Проектно управление


Категория на документа: Други


-53- намира проектна реализация, а на изхода характеристиките на проектен резултат са вменени на конкретен продукт или услуга. Към проектно-ориентирания бизнес се отнася цялата иновационна и инвестиционна дейност на стопанската организация, единичното производство, управленското консултиране, някой инженерингови дейности и други. Професионалното управление на проекти е особено актуално за такива отрасли, в които проектно-ориентираният бизнес заема относително висок дял - енергетика, тежко машиностроене, космонавтика и други отрасли.

3. Основни участници в проектното управление.

Основните участници в проектното управление са само част от групата на заинтересованите лица от проекта. Под заинтересовани лица се разбират отделни личности и групи, активно приобщени към проекта. Към тях се отнасят също и тези, на които проектната работа или резултатите от проекта ще повлияят положително или отрицателно. Към първата група лица се причисляват всички вътрешни за проекта, или пряко засегнати. Към втората основна група се отнасят всички тези, които са заинтересовани от проекта. Голяма част от тях в процеса на общуване с идеята на проекта, както и по други впечатление стават или привърженици, или противници.

За успеха на всеки проект е важно да се идентифицират всички основни заинтересовани лица (страни) по ред причини. В помощ на проекта и неговата реализация се осъществява анализ със следните задачи:
I. Създаване на профил за личностни характеристики и обществена роля.
II. Намиране на пътища за съхраняване на коалиция от заинтересовани лица.
III. Запазване и подходящо стимулиране на интереса на заинтересованите страни.
IV. Организиране и разпределяне на достатъчна и вярна информация за проекта.

Като първа стъпка в анализа на заинтересованите страни се отбелязват всички възможни такива. При машабни проекти или правителствени програми в списъка влизат: акционери, топ-менажери, линейни менажери, ползватели, партньори, конкуренти, кредитори, посредници, потребители, органи на властта, обществени институции, политически партии, публични личности, групи по интереси, профсъюзни организации, средствата за масова информация, изследователи, религиозни организации и други.

На етапа на анализ на заинтересованите страни се идентифицират и описват отношението им към проекта, очакваните ползи, но в никакъв случай не са за пренебрегване и набелязването на възможните конфликтогенни точки и личности. По този повод в редица западни консултантски фирми при анализ на заинтересовани лица и страни се прибягва до матрица за анализ на всички дори и потенциални заинтересовани страни и лица.

Ефективното управление и създаването на разумен баланс между интересите на различните заинтересовани страни предопределят не само крайния успех на проекта на оказват влияние и върху подобряване на инвестиционния климат, последващото повишаване на оборота на Финансово-кредитни ресурси. Различните категории участници в проектно-ориентираната дейност, обособени като основни групи в заинтересованите страни, получават различни предимства:
I. Мениджъри и собственици - повишаване на конкурентноспособността на капитала, допълнителна печалба и усъвършенстване на управленската дейност.
II. Инвеститори - повишаване на прозрачността на всички проекти, повишаване на инвестиционните възможности и повишаване на възвръщаемостта на инвестиции.
III. Държава - повишаване на обосноваността и конкретиката при планиране и реализация на държавни проекти и привличането на придобиване на опит и доверие.
IV. Общество - повишаване на ефективността на икономическото развитие, ръст на вложенията в обществения сектор и подобряване на жизнения стандарт.

За да бъде пълна и реалистична оценката на всички основни участници в процеса по управление на проекти е редно и съвсем естествено да се обърна внимание на качеството на общуване и комуникация. По важното и съществено в този ред на мисли е възможността да се предвидят и избегнат конфликти и рискови ситуации.

Съществена част от конфликтите, възникващи между ръководните кадри при реализацията на проекти могат да се причислят към функционалните конфликти. Като правило този тип конфликти са резултат от наличие на конфликтни точки или изяви при сближаване на границите на правомощия, делегирани на определени длъжностно ангажирани лица.

Регистрирането на ескалиращо напрежение може да бъде случайно или следствие на недостатъчното осъзнаване на реалните граници на правомощия и свързаната с тях роля на съответното лице. Конфликтна ситуация е промяна на равновесното състояние в системата вследствие на различно поведение на конкретно длъжностно лице, свързано с по-голямо от допустимото
-56- отклонение в психо-физиологичен, или в социално- професионален план.

Ако се започне с основната функция на един висш мениджър то тя главно е свързана с разработването на организационна стратегия, в повечето случаи стойностно ориентирана. Когато обаче се говори за проектен мениджър неговите ангажименти са свързани целенасочено с проектната реализация.

Основната част от делегираните правомощия и при двамата в длъжностната характеристика е свързана с процеса по вземане на окончателни решения за различни обекти на управление. Реално погледнато възможността за конфликти има институционален и принципен характер. Като евентуална превенция по този повод може да се възприеме, че към длъжностната характеристика на проектния мениджър може основателно да се добави и личностни умения предполагащи постигането на консенсусни решения.
??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проектно управление 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.