Пропагандата във Виетнамската война


Категория на документа: Други


Софийски университет ''Св. Климент Охридски ''
Философски факултет
Катедра ''Политология ''
Курс IV

Проект по Информационни войни

на тема:
Пропагандата във Виетнамската война

Изготвил: Проверил:
Анастасия Стойчева Ас. С. Делийски
Фак. № 51138

София,
2012

Виетнамската война или Втората Индокитайска война, известна сред виетнамското население като Американска война се води от 1957г. до 1975г между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга.

Причините за избухването на войната се коренят в това, че след Втората световна война на картата на света се появяват няколко разделени държави - разделена Германия, двете Кореи и Виетнам. Виетнам е френска колония и води тежка колониална война за отделяне, която води до формална независимост през 1945 г., но не и до оттегляне на французите от Виетнам.

През 1954 г. избухва нова колониална война, която завършва с разгром на Франция. Предводител на виетнамците е Хо Ши Мин. Виетнам е разделен на две части - Северен Виетнам и Южен Виетнам. В срок от една година е трябвало да се проведат избори, с което двете виетнамски държави да се обединят (виж Женевските споразумения). САЩ се намесват за да отменят евентуалните избори, поради опасения, че на изборите ще спечели партията на Хо Ши Мин, която е комунистическа партия. Отменят се президенските избори и разделението на две виетнамски държави става факт (след намесата на Дуайт Айзенхауер).

В Южен Виетнам започва война срещу американското присъствие. По времето на Джон Фитцджералд Кенеди. 1963 г. се решава да се изпратят военни съветници - 400-500 души в Южен Виетнам. След убийството на Кенеди(23.11.1963г.), президент става неговият вицепрезидент Линдън Джонсън след което войната във Виетнам се ожесточава.

Виетнамската война променя света по много начини. Не само от гледна точка на това как се води война между великите сили и партизаните, но се изменя и визията на обикновения човек. За разлика от Втората световна война, този конфликт присъства в дневната на всеки американец, всяка вечер. Заради мащабното телевизионно отразяване на боевете и събитията във Виетнам се заражда понятието " първа телевизионна война". Твърди се още, че тези военни събития се водят на два фронта - бойното поле и медийното пространство.

Намесата на САЩ във Виетнам има близо тридесетгодишна история. Причините за нея трябва да се търсят, от една страна в разгръщащата се антиколониална борба на народите от Югоизточна Азия и решимостта им да защитават националната си независимост от нови претенденти за световно господство, а от друга в дълбоките изменения, които настъпват в света след края на Втората световна войнаи по-конкретно в бързото издигане на САЩ, като първа свръхсила в света. Въпреки, че в историята американската намеса във Виетнам никога няма да фигурира като официална война, парадоксално е, че това е най-голямото военно поражение на САЩ. Като изключим Втората световна война, никога досега американската държава не се е намесвала в конфликт с подобен мащаб и продължителност на военните действия, изискващ колосални разходи. Същевременно политическият ефект, който произвежда войната в самите Съединени щати и извън тях е огромен. Давайки оценка на Виетнамската война Уилфред Бърчет с пълно право казва: "Никога в историята толкова многочислена и богата нация не се е изправяла срещу толкова малък и беден народ".

Тази война е и първата съпътствана с масови публични протести на огромна част от населението на Съединените Американски Щати. Анти-военните настроения се отразяват върху филмите, музиката и театралното изкуство. Символ на рок музиката от края на 60-те и началото на 70-те години са анти-военните мотиви. Особено интересно, обаче е, че няма друг военен конфликт, който да е съпътстван с толкова много заблуди относно реалните събития и ситуация. Изкривени са образи и личности по изключителен начин. Създават се митове, които за разлика от обичайните за всяка война са толкова трайни и загнездени в съзнанието на хората, че и до днес са теми на филми, театрални постановкии книги, както с американски, така и с чуждестранен произход. Няма конфликт в историята, за който да има толкова погрешни представи в съзнанието на обществото.

Освен тоталното изкривяване на информацията която достига до американското население е налице и серозната работа на политиците да убедят света и най-вече гражданите в необходимостта от намесата с цел ограничаване на комунистическото влияние. Речите на президент Линдън Б. Джонсън са особено показателни в това отношение. Войната във Виетнам е наследствена за 36-тия президент на САЩ, защото той поема управлението на държавата след убийството на Джон Ф. Кенеди през 1963г. Джонсън е вицепрезидент на Кенеди, а в последствие негов наследник на поста. Той печели президентските избори самостоятелно през 1964г. С неговото име се свързва ескалацията на войната във Виетнам, въпреки предизборната му позиция против този конфликт.

След Тонкинския инцидент, САЩ предприема сериозни военни действия на територията на Виетнам и войната е абсолютен факт. Започнала като намеса, нецеляща загуба на американски военен човешки ресурс, се превръща в абсолютно необратима истина, която вкарва в обръщение огромен брой войски. Гражданите трябва да бъдат убедени в необходимостта от подобни преки действия. Тук се появява ролята на Тонкинския инцидент, за който се смята, че е изопачен и всъщност нападение над военните кораби на САЩ в залива Тонкин от страна на виетнамските сили е нямало. Огромният медиен отзвук на събитието трябва да покаже или по скоро да внуши на американските граждани чувството за несигурност и застрашеност. Пропагандата тук е пусната в действие и въпреки нежеланието си да продължава войната във Виетнам и да се стига до ескалация президентът е "длъжен" да защити войските на страната, който са "нападнати", защото това означава, че е извършена атака срещу Съединените Щати респективно и заплахата за гражданите е налице, въпреки че се намират на огромно разстояние от реалните събития.

Целта на пропагандата тук е оправдаване на управленските решения да се влезе окончателно във една война, която всъщност не защитава невинното население на Виетнам, а съответно и съседните и Камбоджа и Лаос, от комунизма, който ще отнеме свободата и независимостта им. Идеята е изконният враг в лицето на СССР да не разшири влиянието си в Югоизточна Азия. Америка трябва да е тази, която ще окичи своята корона с тези азиятски перли и съптветно ще получи важни позиции и превъзходство в района, предвид комунистически Китай. Това е и поредно потвърждение на мощта на САЩ като най-велика сила, установена след Втората Световна Война.

Събитията във Виетнам са сюжет на изключително много документални филми, които се стремят да покажат събитията, такива каквито са били. Проблемът, обаче е, че понятието "това, което се случи във Виетнам" е изключително размито. Както вече споменах по-рано, не е случайно твърдението, че Виетнамската война се е водила на два фронта - бойното поле и медийното пространство. Оказва се, че вторият фронт е решаващ за изхода от конфликта при това не в полза на великата сила.

Поредиците за събитията, както на Уолтър Кронкайт, така и преиздадената няколко пъти поредица на ПиБиЕс "Vietnam Television History" се считат за едни от най-заблуждаващите материали по темата излизали някога на екран. Преувеличените репортажи по време на войната, колкото и пагубно да са се отразили на общественото мнение на американците по отношение на случващото се, се обясняват с факта, че самите кореспонденти са пребивавали на бойното поле обикновено за не повече от два - три дни и в стремежа си да са първи и най-оригинални, а съответно и най-гледани са имали навика да преучеличават, а в последствие да преиначават и измислят случващото се. Това естествено по никакъв начин не може да оправдае абсолютното неспазване на журналистическата етика, насяването на неувереност в американския гражданин, че може да бъде защитен и спокоен за бъдещето си, а да не говорим за последствията по отношение на популярността на президент Джонсън. Отразяването на Виетнамската война, масовите протести и негативизмът, който се загнездва в съзнанието на гражданите кара Л. Б. Джонсън да обяви отказа си от кандидатура за втори мандат на президентския пост.

Поредицата на ПиБиЕс, обаче излиза след войната и съдържа толкова неточности във фактологията на събитията и в двете си издания, че се налага да се направи нова поредица в опровержение специално на "Vietnam Television History". "Vietnam War - The Impact of Media" и "Vietnam War: The Real Story" са два документални филма, направени специално с цел да се изчистят неточностите в поредицата на ПиБиЕс, да се изследва, защо се стига да подобен абсурд, защо не са направени корекции предвид повторното издаване на поредицата. Направени са и множество разкрития по отношение на войната и пропагандата, която залива американските граждани по време и след приключването на конфликта.

Един от интересните факти е, че въоръжените сили на Виетконг и Северновиетнамската армия рядко или почти не са позволявали да бъдат снимани от западните журналисти и до голяма степен може да се твърди, че пропагандата е била едностранна. Налични са доста плакати, датиращи от периода, които призовават виетнамците да работят и да се трудят за страната си и да обичат лидера си Хо Чи Мин, който е този, който им е дал всичко и ги обича най-много. Плакати подкрепящи усърното развитие на земеделието, всеотдайността на народа към запазване на свободата и независимостта си и саможертвата на виетнамската жена в борбата са едни от най-често срещаните изображения, редом с образа на лидера.

"Развитието на земеделието е една от стъпките да се изгради нацията"

"Кой обича децата колкото чичо Хо - кой обича чичо Хо колкото децата"

"Куражът на виетнамките по време на Виетнамската война"




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пропагандата във Виетнамската война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.