската империя, в резултат на поражението ѝ през Първата световна война, конфликтът между евреите-ционисти и арабското население на Палестина е ограничен главно до териториалните претенции на двете страни към подмандатната територия. По време на напрегнатата ситуация през втората четвърт на 20 век, към геополитическият компонент се добавят и религиозните и културните различия. През 1948 г. съседните арабски страни обявяват война на новосъздадената еврейска държава. По този начин, конфликтът излиза извън Палестина и прераства в конфликт между Израел и всички останали арабски държави в региона. С подписването на мирните договори с Египет (през 1979 г.) и Йордания (през 1994 г.), броят на враждебните към Израел държави намалява.
4.1. Религиозен аспект
Еврейски, мюсюлмански и християнски групи се позовават на религиозни аргументи в защита на своята позиция. Съвременната история на Арабски-израелският конфликт е засегнат от християнските, еврейските и мюсюлманските религиозни вярвания и тяхната интерпретация на идеята за "избраният народ" в тяхната политика спрямо Обетованата земя и "избраният град" Йерусалим.Земята на Ханаан или Ерец Израел е, според Петокнижието, обещана от Бог на Дванайсетте израилски племена. Според библейските проучвания, Израилтяните управляват тази земя от XIII-XIV век пр.н.е. до I век пр.н.е. (с кратки периоди на чуждо владение), оставайки етническо мнозинство до края на седми век.В манифеста си от 1986 г., Еврейската държава, Теодор Херцел няколкократно описва концепцията за библейската обетована земя. Израелската политическа партия Ликуд използва претенциите за библейската обетована земя в своята платформа.Мюсюлманите също твърдят, че имат право на тази земя, спрямо Корана. Противно на еврейските твърдения, че земята е обещана само на потомците на най-малкият син на Авраам - Исаак, те твърдят, че Земята на Ханаан е обещана на всички потомци на Авраам, включително най-големият му син Исмаил, което се смята за прародител на арабите. Освен това мюсюлманите почитат много места, които са свещени за библейските израилтяни, като Пещерата на патриарсите и Храмовият хълм и през последните 1400 години са построили ислямски паметници на тези древни израелски места, като Купола на Скалата и джамията Ал-Акса. Мюсюлманите смятат още, че Мохамед минава през Йерусалим по време на първото си пътуване към рая. Хамас, която управлява ивицата Газа, твърди, че цялата палестинска земя е мюсюлмански вакъф, който трябва да се управляво от мюсюлмани.Християнските ционисти подкрепят Израел, защото те признават наследственото право на евреите за тази земя, както е казано, например, от Павел в Римляни 11. Някои смятат също, че завръщането на евреите в Израел е предпоставка за Второто пришествие на Христос.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проблемите на страните от "третия свят" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.