Проучване на социолекти


Категория на документа: Други


Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Социолекти използвани в град Пловдив, сравнение на социолекти от Русенска и Пловдивска област

Възложил:
Специалност: ПМХК Доц.д-р Тодор Курс:І Шопов

Дата: 17.05.2012

Проучването е проведено в кафенето в търговски център "Grand", който се намира в централната част на град Пловдив.

На една от масите седяха 4 жени на възраст между 35-50 години. Разговорите им главно се въртяха около работата им, проект за обучение на безработни, деца с увреждания и работа с доброволци. По между си те използваха неофициални, но вежливи форми "Ще ми подадеш ли чантата?", "Извинявай, знаеш ли колко е часа?", "Утре ще ми помогнеш ли с превода на един документ?", "Как премина обучението ти, беше ли интересно за групата?", "Каква е възрастовата граница в твоята група", "Сред децата , с които работиш, колко са с умствено изоставане, колко са от аутистичния спектър?", "До каква степен децата от аутистичия спектър имат проблеми и с фината моторика?", "Как подхождаш с децата със сензорни проблеми?", "Кои от доброволците ще отидат в помощното училище?", "Преминали ли са входящото обучение?", "Могат ли да общуват спокойно с децата и те да не се чувстват пренебрегнати". Дискутираха проблемите си, даваха си съвети, шегуваха се, използваха термини описващи групите с които работят.

Всъщност социалните работници, работещи с децата с увреждания и техните семейства използват редица термини от медицината и специалната педагогика, защото те се явяват посредници между специалистите и родителите на тези деца.Тяхна задача е да обяснят на достъпен език, това което медицинските специалисти са описали в епикризите си и да разяснят, защо се работи точно по определена методика, по какъв начин тя помага на детето да компенсира увреждането или да развие неговите способности.

На друга маса са седнали млади хора, на видима възраст около 20-25 години. Обособени са на две групи местни от Пловдив и техни братовчеди от Русе.

- Многу съм айляк тая година.

- Хъръбия ли бе брат?

- Направу некво, такова ми е скука, майна. Не си намерих никва раута.

- Нема се плашиш, ши ти доди и на теби времиту.

- Не съм си проверялай фейса-а.

- Мен пък съ мъ тагна-ли, дето бях на онуй парти.

- Там скивъх едно мно'у яко парче!

- Леле тая и аз я видех, к'ви баджаци имаши само!

- Аре да ходим на планина, че тука нещу много топло.

- Многу ми е кеф да съм на тифирич.

- Ши поровя при чичко Гугъл, да видя к'о предлага.

- Оназ вила в Несебър, миналатъ годинъ беши перфе!

- Д' н' кажиш на майка, че съм пил.

- Чи к'о ши напрай, ако разбире?

Разговорите им звучаха несвързано, на висок глас и съпроводени с много смях. Обръщаха се един към друг с "ма", "бе", "шшш, ей" "брат" или "братчет". В говора им имаше малки разлики (характерното русенци потъмняване на отворените гласни - рикъ (река), колъ (кола), митлъ (метла), заемки от румънския (фараш), турски (сурат, мархаба, сабалям) и английски ( фейс, тагна). Пловдивчани "-и"-каха (ши ми, айди, нищъ, тилифон) и също използваха множество заемки(ачигьоз, сербез, мохабет), но за разлика от русенци променяха местата на ударенията . Имитираха и други диалекти характерни за България (въй- бургаско, и сменяха ударенията по начин както правят някои столичани).

Разлики в двата говора се забелязваха в употребата на различни думи с еднакви значеничия пъпеш при русенци е попеш, а при пловдивчани е каунь, нося - водя(на някакво място), чушки - чучки, бутер - масло, люспи - жунки. Други отклонения от книжовните форми бяха еднакви вместо седеше младежите изговаряах сидеши, валеше - валеши, доматите - доматиту.

"Ний сми от далеко, говорим миеко и казвами твърдо ние! " - всъщност това е грешно възприето. В североизточна България наистина говорят меко, но звуците, които изпозват по-скоро наподобяват руското произношение - сол - соль, вълк - въльк, липсва добавяне на звук "и" има вмъкване на "ь", което наподобява някои позабравени форми на българския език.

Ако сравняваме начините на говорене в Русенско и Пловдивско разликите се срещат най-често в изместените ударения, характерни за пловдивчани и употребата на някои диалектизми, но и за двата региона са характерни потъмняването на отворените гласни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проучване на социолекти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.