Произход, битови и културни особености на къзълбашите (алиани) в България


Категория на документа: Други



Алевиите се отнасят с изключителна почит към религиозния си водач. Ръководителят на бекташийско теке се нарича шейх или баба, а ръководителят на религиозната община /джем/ в рамките на махала или село се нарича баба /боба/ или деде. Според тях, божественото водителство е олицетворено в лицето на религиозния водач /бабата/. Многобройни са примерите за присъствието на религиозния водач в живота на вярващите. Той изпълнява функциите както на религиозен глава, така и на политически, и социален и икономически водач, а също така има и правораздавателни прерогативи в рамките на обичайното право. За "баба" се избира човек, който е вещ в делата на религията, който е загрижен за делата на общността, трябва да е икономически заможен, да е нравствен, добър, честен, справедлив човек. Събиранията на джема стават в дома на бабата. Той участва във всички религиозни и други обичайни тържества в джема, присъства на всички сбирки на вярващите. Когато членове на джема решат да направят жертвоприношение /курбан/ на някое бекташийско теке, задължително искат разрешение от духовното лице за отиване на текето. Духовното лице никога не отказва да даде такова разрешение. Духовинят водач трябва да присъства на ритуала в текето.
Бездетни родители ритуално носят свещи в дома на бабата за сдобиване с деца. Сватосването също става в дома на бабата. Ако родителите са съгласували вече годежа с религиозния водач, той не може да бъде развален, дори при искане от страна на момчето или момичето. Аргументът е, че всяко действие, което се съгласува с бабата, все едно че се съгласува с Бога. Бабата е неспорим авторитет по отношение на всички въпроси, които касаят вярата. Той се ползува с огромно уважение от страна на вярващите. Правораздавателните функции на духовния водач се изразяват в това, че той трябва да определя и наказанията за греховете на своите вярващи.

Култът към Али е крайъгълният камък на религиозната доктрина при къзълбашите-бекташи. Всичките им песни и молитви представляват възхвала на Али. Наричат го "Tanrının arslanı" /лъвът на Бога/, "Şah-ı Merdan" /най-мъжествения, смелия, благородния от човеците/.17 Този култ е виден във всичките им религиозни ритуали. Залата, в която алевиите провеждат религиозните си обреди, е осветена със свещи. На почетно място седи религозният водач в бяла чалма. Всички членове на джема са насядали около стените в строг порядък. Мълчанието рядко се прекъсва от възгласи "Али", "Али", "Али" и от молитвата на бабата, при която всички едновременно докосват пода с челата си. Свирят се песни на струнни музикални инструменти, които олицетворяват култа към Али. В определени моменти се прекъсва изпълнението на песента и всички присъствуващи промълвяват в един глас "Али", "хак".

Алевиите възприемат себе си като хора, достигнали божествената истина. Те се смятат за съвършени /еренлер - посветени в истината, усвоили истината/. В почитането си на Аллах, Али, Мохамед, 12-те имама, на Хаджи Бекташ Вели и други светци, те са много искрени и честни. Магията на свещеното слово има силно въздействие върху тяхната психика. Смятат, че те са хората, избрани да разберат смисъла на тайните изречения. Това прекрасно се илюстрира в една много разпространена сред тях песен /нефес/: "Нас ни наричат хора, които най-рано са прозрели и достигнали божията тайна; нас ни наричат роби на възлюбления другар и съратник на Бога; познанието на тайната за истината е у нас; ние сме много просветени, съвършени, разумни хора. Нас ни наричат роби на Али, който посочва чудните тайни. Ако си от хората с отворени очи, гледай Али. Нас ни наричат хора, знаещи най-голямата тайна. Затова нас ни наричат светци, избавени от мъките на ада, затова ни наричат къзълбаши."

Съществуват специални обреди за посвещаване в божията тайна. На тях присъствуват само членовете на религозната община. Тази личност, която иска да бъде посветена, се поставя на изпитание. Целта е да се провери дали този човек има духовни и физически качества да бъде достоен последовател на "пътя на истината". Този обичай се нарича "İkrar töreni" /Икрар тьорени/. Назначава се учител /рехбер/, който да въведе послушника в принципите на вярата и в делата на сектата. Преди церемонията послушникът е задължен да направи ритуално измиване /тарикат абдести/. След това се покланя два пъти. Бива увит в бяло платно, след което му се внушават следните напътствия: "На мейдана на посветените, пред погледа на Бабата, съгласен ли си да се предадеш на учителя си. Не лъжи, не върши непозволени неща, не прелюбодействай, не взимай онова, което не е твое, не казвай всичко, което виждаш с очите си. Не се обръщай назад. ... Повярва ли в Аллах, Мохамед, Али, 12-те имама, в Ехл-и бейт /семейството на Пророка по линия на Али и Фатима/. Повярва ли в съдбата, призна ли Аллах, Мохамед и Али за едно. Ако се извърнеш от това признание, на мястото, където ще бъдат събрани възкръсналите и ще бъдат съдени при второ пришествие нека лицето ти да стане черно. Слава на Аллах, Мохамед Али, Хюнкяр Бекташ Вели."

Подложеният на изпитание застава в центъра на стаята. На врата му се закача бяла кърпа /tığ-i bent/. В центъра на стаята се намират 12 овчи кожи /пост/, които олицетворяват 12-те имама. Той се покланя поотделно на всяка една от тях, все едно че се покланя на 12-те имама. След това се покланя на четирите врати в бекташизма: Шериат, Тарикат, Марифет, Накикат, като при всеки поздрав напредва с една крачка. Това символизира влизането му през тези 4 врати. Застава до наставника си, който го отвежда пред религиозния водач. Между бабата и послушника се провежда следният разговор
· Хей, ученико, какво видя и какво стори?
· Видях знаещи, посветени. Дойдох при тях.
· Искаш ли светлина, сияние? Да развържем ли очите ти?
· Да, искам.
· Ако е така, ако си разлял нещо, напълни го; ако си разплакал някого, накарай го да се засмее; ако си разрушил нещо, построй го. На сбирката на съвършените и посветените, ти си на пътя на истината и Бога. Този, който идва тук, е прав. А този, който си отива е сляп. Възхвала на истината, анатема на тези, които я отричат.

Бабата се обръща към присъствуващите на церемонията: "Хей, съвършени, вярващи от съвета на посветените, тази душа ще съедини участа си, щастието си с общността на Мохамед Али. Доволни ли сте от тази душа, като какъв познавате този човек?" Присъстващите отвръщат: "Нека, водачът ни да ни помага. Да не отвърне лице от общността на истината. Познаваме го като добър." След това се развързва бялата кърпа от врата на изпитвания, бабата шепне в ухото му: "Не влизай, не се обръщай, на ръцете ти, на езика ти, на кръста ти - бъди здрав. Учителят ти е Мохамед, водачът ти е Али."
Тогава се развързва и бялото платно, с което е увит, и се счита, че в този човек се влива нов живот.

Изискванията даден човек да бъде член на тази религиозна общност визират неговите морални качества: той трябва да бъде добър, да не лъже и краде, да вярва в Мохамед и Али. Веднъж станал член на общността, той никога не трябва да се отделя от нея. Всички обреди и обичаи, изпълнявани в джема, заздравяват връзките между хората в нея. В ежедневния си живот те си помагат взаимно, не се лъжат помежду си, не крадат един от друг. Според тяхната ценностна система това са големи прегрешения, които се възмездяват строго.

Церемонията "Колдан Копан" представлява акт на сдобряване на членовете на религиозната община, които не са в добри отношения помежду си. Тези, които имат оплаквания от някого, излизат в средата на стаята, разкриват проблемите си. Бабата изслушва оплакванията. Стреми се да изглади недоразуменията и да намери такъв изход от положението, което да удовлетвори и двете страни. Обидените един от друг се извиняват и се прегръщат, обещават си това вече да не се повтаря. Обещанието има голяма стойност, защото е изказано пред Бабата и пред всички посветени, и то трябва да се изпълнява.

Алевиите почитат прага на вратата. В тази връзка има комплекс от забрани, които са строго задължителни за всички. Един истински алеви никога не стъпва на прага, не тъпче прага на вратата. Това има дълбоко закодиран смисъл. Ако някой пренебрегне тези забрани, се смята, че той е престъпил свещените символи на сектата. Вратата е символ на вратата на познанието /Bab-ı ilim = İlim kapısı/, а за тях вратат на познанието е Али. Четирите страни на вратата символизират любимците на Али: едното крило е Хасан, другото е Хюсеин, горната част на вратата е Мохамед, а прагът - Фатима. Израз на това уважение се съдържа и във факта, че един алеви никога не обува обувките си перпендикулярно на вратата, а ги слага успоредно на прага. За голям грях се смята да излезеш гърбом към вратата. Съществуват молитви и нефеси за прага.

Те са изключително гостоприемни, смятат посрещането на гости за много нужно и благородно дело. Редица изследователи, имали контакти с тях, отбелязват: "Тези хора разговарят мило, приятно, с добър тон, те са много гостоприемни и добродушни."

Съществено място в религиозните и битовите им обичаи заема ритуалното хранене. То се открива със следните слова на бабата: "Нека вечерите да бъдат добри, нека добрините да възтържествуват, нека резултатите ни да бъдат добри! Да има любов и мир между мюсюлманите, любовта е за съвета на посветените."
В много свои песни те благославят софрата, храната, хляба, хапката.

На религиозните церемонии на посветените се свири на струнни инструменти и се пеят нефеси /песни, елегии/. Те имат предимно религиозно съдържание. Включват текстове в прослава на Али, Мохамед, 12-те имама. Често срещан мотив е събитието в Кербеля и смъртта на Хюсеин. Тези елегии представляват важни източници за историята и религиозно-мирогледната система на мюсюлманите-сектанти. Певците целуват на три места сазовете си, казват "Аллах, Мохамед, Али" и тогава запяват. На религиозните им церемонии се употребява ракия или вино. Употребата на вино се обяснява по слединя начин: "Виното не е просто опияняваща напитка, а в него е заключена благодатна сила, влечаща човека към божеството; на слабите виното дава сила и сърцето им се отпуска". Алкохолът се използува за разпалване на религиозните чувства на посветените. Когато виночерпецът раздава чашите, започва от бабата и застава на колене пред всеки, когото черпи. Тази постъпка - заставането на колене пред госта, е израз на уважение и гостоприемство. Броят на чашите е строго фиксиран - 3, 5, 7 или 12. Но се предпочита най-често изпиването на три чаши, за да не се получат нежелани ситуации.

За къзълбашите-бекташи числата 3, 4, 5, 7, 12 и 40 са свещени. Числото 3 символизира Аллах, Мохамед и Али; 4 обозначава четирите врати в бекташизма - Шериат, Тарикат, Марифет, Хакикат; 5 олицетворява Мохамед - Али - Фатима - Хасан - Хюсеин, а числото 12 е символ на 12-те шиитски имами.

Религиозните церемонии на джема завършват с играта на обредния танц "сема". Играещите са в състояние на екстаз. Играта на танца "сема" трябва да бъде едно действие, в което липсват всякакви лоши помисли. В този момент е недопустима всяка лъжа и измама. Трябва да пристъпиш към Бога с чисто сърце, с непоколебима вяра. На тази арена всеки трябва да е искрен. Според тях в този момент вътрешният свят на всеки е изписан на лицето му.

Съществуват още много примери, които илюстрират отражението на религиозните възгледи в ежедневното общуване между вярващите. Но тук не е възможно да посочим всички. Смятам, че посочените бяха достатъчни, за да видим, че принципите, които изграждат религиозните церемонии в бекташизма, действията и постъпките, породени от тях, формират една система на вярвания в сектата, която господствува дори в личния живот на прилежащите към нея. Дори словата, които се изричат като мнения и възгледи, чувствата, които бушуват в сърцето, са свързани с религиозната им доктрина и са под нейния контрол. Тя обуславя система от ценности, с които задължително трябва да се съобразяваш. Но точно тези ценности, изпълвали живота на вярващите бекташи с повече нравственост и хуманизъм, правели житейските проблеми по-лесно преодолими.
РЕЧНИК
*Умма - общността на всички мюсюлмани в света; единната мюсюлманска община.
**Сунна - предания за делата на Мохамед и неговите сподвижници.
***Нефес - песен с религиозно съдържание при мюсюлманите-сектанти.
****Битката при Кербеля - битка между привържениците на халифа Йезид ибн Муавия и привържениците на имамите Хюсеин и Хасан, синове на Али и Фатима, състояла се на 10 октомври 680 г. на 40 км. северозападно от Куфа.
*****В някои райони този траур е 12-дневен. Например в с. Мъдрево /Месим махлеси/, Разградски окръг, траурните дни за бабите са 12, а за останалите членове на религиозната община - 9. /Христо Христов, Етнографски материали за село Мъдрево. - Българските алиани. С., 1991, с. 160/.
******Джем - названието на мюсюлманската община на сектантите в рамките на дадена махала или село.

Научен апарат:
1. Ников.,Л.,статия ''Етнорелигиозният произход на къзълбашите от Североизточна България'', сп. Българска етнология, бр.3-4,1997г.
2. Гаврилова,Н.,статия" Животът на представителите на мюсюлманските секти през призмата на тяхната религиозна доктрина'', сп.Български фолклор,кн.3,1993 година
3. Васил Маринов, Захари Димитров, Иван Коев. "Принос към изучаването на бита и културата на турското население в Североизточна България". - Известия на ЕИМ, С., 1955, кн. ІІ, с. 103.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Произход, битови и културни особености на къзълбашите (алиани) в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.