Pроизход на зеленчуковите растения


Категория на документа: Други


ТЕМА 1 Произход на зеленчуковите растения
Познаването на районите, от където произхождат зеленчуковите растения, както и климатичните условия спомага за отвърждаване на морфологичните и биологични особености на растенията. Основно те се използват в селекцията при създаването на новите сортове. Всеки зеленчуков вид възниква и се обособява под въздействието на определени климатични условия , които определят растежа и развитието на отделния вид , така например определена култура, възникнала в индийския район не е трудно да се обеснят големите изисквания към топлина, 12-часов ден и т.н.
Когато се познават условията в родината на отделните зеленчукови видове може да се проследи и тяхното формиране на отделните клони. В някои райони на земното кълбо концентрацията на видовото разнообразие е необикновено голяма така например Коста Рика, Южна и централна Америка, които по територия са много малки са център на растения (около 17 вида), които произхождат от този район. Съществуват различни групи растения, като отделни изследователи ги групират в определени центрове. Ние ще разгледаме една от тях. Най - разпространена за сега е класификацията на руския учен Вавил, той класифицира 8 основни центъра за произхода на културните растения в това число и на зеленчуковите видове. Първият район обхваща централен и западен Китай , от тук произхождат - зимния лук, пекинското и китайско зеле. Индийски район - патладжан, краставица, кратуни. Средноазиатски - чесън, морков, спанак, пъпеш. Предноазиатски обхваща Мала Азия, Иран - салата, магданоз, праз. Средиземноморски - салатно цвекло, зеле, чубрица, киселец, цикория. Абисински - бамя. Южно Мексико и Централна Америка - фасул, пипер, захарна царевица, тиква. Южноамерикански (Перу, Еквадор, Боливия) - Картофи.
Познанията за произхода на зеленчуковите растения и условията, при които те са възникнали имат важно значение за генетиката, практическата селекция и интродукцията. Съвременната наука широко използва голямото разнообразие на дивите видове за предаването на много признаци, като устойчивост на болести, повишени биохимични показатели и други ценни качества, които те притежават. Известно е, че много от дивите видове притежават изключително ценни качества. Полезното, което може да се използва от тях е, че по много лесен начин, чрез методите на селекцията тези качества (ценни) могат да бъдат прехвърляни. Необходимо е да се знае, че на сегашният етап съществуват над 130 000 зеленчукови растения, които са групирани в около 400 семейства. В нашата страна се отглеждат около 55 вида.

ТЕМА 2 Изисквания на зеленчуковите растения към топлина
В комплекса от условия, в който протича растежът и развитието на зеленчуковите растения при отглеждането им въздвистват много фактори, като по съществените са:
- Наследствените - това е сорта
- Почвено-климатичните - температура, влага, светлина, почва
- Технологичните - начина на отглеждане
Изменението на всеки фактор от комплекса от външни условия довежда до засилване или отслабване действието на останалите фактори.
Изисквания към топлина
Сложните процеси, които протичат в зеленчуковите растения, като процесите фотосинтеза и дишане зависят изключително от топлината. Динамиката на протичане на тези процеси се определя от топлинния режим. Най-активно тези процеси протичат в оптималната за тях температура. Вегетационния период на всяко едно растение е свързан с температурната сума от поникването до образуването на техническата част на дадена култура.
Понижаването на температурата под оптималната е свързано с намаляване или забавяне на асимилационните процеси. Необходимо е да посочим, че булчинството от зеленчукови култури са изключително топлолюбиви и с дълъг вегетационен период.
Отглеждането на зеленчуковите култури е обикновено в рамките на т.н. оптимална температура, която за повечето зеленчукови видове е от 20 до 24 градуса. Минималната температура за повечете зеленчукови видове е под 10-12 градуса. При такива температури растенията се развиват лошо, голяма част от цветовете абортират, качеството на продукцията е влошено. По-високите температури в рамките на 30-32 градуса ускоряват ферментационните процеси, като в определен момент растенията спират своето развитие и качеството на продукцията рязко се влошава. Такива култури са зелето, доматите и картофите. Известно е, че клубенообразуването е когато температурата е около 20 градуса. При температура над 28 градуса картофите цъфтят но образуват много малко клубени.
Като се има в предвид изискванията към температурата зеленчуковите култури се разделят на следните групи:
- Студоустойчиви - понасят понижаване на температурата до -8 , -10 градуса. Тук влизат - праз, спанак, киселец, лапад, джоджен, салата.
- Полустудоустойчиви - понасят понижаване на температурата до -7, -8 градуса. Тук влизат - главестото зеле, грах, бакла.
- Топлолюбиви култури - НЕ понасят температури под 0 градуса - Домати , пипер, фасул, дини, пъпеши и много други.
Необходимо е да се знае, че във всяка група чрез определена селекция могат да се предвидят междинни състояния.
Методи за повишаване студоустойчивостта на зеленчуковите култури - причините за загиването на растенията от ниските температури са силните структурни изменения , които настъпват в протоплазмата. Обикновено водата, която се съдържа в клетката ( протоплазмата) се образуват кристали, които разкъсват клетъчната мембрана и така растенията загиват. Ще разгледаме няколко начина за намаляване вредното действие на ниските темпрератури:
- Най - стария начин е закаляването на разсада. Под закаляване разбираме повишаване студоустойчивостта на младите растения в култивационните съуражения. Закаляването е един продължителен процес, който обхваща от поникването до засаждането на разсада на полето. Основното мероприятие е проветряването и поддържането на температура, близка до тази на околната среда. По съество това е процес на адаптиране на растението към външните условия.
- Друг начин е предсеитбеното третиране на семената с променлива температура. В литературата съществуват начини с редуване на високи и ниски температури при съхранението на семената, като целта е по-бързото поникване на семената.
- Един от основните проблеми при зеленчуковите видове е предотвратяване на щетите от повратни ранни пролетни засудявания и ранните есенни слани . Задимяване - то се постига чрез изгаряне, чрез използването на влажна слама или сено. Задимяването дава възможност да се повиши температурата във този участък с 1-2 градуса.
Втория начин е дъждуване , третия начин е отглеждането на колисни култури
ТЕМА 3 Изискване към светлина
Основният източник на светлина е слънцето. Светлината достига до земята под формата на пряка и разсеяна светлина. Нормално преобладава пряката светлина, която е в рамките на 74-75%. Разсеяната светлина е в рамките на 24-25%. В течение на годината и на деня това съотношение се изменя непрекъснато. Интензивността на слънчевата радиация не е постоянна величина за цялатя година. С увеличението на височината на слънцето осветеността се повишава. При височина на 30 градуса над хоризонта интензивността на слънцето (светлината) достига около 40 000 ликса. Облачността и чистотата на въздуха оказват влияние върху интензивността. При облачно време тя нямалява от 10 до 12 пъти, а при замърсяване 20-24 пъти. Количеството слънчева светлина, която пада върху растението се влияе, както от културния вид, така и от наклона. В по-високите полета силата на слънчевата светлина е различна. Слънчевата радиация, която пада върху растенията се поглъща от тях по различен начин, така например салатното цвекло усвоява около 70-75% от тази радиация, при тиквата усвояването е почти 90%, това се дължи както на формата на листата така и на наклона, под който те са поставени срещу слънцето.
От слънчевия спектър най-много се усвоява видимата част на светлината, наречена ФАР (Фотосинтетична Активна Радиация). Именно тази светлина участва в жизнените процеси на растенията и по-конкретно образуването на хлорофила, синтеза на витамини и други. Необходимо е да се знае, че от 5 до 10% от светлината се отразява и от 5 до 8% се пропуска тоест усвояват се от 80 до 90%. Действието на различните светлини (от слънчевия спектър) са различни, така например ултравиолетовите лъчи проникват през епидермиса на листата и действат регулиращо върху растежа и развитието на растенията и по-конкретно върху обмяната на веществата и формирането на органите им.
Действието на инфрачервените лъчи за сега са слабоизучени, счита се че тези лъчи се поглъщат от водата, която се поглъща в тъканите и по този начин влияят върху температурата на водата и транспирацията.

Изискванията на зеленчуковите растения към светлината през отделните фази е различна. За да поникнат семената не е необходима светлина. С появата на прорастаците над земята нарастват и изискванията към светлина. С напредването на вегетационния период и уголемяването на растенията изискванията към светлина се засилват. Най-голямо влияние светлината оказва по време на цъфтеж и началното нарастване на плодовете. При недостиг на светлина растенията силно етиолират, част от цветовете абортират, а когато е в края на вегетационния период качеството на суровината се влошава. Съществуват зеленчукови култури като зелето, зеленият лук и чесън, които в определени моменти изискват и засенчване, за да се получи по-качествена продукция. В зависимост от изискванията към светлина зеленчуковите растения се разделят на 3 големи групи.
1. Най - силно взискателни - пипер, дини, пъпеши. Оптималното количество светлина (ФАР) е около 30 000 лукса.
2. Взискателни - имат нужда от 20 000 лукса - домати, краставици, аспержи, моркови, фасул. Голяма част от тези култури с успех могат да се отглеждат в оранжерии.
3. Слабо взискателни - растения които изискват около 15 000 лукса - лук, чесън, киселец.
Какви особености могат да се създадът, така че светлината да бъде използвана достатъчно много в полски условия:
- Избор на наклона (обикновено южните наклони се огряват наи-силно)
- При оранжериини условия достатъчно осветление
- Спазване сроака на сеитба

Изискванията към вода за големи основно поради факта, че в готовата продукция от 80 до 95% е вода. Конкретен пример за това са краставиците, където 90% в готовата продукция е вода. Обикновено зеленчуковите растеня се включват в групата, където оптималното ППВ е в рамките на 70-80%. Недостигът на влага причинява на първо място силно редуциране на добива и влошаване качеството на готовата продукция.
Излишната влага също създава неблагоприятни условия за растеж и развитие. Много от факторите, които определят изискванията на зеленчуковите култури към водният режим са следните:
1. Коренова система (силно или слаборазвита) - Най-малко взискателни са тиквовите растения и салатноцо цвекло, където дълбочината на кореновата система е над 2м.
2. Кореновата система достига до 80см. - домати, пипер, зеле, патладжан
3. Кореновата система е до 30см. - лук, спанак, чесън, салата
Определено място за необходимостта от влага оказва надземната част на растенията. Културни видове, които имат голяма листна маса като зеле, тикви, спанак изпаряват повече вода. Растения като лук, чесън, моркови са в значителна степен по-невзискателни към влагата.
През различните фази от своето развитие семената изискват и различно количество вода. Критични моменти при поникването са цъфтеж и образуване на продукцията. За да поникнат семената те трябва да приемат (погълнат) определено количество вода, така например за да покълне салатното цвекло трябва да поеме над 120% вода от собственото си тегло. При недостиг на водапо време на цъфтеж голяма част от цветовете абортират, завръзването на плодове е много слабо. Липсата на водана по-късен етап довежда до влушаване качеството на продукцията.
Възможностите за регулирането на водния режим са от изключително важно значение. Познаването, биологията на зеленчуковите култури ни дава възможност да преодолеем всички негативни процеси от липсата на вода. Булчинството от зеленчуковите култури, които се отглеждат в нашата страна са при поливни условия. При отглеждането на зеленчуковите култури е необходимо да се осигури минимум от 3 до 5 поливки, за някои култури (домати, краставици, пипер, патладжан) са необходими и повече поливки. В зеленчукопроизводството се използват повече поливки, но с по-малка поливна норма. При техническите култури, като царевица и сорго се използват 2-3 пполивки с норма 60-80-100л/кв.м. При зеленчуковите култури тези норми са 30-50л/кв.м.

ТЕМА 4 Изисквания към хранителния режим
Необходимо е да се знае, че булчинството от зеленчуковите култури имат кратък вегетационен период, основно поради факта, че произвеждаме разсад и в това време се формират големи добиви, извличат се големи количества хранителни вещества, така например от доматите се произвеждат около 4 тона продукция, като се извличат около 10кг азот , 14кг калии и около 2кг фосфор. Пр тиквите се формира добив от 6-7 тона продукция.
В метаболизмът на растенията освен основната част на макроелементите.......значителна роля играят и микроелементите, основно това са бор,мед, молибден, манган. Недостигът на различните микроелементи предизвиква появата на т.н. неинфекциозни болести. При недостиг на бор качествата на продукцията силно се влушават, рязко намалява оплождането и много често се получават изсветлявания около жилките. При липса на мед при доматите много често се наблюдава слаб тургур и хлороза.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Pроизход на зеленчуковите растения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.