Пространството и цветовете в детската рисунка


Категория на документа: Други


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ "НЕОФИТ РИЛСКИ"
ФАКУЛТЕТ ПО ПЕДАГОГИКА
ГР. БЛАГОЕВГРАД

РЕФЕРАТ
На тема:
"Пространството и цветовете в детската рисунка"

Изготвил: Проверил:........................
Фак. № /проф. Драчев/
Спец.: ПНУП

УВОД

През първите седем години от живота си детето се научава да овладява сетивата си и движенията на тялото си, да мисли и да се изразява чрез думи. Възрастният чрез своя подтик, например, помощ и обич може да го научи да спазва нормите на поведение.

Този етап от живота, когато може да се гради нещо ново и да се развиват естествените заложби у човешкия индивид, е времето, когато се разгръща душевното богатство и емоционалната колоритност, полагат се основите на нравствения облик на бъдещата личност, чертите на характера, както и стимулирането на интелектуалното му развитие.

В представите на мнозина творчеството е участ, съдба, способност само на гении, таланти. Научното разбиране на този процес ни насочва да гледаме на творчеството като присъщо на много хора, съдържащо макар и малка частица от нещо ново.

Творческите процеси се разкриват с цялата си сила още в най-ранно детство. Малките деца възпроизвеждат неща, които вече са виждали, но в тях се явяват нови елементи, които са комбинирани по нов начин, тоест децата извършват творческа преработка на вече познати неща.

За децата в начална училищна възраст нуждата от опознаване на света е твърде значима, на всички е известна безкрайната любезност, стремежа да научат, да опитат, да направят всичко. Ето защо децата трябва да се учат на начините на дейност, само когато детето ги овладее, ще се чувства свободно и независимо в своите творчески прояви. Изобразителните дейности имат за цел да стимулират емоционалната приобщеност към изкуството и да съдействат за всестранното и хармонично развитие на детето. Чрез изобразителната дейност се цели развитието на художествено-творческите способности, потребностите от контакт с изкуството - умение децата да го чувстват и преживяват; да се формира у тях естетическо и нравствено отношение към действителността.

1.Пространството като изразно средство в детската рисунка

Изобразителната дейност се явява носител на голям интелектуален потенциал, защото тя дава знания, формира представи и възприятия, обогатява жизнения опит на децата.

В начална училищна възраст се активизира познавателния опит, обогатяват се зрително-образните представи на децата, стимулира се самостоятелността и инициативността в дейността, създават се условия за развитие на творческа изява и въображение.

Появата на различни художествени стилове бележи определени различия в начина на отразяването на пространството. Този проблем стои в основата и на изобразителната грамотност. Той оказва голямо влияние върху дидактическата насоченост на учебния процес по изобразително изкуство.

Пространственият начин за изобразяване по същество е съвършено нов начин, който дълго време е "зародиш" в детската рисунка. Неговото развитие преминава от линеарното възприемане и отразяване към светлосенъч-ното, от плоскостното към триизмерно-пространственото отразяване. Трябва обаче да се подчертае, че и при този процес линията запазва своето значение за детската рисунка. Тя само загубва първоначалната сила на своята линеарна яснота. Линеарността и плоскостното разположение на предметите вече не са единственият изобразителен начин, а един от начините за изобразяване, една от изразните възможности със своя специфичност, със свое изобразително въздействие. Осъзнаването на тази особеност и съзнателното й използване в изобразителната дейност се извършват постепенно с помощта на много примери от изобразителните изкуства.

Изобразяването на обемен предмет е по-висок етап от развитието на изобразителната дейност. Той е свързан с формирането на значително по-сложни изобразително перцептивни образи и с по-развито пространствено мислене и въображение. Самото пространствено изобразяване също има своя еволюция. Промените в него са много съществени и не се проявяват самопроизволно. Те са дидактически резултат. Тяхното систематизиране има важно значение за методиката на обучението по изобразително изкуство, което налага отделното им разглеждане.

За детската изобразителна дейност са характерни главно две изобразителни форми: плоскостна и пространствена. Теса свързани и с два основни периода от нейното развитие. Не може да се извърши строго диференциране на периодите както по възрастова граница, така и според качествата на рисунката, защото в нея най-често сложно се комбинират едната и другата тенденция -плоскостната и пространствената. По-рядко те се проявяват в "чист" вид.

Във всеки период се открояват специфични стадии, които са свързани със закономерния ход на развитието на пространственото възприемане и неговото изобразително отразяване. Това развитие протича главно в четири стадия.

> Първи стадий - фронтално, разгънато построяване на предметите върху изобразителната плоскост (до 5-6-годишна възраст).

> Втори стадий - ориентиране на предметите спрямо изобразителната повърхност в отношение ниско-високо. Наченки на пространствени елементи и стремеж да се отразят различни планове (след 6-7-годишна възраст).

> Трети стадий - двуизмерно пространствено отразяване. Ориентиране на предметите в отношение ляво-дясно. Изграждане на представата за илюзорна дълбочина в изобразителната повърхност (около 9-10-годишна възраст).

> Четвърти стадий - ориентиране на предметите в отношение близко-далеко. Запознаване с основите на линейната и въздушната перспектива. Изграждане на умение да се спазва и съзнателно да се използва единството на зрителната точка и зрителния ъгъл (след 12-13-годишна възраст).

Характерно е разгръщането на обемите във вертикално-хоризонтално направление, т.е. третото измерение се "разтваря" в направление ниско-високо, ляво-дясно. Това се забелязва още в първите профилни изображения на човешката фигура, при които по-отдалечените части, например крайниците, се изместват вляво или вдясно и пространствено се приравняват с по-близките. Стадият се предхожда от по-определено диференциране в посочените направления на отделните композиционни елементи.

Пространственият проблем възниква най-често в случаите на съчетаване на различни обекти за изобразяване - например алея в парка с дървета и хора, улица с превозни средства и др. Истинската представа за алеята и за улицата е тяхната правилна форма, която може да се предаде само във фронтално положение, т.е. погледнати отгоре. А-типичната форма на дърветата, на човешките фигури и на превозните средства се проявява най-ясно в профил. Така се получава разгънато, а не пространствено изображение, при което пространствените планове и закриването на предметите едни от други не намират логично оправдание-представляват илюзорна, а не фактическа реалност. Детето избира толкова зрителни точки, колкото са му необходими, за да покаже всяка част на обекта от най-опростената и най-ясната за изобразяване страна. Детската зрителна представа не се нуждае от посредничеството на оптическите пространствени изменения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пространството и цветовете в детската рисунка 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.