Произход, битови и културни особености на къзълбашите (алиани) в България


Категория на документа: Други


В нашата историография намират свои привърженици както тезата за богомилския произход на алианите, така и за севернотюркското им потекло, разглеждано в посочените две насоки - 1. От печенези и кумани; 2. От прабългари.

Без да оспорвам някои аргументи, върху които се опират горните хипотези, ще кажа, че особена популярност тези възгледи придобиха през 80-те години. Гражданствеността, която получиха беше резонанс на натиск от държавно-политическо естество. Явно или прикрито те станаха една от научните основи за обосноваването на "възродителния процес".

Всъщност постулираната прабългарска теория също се разделя на две версии. Според първата, къзълбашите /и останалите турци/ са остатъци от онези прабългари, които са запазили своите езически обичаи и не са били християнизирани, или пък били слабо християнизирани. Само можем да гадаем за съществуването на такива остатъци, но все пак силната съпротива на боиладите срещу покръстването говори за жизнеността на езическата религия и прабългарската традиция. Изворите сочат, че по времето на бунта Борис І освободил обикновените хора, участвали в него. Според другата версия къзълбашите били остатъци от прабългарите - тюрки, приели християнството, но запазили се като език и обичаи компактно, без да се смесват със славянското население.

Поддръжници на посочените хипотези отчасти, без да се аргументират документално, а базирайки се на сходни етнографски /обичайно-обредни/ характеристики са Васил Маринов, Любомир Милетич, Д. Гаджанов, Евг. Теодоров, Емил Боев, К. Венедикова, Стр. Димитров. Коректно е да посочим, че не всички от посочените автори са отявлени защитници на горната теория. Някои от тях /най-последователно Стр. Димитров/ изграждат тази картина, базирайки се на всестранен анализ на сложната етническа и религиозна мозайка в Североизточна България.

Проф. Л. Милетич в изследването си за старото българско население в Североизточна България поставя въпроса за етногенезиса на турското население в Делиормана. При своите експедиции той чувал предания, "че те са стари жители, не са дошли от Мала Азия, каквито са турците от Тузлука." Но когато говори за селата Алванлар /Ябланово/, Кючюклер /Малко село/ и Велетлер /Могилец/ отбелязва, че в тях живеят "турски сектанти, стари преселници от Мала Азия - така наречените "алияни" или "къзълбаши"." Става ясно, че Милетич разграничава генетично турски говорещите групи в различните региони на Северна България. От неговия поглед не убягват спецификите на алианите и те му дават основание да констатира, че в "турската езикова група треба от чистите турци да се отличават гагаузите и алияните /къзълбашите/." В посочените от Милетич села живеят алиани от бекташийския клон. Милетич също е противоречив в становището си, тъй като без да отхвърля възможността да са преселници от Мала Азия, той допуска, че може да са ислямизирани българи-християни.

Д. Гаджанов проявява сериозен интерес към проблематиката на различните ислямски течения в българските земи и на Балканите. В проучването си върху етнографията на областта Герлово той отбелязва, че "по цялата герловска котловина са разпространени много български обичаи, както и езическо-християнски поверия и суеверия." Гаджанов говори общо за герловските мюсюлмани и не разглежда поотделно особеностите в обичаите и религията на селата, населени с ортодоксални мюсюлмани и тези с адепти на неортодоксалния ислям. Той посочва само специфики, които според него имат голямо сходство с български и християнски обичаи. Окото на познавача обаче ще забележи, че описаните обичаи и традиции са спазвани предмно от мюсюлманите - алиани. Поради видимото външно сходство на тези традиции с българските християнски обичаи, той ги характеризира именно като такива. Той заключава, че "всички поверия и обичаи говорят в полза на присъствието на българския елемент в този край." Гаджанов подкрепя тезата, изказана още от Л. Милетич за "мохамеданизирането и потурчването на старото българско население в Герлово", но уточнява, че това все пак не може да се отнесе за всички герловчани - те не са нито само турци, нито само потурчени българи.

В друга своя статия Гаджанов се спира доста пространно на мюсюлманските сектанти /включително и на къзълбашите/. Тук той поставя въпроса за тяхната религия и обичаи в друга, по-правдоподобна светлина. В тази работа той се опитва да изходи от същината на проблема, като ги свързва с възникналото още в първия век от хиджра разделение в исляма. Тук той предлага друга хипотеза за техния произход. Според нея заселването на къзълбашите пленници в Европейска Турция, които са запазени и до днес, датира от времето на войните на Селим І с "персийците еретици". Вижда се, че Гаджанов е бил запознат по-детйлно от цитираните по-горе автори с литературата за исляма и Османска Турция. В своето изследване Гаджанов освен религиозна, дава и етническа квалификация на къзълбашите, наричайки ги волно или неволно "персийци". Считам за нужно да уточним, че шиитската религиозна идентификация на Сефевидската държава, заела територии от днешен Азърбейджан, Северозападен Иран, Източна Турция и последвалото й иранизиране, са се отразили върху определянето на мюсюлманските прошиитски сектанти като "персийци". Така в литературата първоначално без умисъл, а поради незнание, се прокадва и "персийската теория" за етническата принадлежност на къзълбашите.

При изследването на творчеството на Йовков, Димо Минев пише, че село Долен Извор /Чифлик Мусубей/ е било съставено от къзълбаши - персийци и българи.

Изучавайки подробно поселищната мрежа в Герлово и Делиормана, Васил Маринов също се сблъсква с наличието на алианско население в Североизточна България. Той засяга проблема за тяхната култура и традиции в няколко свои работи. Посочва мнения на различни автори за техния произход, като застъпва и своята позиция. Тя не е напълно изяснена и изчистена от съмнения и противоречия. В. Маринов цитира становището на А. Хажек, че след турското завоевание много българи, принадлежащи към различни секти, доброволно са приемали мохамеданството.24 Мнението на Фр. Бабингер също хармонизира с твърдението, че Делиорман е бил средище и изходно място на различни секти, които лесно преминавали към мюсюлманското сектанство.25 Днешни представители на старите секти Маринов вижда в лицето на "алиянците, къзълбашите и шеитите".

С тази теория кореспондира богомилската теза за произхода на разглежданата общност. И този автор смята за християнски или за повлияни от християнството празниците, които спазва това население: "Например те спазват всички християнски празници, особено много Илинден, Гергьовден, като колят курбан, палят свещи, не посещават джамии, а т.н. "текета" или стари черквици." Той чул разказ, че в Герлово "жените на повечето стари алианци били българки, насила вземани за жени от турците, та те са които държели да се спазват християнските празници." Това твърдение, защитавано и от някои изследователски среди, беше също прокарвано в обществото като обосновка на възродителния процес през периода 1984 - 89 г. Практиката мюсюлмански първенци да взимат за жени християнки наистина е съществувала, но ние трудно можем да докажем, че дошлите най-рано алиани масово се женели за българки. Смятам, че като се има предвид строго затвореният и хомогенен характер на къзълбашката общност, спецификите на нейното функциониране и изискването сключваният брак да бъде едногамен, подобно твърдение изглежда изключено. Поне знам, че доскоро при съхраняваната все още силна традиционност и консервативност на алианската общност, това беше невъзможно. Не сме в състояние да коментираме как е стоял проблемът в епохата на заселването на къзълбашите тук.

Най-безпристрастна в научно отношение от ранните изследвания върху алианите е статията на С. С. Бобчев, която представлява добра база за надграждане на по-детайлни проучвания по въпроса. Неговата теория за произхода им звучи така: "Къзълбашите са турци, както и другите делиорманци, по език и до голяма степен по етнически нрави и обичаи, само техните верски понятия и изповедания ги поставят във враждебност с другите мюсюлмани турци - техни съжители ....... Според събраните ми сведения, проверявани нееднократно, къзълбашите са една шиитска /алиянска/ секта, в която са внесени и развити някои мистически и мистериозни обичаи, обреди и предания."

И така, в изследванията на българската хуманитаристика до средата на ХХ в., когато все още няма достатъчна документална база и литература по въпросите на исляма, и целенасочени теренни проучвания, се налагат няколко хипотези за произхода на къзълбашите. Самите автори изграждат своите хипотези, основавйки се на познатата и видяна от тях картина, но все пак отчитат оскъдността на информацията. Можем да ги обобщим по следния начин:
1. Според първата са остатъци от тюркските племена - печенези и кумани, заселили се в българските земи в ХІ в.
2. Втората свързва къзълбашите с остатъци от тюркоезичното прабългарско население, което "лесно преминало към сектантския ислям".
3. Според третата, те са спадали към християнско еретично население - богомилите, което виждайки общи черти със сектантския ислям преминало към него.
4. Четвъртата хипотеза ги извежда от християнското население, принудено да приеме исляма под натиск.
5. Според друга хипотеза, те са персийски тюрки, заселени тук от османските султани след войните с Персия.
6. Някои автори ги причисляват към персийците, наричайки ги "къзълбаши - персийци". Идентифицирайки ги религиозно с Иран, те не ги разграничават народностно от персийците. Всъщност тази грешка допускат и западни хронисти, пътешественици и дипломати, характеризирайки къзълбашката държава на Сефевидите като персийска и квалифицирайки всички сектанти, които я поддържат като "персийци".

В семантичния смисъл на думата "алевии", чийто корен е близък с турската дума "алев", означаваща огън, възпламеняване, пламване.

Названието "алевии" е разпространено предимно в селата. В българската научна книжнина вместо "алевии" се използува терминът "алиани".

Централно място в обредната страна на учението на "хората на истината" заемала жертвата. Тя можела да бъде задължителна или доброволна.

В същото време алевиите се идентифицират още и като "къзълбаши" и "бекташи". Къзълбаши са наричани тюркменските племена, които са били на страната на шиитския шах Исмаил Сефевид. Впоследствие това название се пренася върху всички малоазиатски мюсюлмани-сектанти. Къзълбашеството е сложен културен и религиозен комплекс. Неговата основа е тюркският шаманизъм, скрит под шиитска религиозна доктрина. То е повлияно от древни предноазиатски култове, от ирански култови наслоения от изтока, а на запад е било в допир и с християнството. Тези племена са наречени "къзълбаши" /червеноглави/, защото на главата си носели шапка с 12 червени ленти в чест на 12-те шиитски имами. Османските султани Селим І и Сюлейман І предприемат жестоки преследвания срещу къзълбашите в собствените си територии и тези в Иран. Само при Селим І са унищожени около 45 000 къзълбаши. Тези владетели са виждали в тях най-вече политическа угроза за държавата си, тъй като те били съюзници на основния им противник - шиитската Сефевидска държава на шах Исмаил. Шах Исмаил е "канонизиран" в къзълбашкия пантеон от светци и е една от личностите, в прослава на които са написани много песни. След събитията от 1514 г. по балканските владения са разселени оцелели къзълбаши. Според някои автори жестоката и брутална политика на Селим І е причина те да не искат да се смятат за еднакви с другите турци.

Ще се спрем на някои интересни моменти от религиозно-обредната практика на мюсюлманите сектанти, които ще ни помогнат да си изясним формите и начина на общуване вътре в религиозната им община и донякъде извън нея.

При изповядването на своята религия принадлежащите към мюсюлманските секти в българските земи /къзълбашите-алевии в Североизточна България и Родопите/ спазват принципа на шиизма - "таки`йа" /благоразумно скриване на вярата/. На сбирките на техните религиозни общини е недопустимо приссътвието на хора, които принадлежат към други конфесионални общности. В районите, където представителите на сектата са малцинство, те не афишират принадлежността си към подобна общност, не дават външна изява на своите религиозни чувства. Например къзълбашите от Североизточна България, а и от други райони на бившата Османска държава, избират наблюдател /gözcü/ при провеждането на тайните си религиозни церемонии. Той трябва да пази къщата, където се извършва обредът и да следи да не се промъкнат вътре чужди за общността хора. Наблюдателят /gözcü/ заема висок сатус в стълбицата на социалната и религиозна йерархия, тъй като той отговаря за безопасното протичане на религиозните ритуали.

Силно застъпен сред къзълбашите-бекташи е култът към светците. Почитат като светци имам Хасан, имам Хюсеин и другите шиитски имами, борците за вяра, загинали в битката при Кербеля****. Първостепенно място в тази плеяда от светци-мъченици заема имам Хюсеин /малкият син на Али и Фатима/, загинал в битката при Кербеля в борба с Йезид ибн Муавия. Скръбта по Хюсеин е основна тема в песните на сектантите:
"В траур и скръб се роди денят Матем, с мъка се изпълни:
Плачете очи от любов към имам Хюсеин,
Лек за мъката ни там ще се намери,
Плачете очи от любов към имам Хюсеин."

Един от най-важните празници в календарната им система е Ашуре байрамъ /Матем байрамъ/. С неговото празнуване се отбелязва зверското убийство на имам Хюсеин от йезидите /йезиди те наричат войските на Йезид ибн Муавия/. Алевиите отбелязват 9 дни траур и на 10-ия празнуват в чест на Хюсеин*****. Този празник е бил забранен от официалните власти и от сунитския ислям. Мюсюлманите-сектанти го провеждали тайно. През тези девет дни те постят, като постът им се изразява в отказа да се пие вода. За тези девет траурни дни има определен комплекс от забрани, които трябва да се спазват от всички членове на джема******; за пиене на алкохолни напитки, бръснене, пиене на вода, гледане в огледалото, къпане и миене на крака, полово сношение, напускане на селото под какъвто и да е предлог, сватби, веселби.

Друг много почитан като светец в култовата им йерархия е Хаджи Бекташ Вели. Няма специални култови практики в негова чест, но той се възпява във всичките им песни и молитви. Освен това къзълбашите-бекташи от различните географски райони почитат и свои местни светци - шейхове и дервиши, отличили се в усърдно изпълнение на религиозните си задължения - например Демир баба в Лудогорието, Ак Язълъ баба край Балчишко, Саръ Салтък баба в Северна Добруджа, Отман баба в Новозагорско. На текетата /светилища на мюсюлманите-сектанти/ на тези светци се носят различни дарове. Къзълбашите задължително спазват някои принципи при посещението си на тези светилища: при посещение на текето всеки къзълбашин трябва да носи подарък за светеца; ако се дава курбан, тези подаръци са големи, но може да се носят и дребни неща - свещи, монети и др.; всичко, занесено на текето, независимо от стойността и размерите му, не се връща обратно по домовете. Остава в текето.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Произход, битови и културни особености на къзълбашите (алиани) в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.