Проектиране и изграждане на инвестиционни обекти


Категория на документа: Други



Агротехнически мероприятия - при наклонени площи, оранта и другите обработки трябва да се извършват напречно на наклона. Това спомага за намаляване скоростта на водата и по-добро попиване в почвата. При по-слаб наклон се препоръчва оран на по-тесни лехи, а след оранта браздене. На площи от лежащи на силна ерозия почвата се обработва без обръщане на орния слой, с което се запазват следжътвените остатъци на повърхността. Сеитбата се извършва със специални стърнищни сеялки.

Лесомелиоративни мероприятия - за борба с водната ерозия се изграждат водорегулиращи горски пояси по посока на хоризонталите, а за борбата с ветровата ерозия - ветрозащитни горски пояси, разположени напречно на посоката на преобладаващия вятър. За да се намали ерозията по язовирите и реките по бреговете им се засаждат горски видове.

Хидротехнически мероприятия - от тях най-рационално е терасирането на склоновете. С него се намалява разрушителното действие на водата при склонове с голям наклон, като склона се разделя на напречни ивици. В зависимост от наклона и целта, за която ще се използва площа се създават валови или стъпаловидни тераси. Валовите тераси имат широка основа, малка височина и полегати откоси, което не пречи на селскостопанските машини. Засяват се с полски кутури. Стъпаловидните тераси се изграждат на склонове с големи наклони и се използват за отглеждане на трайни насаждения.

8 Тема

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗЕМЯТА

Инженерна инфраструктура - Инженерната инфраструктура включва пътища водоизточници и водопроводи, канализация, електропроводи, газопроводи, информационно-комуникационната инфраструктура.

Мелиорации - това са подобренията на почвата. Подобрения на почвата са нужни в случаите на вкисляване, наблюдава се при рН < 5, към 4,5% от земеделските земи са с вредна за растенията почвена киселинност. Киселинността на почвата бива активна и потенциална. Възможни мерки за борба с киселинността на почвите е внасяне на фино смлени варови материали (варуване) за неутрализиране на токсичната за растенията почвена киселинност.

Засоляване - засоляването на почвите е свързано с натрупването на водоразтворими соли в почвения профил. Най-честа причина за засоляването на почвите у нас са високо разположените подпочвени води (от 0,5 до 2,5 м под повърхността на долу) с повишено съдържание на водоразтворими соли. Такива условия се създават върху ниски речни тераси, понижени равнини и затворени котловини с отлагане на ситно частични материали и с влошен дренаж, където оттока на подпочвените води е много слаб, а изпарението им от почвената повърхност е високо.

Напояване - климатичните условия у нас са такива, че чрез естествените валежи се задоволяват едва 45-50% от потребностите на основните земеделски култури от вода. Валежите са неравномерно разпределени по сезони. Обикновено засушаванията настъпват през летния сезон, когато културите имат най-голяма нужда от влага, при което добивите силно се понижават. Приетата агротехника на земеделските култури, която се характеризира с високи норми на торене, с използването на сортове с големи продуктивни възможности, при висока механизация на производствените процеси е немислима без напояване, защото водата като вегетационен фактор е в минимум и определя големината на добива. От поливните площи се получава повече продукция и поради уплътняването на сеитбообръщенията с втори култури. Видове напоявания:
1. Повърхностно (гравитационно) напояване. Това е исторически най-стария и лесно достъпен начин, при който водата попива в почвата, стичайки се по повърхността на терена. Движението на водата по повърхността става под действие на гравитацията, а попиването под действие на капилярните сили. Основните видове повърхностно напояване са:
-напояване на ивици (лехи)- прилага се при култури със слята повърхност при наклони от 0,2 до 2,3%.
-напояване по бразди - прилага се при окопни култури и при трайни насаждения, при наклон на терена от 0,2 до 5%.
Предимства на повърхностното напояване: евтин и леснодостъпен начин. Недостатъците са: необходимост от предварително подравяване на поливната площ; не позволява точно дозиране на поливната норма; сравнително висока неравномерност на поливането; големи загуби на вода; ниска производителност; опастност от изравяне и ерозия на почвата; няма възможност за механизация и автоматизация на поливния процес; разпространяване на плевели.
2. Дъждуване - Дъждуването се характеризира с това, че напоителната норма се разпръсква във въздуха под налягане с помощта на специални апарати и пада върху растенията и почвата във вид на изкуствен дъжд. Показателите на изкуствения дъжд са: едрина на капките, водно количество (поливната норма), интензивност, равномерност на разпределението. Предимствата на дъждуването са: позволяват точно дозиране на поливната норма; сравнително висока равномерност на поливането; има възможност за механизация и автоматизация на поливния процес; по-екологосъобразно е (има възможност за предпазване от ерозия на почвата, при оптимални показатели на изкуствения дъжд); възможност за провеждане на наторителни, противосланови и други поливки. Недостатъци: по-скъпа поливна техника; по-високи разходи за електроенергия и други енергоносители; не е приложим във ветровито време; не е удачно да се прилага при някои култури тъй като създава условия за развитието и разпространението на някои болести по лозя, ябълки и др.
3. Капковане - При капковото напояване водата се подава в определени точки около растенията и постъпва директно в зоната, в която са разположени корените им, като овлажнява само ограничена част от почвената повърхност и почвения профил, без да се получава стичане и филтрация в дълбочина. Напояването се извършва с малки и чести поливки съответстващи на водопотреблението на културите през поливния интервал, което позволява влажността в коренообитаемия слой да се поддържа през целия вегетационен период около една оптимална стойност, без растенията да са поставени под условията на воден стрес. Предимства: икономия на вода (от 20 до 60%); по-малки разходи на труд в сравнение с предните (40-60%); повишаване на количеството и подобряване качеството на продукцията (от 20-60%); подаване на торовете едновременно с поливната вода; равномерно разпределение на водата върху площта; автоматизиране на поливния процес; не създава опасност за ерозия на почвата, както и вторично засоляване; не създава пречки за работа на земеделските машини; позволява използване на водоизточници с ограничен дебит; не изисква основно подравняване на почвената повърхност; развитието на плевелната растителност е силно ограничено; не се мокрят листната маса и плодовете на растенията; позволява напояването на парцели с неправилна форма; изисква ниско работно налягане на водата. Недостатъците са: по-голяма чувствителност към качеството на водата за напояване; не подобрява микроклимата в напоителното поле; навлажняването на малък обем от почвата, ограничава кореновата система; води до натрупването на соли по периферията на намокрения контур и междуредията; запушването на капкообразувателите създава голям проблем за равномерното разпределение на поливната вода в участъка.
4. Подпочвено напояване - при подпочвеното напояване водата се подава чрез подземни тръбопроводи, а почвата се навлажнява по капилярен път от долу на горе. Подпочвеното напояване не влошава физичните свойства на почвата. Няма открита напоителна мрежа (система) и има възможност за пълна автоматизация. Въпреки големите предимства подпочвеното напояване не се прилага широко, защото създава пъстрота на почвеното плодородие, изисква много големи капиталоволжения за изграждане на подземна мрежа, която трудно се ремонтира при повреда.

Екологична обстановка - екологичната обстановка включва наличие на замърсители (от промишлен и битов характер) на почвата, водата и въздуха; включва още стоеж на подпочвени води (дали са високи или ниски); опасност от заливане от повърхностни води; макро и микроклимат на терена; наличие на електро, газо и водопроводи в и около терена и други фактори оказващи влияние върху обекта.

9 Тема

ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЦЕС

1. Същност - това е процес на натурално възпроизводство предимно на дълготрайни активи. Той се състои в изграждането на нови или усъвършенстването на съществуващите дълготрайни активи. Чрез инвестиционния процес се затваря цикъла на оборота и възпроизводството на основния капитал. Чрез него парите, като начална форма на капитал се превръщат в производствени мощности, т.е. капиталът от парична форма сменя своята форма в производствена. Прието е парите за осъществяване на инвестиционния процес да се наричат инвестиции. Инвестициите са един от основните фактори за икономически растеж. Источник на инвестициите са: спестяванията на фирмите, домакинствата и кредити. Тяхното рационално използване гарантира по-голям принос за икономическото развитие, за увеличаване на националното богатство и задоволяване на обществените потребности. Обновяването на технологиите и произвежданите продукти, разрушаването на старите такива и усъвършенстването на квалификацията и управлението е продължителен и динамичен процес, който се постига чрез инвестиции и иновации.

2. Етапи на инвестиционния процес:
1. Проучване - целта е първо да се събере достатъчно достоверна информация с цел да се вземе мотивирано решение за изграждане на обектите на инвестиционния процес.
2. Да се събере достатъчна информация за проектирането. Необходимо е да се направи маркетингово проучване за да се установят количествата и качествата на стоките, които ще се произвеждат; да се установи стойността на новите обекти; да се установят постиженията на научно-техническия процес в областта за инвестиция; да се установят цените на компонентите; да се съберат данни за геоложкия и хидроложкия състав на площадката върху която ще се изграждат обектите и връзката им с инфраструктурата. Като резултат от проучването се съставя задание за проектиране.
3. Проектиране - състои се в разработване на проектно-сметна документация за изпълнение на обекта. Изходна база за започване е технико-икономическото задание, направено след проучването. Проектирането се изпълнява от проектантски фирми или физически лица. Проектирането се осъществява в две фази:
- идейна - разработват се няколко варианта и след технико-икономическия анализ се избира най-добрия
- работна фаза - състои се от две части: технически проект с работни чертежи и стойност (сметка на обекта). Съдържа паричната стойност за осъществяване на проекта. Техническия проект и работните чертежи определят начина за изпълнение на обекта. Съставя се проектно-сметна документация, съдържаща чертежи и обяснителни записки.
4. Капиталово строителство - състои се в непосредствено изграждане на обектите въз основа на проектно-сметната документация на определената за целта площадка и представлява съвкупност от строително-монтажни работи.
5. Въвеждане в експолатация - в действителност се състои провеждане на всички необходими работи предвидени в проектно-сметната документация и спазване на всички нормативни документи. За целта се назначава Държавна приемателна комисия от Държавната агенция за строителен контрол, която след проверка на всички работи съставя приемателен протокол "Акт 16". След съставянето и подписването на протокола от всички участници в Държавната приемателна комисия се издава удостоверение за ползване и едва тогава вече имаме право да се въведе обекта в действие.

На всички етапи на инвестиционния процес се осъществява строителен надзор, който на практика обхваща проектирането и строителството.

3. Участници в инвестиционния процес - Върху инвестиционния процес оказват влияние следните субекти: Инвеститор - физическо или юридическо лице или сдружение от такива, под чието задание се правят капиталните вложения; Проектант - може да бъде физическо или юридическо лице с необходимата квалификация. Проектантът осъществява проучвателната и проектантската дейност върху основата на идеен проект. Членовете на проектантския екип работят под ръководството на главен проектант.; Изпълнител - това са строители, също физически или юридически лица, с които инвеститорът сключва договор за изпълнение на строително-монтажните работи. По време на строителството инвеститорът може да променя обекта, ако тези промени са допустими и законови. В своето задание инвеститорът описва всички свои изисквания към обекта. Може да поиска различни архитектурни промени. Самото строителство се извършва по два начина: чрез възлагане (извършва се от строителна фирма) и по стопански начин (инвеститорът си организира стротиелството) и смесено (например грубия строеж се извършва от фирма, а довършителните работи по стопански начин). Независим стротилен надзор - извършва се от лицензирана фирма, разполагаща с квалифицирани инженери и архитекти. Тя осъществява техническия контрол върху главния проектант и изпълнител за сметка и в интерес на инвеститора. Инвеститорът си заплаща и очаква тя да следи за правилното изпълнение на строежа. Заплащането е от 1 до 3% от стойността на обекта. Банките - това са институции, които имат за задача да осъществят кредитирането на инвестиционния проект. И други субекти - държавни и общински органи за съгласуване, контролни органи, експертни групи, екипи за техническа и консултативна помощ и други.

10 Тема
ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ

1. Обхват и съдържание на инвестиционния проект - проекта представлява комплекс от организационно-икономическа и техническа информация, съдържаща обосновка, чертежи, сметки, записки. Всеки проект има индивидуален характер и трябва да отразява обстановката и особеностите на времето, в което се реализират инвестициите. Проектирането е много важен етап от инвестиционния процес. В него се предопределят техническите, технологичните и икономически проблеми свързани с изграждането и експолатацията на бъдещите мощности.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проектиране и изграждане на инвестиционни обекти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.