Процедура по присъединяване към Европейския съюз


Категория на документа: Други


 ПРОЦЕДУРА ПО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Един от основните и безспорно от най-интересните процеси в Европейския съюз е процедурата към присъединяването. Бивайки официално една процедура по сближаването на страната присъединяваща се към съюза с европейската общност, правните особености, изразени в промените, които настъпват след нейното присъединяване са също толкова интересен предмет за изучаване.

На първо място трябва да се отбележи, че за да се присъедини една страна към Европейския съюз, тя трябва да отговаря на определени критерии, покриването на които ще и дадат възможността да кандидатства за членство в съюза.

Още от названието 'Европейски съюз', става ясно, че той е регионален съюз. Така можем да си направим извод, че в Европейския съюз трябва да членуват единствено страни, разположени на територията на контитента Европа. Това е и първото основно условие за допустимостта на една страна до възможност за присъединяване. Териториалния критерии, сам по същността си не е най-важен като политически или правен критерий, но може да бъде разглеждан като основа за бъдещ шанс за една държава да стане членка на Европейския съюз. Например, по реда на това условие, държави като Израел и Египет не могат да бъдат допуснати до членство в съюза, поради факта, че те не са разположени на територията на Европа. Друг е въпроса, обаче, отнасящ се до частично-разположените на континента страни. Пример за такива са Турция и Русия. Тук обаче възниква интересен въпрос. Дали цялата държава трябва да бъде разположена на континента Европа или може да е само част от нея? Такъв въпрос може да възникне при членството на Турция в ЕС например. Тя има територия в Европа, но по-важният въпрос е не нейната площ а местоположението на столицата на държавата. Бивайки административният център на страната, столицата играе важна роля във взаимоотношенията на въпросната държава с останалите страни на съответния континент и може да бъде сериозен географски критерии за принадлежността и към континента. В този ред на мисли, трябва ли да съотнасяме Египет към азия, заради полуостров Синай или Панама към Южна Америка заради разделянето и от панамския канал? Има пример в състава на Европейския съюз с държава, която географски не принадлежи към Европа. Остров Кипър бива разглеждан като азиатски, което предполага и, че държавата Кипър също следва да се разглежда като част от Азия. Тясната свързаност на острова с европейската история, населението, говорещо гръцки език, който е европейски език, и наличието на изцяло европейска ориентация показва, че политически страната трябва да се разглежда като част от Европа. Тук вече идва сериозната роля на т.н. историческа обвързаност на държавата с континента. Принадлежността на една страна в географски аспект към даден континент, според мен, следва да бъде тясно свързана с историята на държавата и това, къде в исторически план нейните външни отношения са били най-активни и фундаментални. Друго, което също е хубаво да се отбележи е къде е концентрирана външната политика на държавата в днешно време. Турция, наричала се по-рано Османска империя, оставя сериозна следа в европейската история, както и взаимоотношенията и с европейските страни са изключително активни в днешно време. Тук географския фактор може да бъде пренебрегнат с оглед изложените по-горе доказателства, че не точно той е основен за присъединяването на страна към съюза, а по-скоро историческо-политически фактори са тези, които определят дали страната е подходяща за членство.

Второто основно условие, което трябва да покрива една страна кандидат-членка е едно от най-важните в морален аспект. Според чл. 49 от Договора за Европейския съюз, всяка европейска държава, която зачита ценностите на съюза, посочени в чл. 2 от ДЕС и се ангажира да ги насърчава може да поиска да членува в съюза. Като такива, според въпросния член, са определени зачинатето на човешкото достойнство, свободата, равенството, демокрацията, правовата държава, както и зачитането на правата на човека, включително и на хората принадлежащи към една или друга малцинствена група.

Третото условие за кандидатстване за присъединяване на дадена страна към Европейския съюз може да бъде характеризирано като чисто формално. Това представлява подаването на молба, изразяваща волята на държавата да се присъедини към съюза. След депозирането на молбата, от подаването и, до присъединяването на страната към Европейския съюз, с важните въпроси се занимава Съвета на Европа. Държавата, която подава молбата, получава статут на страна кандидат-членка. От този момент нататък започват преговори за присъединяване, които са ръководени от Европейския съвет.

Когато бъде взето решението за започване на преговорите се свиква междуправителствена конференция, като участници в нея са представители на държавите членки и представител на държавата, желаеща да се присъедини. Въпросът тук е 'какво се преговаря?'. Преди да стигнем до този въпрос, обаче смятам, че е по-важно да се изтъкнат критериите за членство, които всяка една страна трябва да покрие, този път за да бъде приета за членка на Европейския съюз. Можем да кажем, че те съдържат в себе си основни нормативи, които страната трябва да покрива за да бъде достатъчно добра и стабилна за да бъде приета.

Първият критерий на който трябва да отговаря една страна за да бъде приета за член на Европейския съюз е стабилостта на институциите. Те трябва да гарантират демокрацията, спазването на човешките права, уважението и търпимостта, както и защитата на малцинствата, и не на последно място - да осигурят условия и да създадат обстановка за отговор на определението за правова държава, върховенството на правото.

За втори критерий е възприета функциониращата пазарна икономика. Тази чисто икономическа част от нормативите, възложени за покритие от Европейския съюз имат за цел да накарат държавата кандидатстваща за членство да насърчава икономиката си до такава степен, че тя да бъде конкурентноспособна на европейските пазарни сили.

Като трети критерий е определена способността да поемат и изпълнят ефективно задълженията по членството, както и да се придържат към целите на политическия, икономически и валутен съюз.

На въпросната конференция, която се свиква при обявяването на една страна за кандидат, се работи по т.н. преговорни глави. Въз основа на съгласието което се постигне на тази конференция може да се вземе и решение за приключване на преговорите.

Договорът за присъединяване на дадена държава към Европейския съюз е международен договор с предмет възникването на членствено правоотношение между присъединяващата се държава и останалите държави-членки на съюза. Това довежда до изменение на договорите на които се основава Европейския съюз, защото те трябва да отразят участието на тази държава. Промените които настъпват са свързани с представителство в ЕП, вземане на решение с квалифицирано мнозинство в съвета, представителство в ИСК, избирането на член на ЕК с гражданство новата държава, участието на новата държава в ЕИБ, в бюджета на ЕС. Всичко това са преки последици, произтичащи от членственото правоотношение. Тези последици се уреждат от договора за присъединяване и актовете, приложени към него, като това са приложенията, протоколите, декларациите. Те имат същата юридическа сила, както самия текст на международния договор. За да породи правната си сила, договорът трябва да бъде ратифициран от всички държави-членки, което означава, че трябва да бъде ратифициран и от присъединяващата се държава.

Различно е положението с присъединяващите се държави, когато са повече от една. Ратификацията в една държава не засяга присъединяването на другата държава. Или - ако неуспешно се осъществи ратификацията в една от присъединяващите се държави, това не засяга присъединяването на другите, ако те ратифицират договора, стига през това време всички останали държави-членки да са ратифицирали договора за присъединяване, въпреки че става дума за един и същ текст на договора.

Договорите за присъединяване обикновено предвиждат възможности за предлагане на предпазни клаузи, които водят до отлагане действието на нормите върху територията на присъединяващата се държава. Може да бъде свързано въобще с влизането в сила на договора за присъединяване. Това се нарича отлагателна клауза. В договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, например, съществува такава клауза.

Договорите за присъединяване обикновено предвиждат преходни периоди за ефективното действие на отделни политики на територията на държавата-членка. При изтичането на тези преходни периоди, биха действали в пълна сила нормите на правото на ЕС на територията на присъединяващата се държава в съответната материя.

В момента има държави, които се намират в гореописаната процедура за присъединяване към Европейския съюз. Те могат да бъдат разделени на присъединяващи се и страни-кандидатки. Със статут на присъединяваща се до момента е само Хърватия. Страните-кандидатки са пет на брой - Турция, Сърбия, Исландия, Черна гора и Бивша Югославска Република Македония. Има също така три страни, които спадат към категорията потенциални страни кандидатки. Това са Босна и Херцеговина, Албания и Косово.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Процедура по присъединяване към Европейския съюз 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.