Проучването на селищните могили и идеята за стратиграфската секвенция в българската праисторическа археология


Категория на документа: Други


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "Паисий Хилендарски"

Философско- исторически факултет

Проучването на селищните могили и идеята за стратиграфската секвенция в българската праисторическа археология

Милена Тодорова

Пловдив 2011

Развитието на стратиграфска секвенция е резултат от проучването на селищните могили. Българската праисторическа наука разполага с внушително количество стратиграфски данни, с които е богата нашата страна.Детайлното съпоставяне на стратиграфски данни, с които днес разполагаме позволява да се проследи с подробности относителната хронология на българските неолитни култури. Принос за развиването на стратиграфската секвенсия имат хора като:Г.Георгиев, Х.Тодорова, В.Николов и П.Детев. Важно място в праисторическата археология заемат селищните могили. Те са разположени най-вече в Североизточна и южна България.

Намирани са предимно до реки, блата и извори. " Селищните могили са образувани от дебели културни напластявания, състоящи се от развалини от жилища, останки от домашна покъщнина"(Георгиев 1964, 60). Могилите представляват най-старите селища, които са били населявани от земеделско-скотовъдни племена. Разкопките в България започнали още в края на миналото столетие. При много от тях не е прилаган стратиграфския метод, в следствие на което не са разграничавани добре отделните пластове и се откриват неточности при находките. Едни разкопки биват стратиграфски, когато: разкритието на културните пластове е така, както са се напластили. При този метод се обръща внимание на няколко правила : "1) разграничаване на пластовете с помощта на природни или културни критерии, 2) употребата на мрежа от профили, допълнена с хоризонтални разрези на пластовете , и 3) точна локализация на находките с измерения , които да определят положението му в плана на изследваната плоскост" (Георгиев 1964,66). Първият стратиграфски разрез публикуван у нас, е този от тел Караново. Разкопките са на големи площи, което дава представа за археологическата ситуация. В резултат от разкопките на Караново и Азмашката могила са били постигнати големи резултати за установяване стратиграфския профил на културните напластявания. Съдържанието на останалите неолитни обекти в Тракия проучени след разкопки, може да бъде изследвано на базата, на публикувани археологически данни от Караново. За проучването на селищните могили е необходима солидна материална база. Селищните могили са важни археологически паметници и тяхното разкопаване и проучване изисква големи средства и много дълга подготовка.

Х.Тодорова пише в нейната статия за голямото количество стратиграфски данни събирани от многобройните обекти в българските земи. Проблема в нейната статия обаче е неизяснената стратиграфска терминология. Нуждата от такава терминология принуждава П.Детев да се заеме с изясняването й а по-късно е коригирана от Г.Георгиев.Според Детев термина "пласт" в стратиграфската схема на един обект следва да се обозначават всички напластявания, образувани в течение на една определена епоха. В този смисъл, всички неолитни жилищни хоризонти от един праисторически многослоен паметник се обединяват в един пласт. А с термина "слой" в тази разработка се обединяват отделните жилищни нива. С термина "пласт"
днес не се обозначават стратиграфските пакети обхващащи целите праисторически епохи а техните етапи- ранен, среден и късен. Пример затова е селищната могила Караново, където според терминологията на П.Детев са представени само три културни пласта а те са седем.

Васил Николов при проучванията си на тел Караново доказва наличието на три основни праисторически епохи ( неолит, халколит и бронз). Междувременно открива доказателства за оборване на теорията за едновременно построяване и събаряне на селищните построики в селищната могила. Това налага промяна в стратиграфската единица "строителен хоризонт". Строителната дейност и натрупването на културния пласт в обхвата на "живото" селище е постоянен еволюционен процес, от което следва, че всеки произволен хронологически срез на селището регистрира наличието на съществувалите в този момент селищни структури, но всички тези елементи се различават по възраст, т.е. корените им имат различна дълбочина. Този проблем трудно се забелязва при сондажи на малка площ, но се появява ясно при разкопките на голяма площ. Анализите на стратиграфските профили свидетелства, че обособимите "строителни хоризонти" вероятно са останки от по-продължителното обитаване. Според изследването на всички стратиграфски профили Карановската селищна могила не винаги е обитавана по цялата си площ. "Всичко това потвърждава две теренни констатации, а именно за "пулсиране" на обхвата на последователните селища върху селищната могила и следователно за теоретичната невъзможност за регистриране на всички селища върху могилата при проучвания само в една нейна част, както и за "строителния хоризонт" като стратиграфска единица от отворен вид"(Николов 2008,259).

Стратиграфската секвенция е най-правилният и точен метод за датиране на една селищна могила. Тя ни дава най-точната представа за живота на хората и тяхните замеделски умения.

Цитирана литература:

Г. И. Георгиев: Проучвания на културата на селищните могили -Археология, 1964, 3, 59-67.

В. Николов: "Стратиграфка последователност" или "стратиграфска непрекъснатост". В: М. Гюрова (ред.) . Праисторически проучвания в България : Новите предизвикателства, 2008, 258-259.

Х. Тодорова: Камеднно-медна епоха. София : Наука и изкуство, 1986, 48-51.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Проучването на селищните могили и идеята за стратиграфската секвенция в българската праисторическа археология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.