Психофизическа подготовка при спортните танци


Категория на документа: Други


Спецификата на спортните танци се определя от съчетанието на спортния и художествения елемент в тях. Танцовите движения имат сложен координационен характер, изпълняват се в двойка и е необходима координация както на индивидуалните движения на всеки един от партньорите, така и на общото движение на двойката. Поддържането на тази координация изисква висока динамика на психичните процеси и големи волеви усилия. Тази специфика определя водещата роля на мотивацията и волевите качества за постигане на високи резултати в спортните танци.

Спортните танци са възникнали и са се обособили на базата на т.нар. "социален танц". С този термин се означават танците, практикувани от широк кръг от хора с цел физическо тонизиране, социално общуване и забавление. За разлика от танца в изкуството, социалният танц не се създава съзнателно, но въпреки това неговото развитие далеч не е стихийно и случайно. Социалните танци на дадена епоха отразяват духа и структурата на съответното общество, технологичното му развитие, обичаите му и съществуващите в него идеологии. Тази база позволява днес спортните танци да бъдат спорт, който може да удовлетвори очакванията на всеки по отношение на физическа култура, естетика, нравственост и интелект. Спортните танци със своята атрактивност, заразяващ темперамент, динамика и красота увличат младите хора и спомагат за тяхното възпитание в ценни нравствени качества и откъсването й от вредни за здравето занимания.

Спортните танци имат своята специфика по отношение на физическото и психическото натоварване на танцьорите. Наблюдавайки ги по време на състезание, зрителят остава с впечатление, че движенията на състезателите са изпълнени с непринуденост, лекота и удоволствие от танца. Това обаче изисква дълго и системно упражняване на всеки отделен и понякога едва забележим за непрофесионалиста елемент от техниката на танцовото изпълнение.

ІV. Методи на психофизическото

въздействие при спортните танци

Посоченото до тук предпоставя и спецификата на обучението по спортни танци. В процеса на усвояване елемените на техниката е целесъобразно да се включат определени средства и методи на психически и психофизически въздействия. Методите на въздействие са насочени към понижаване на психическото и физическото напрежение, което способства за премахване на отрицателните преживявания като страх и стрес.

Важно условие за преодоляване на страха е стимулирането на положителни преживявания - решителност, смелост и увереност в собствените възможности. Добри резултати в това отношение в заниманията по спортни танци се постигат чрез:

- Релаксация чрез дишане
- Регулация на мускулното напрежение
- Идеомоторно въздействие

Дихателните способи на психофизическата релаксация служат за успокояване и мобилизация. При успокояването вдишването е късо, а издишването е продължително. При мобилизация е обратно. Съществуват различни методи на дишане за изменение на психофизическите състояния. Например чрез ритмично диафрагмално състояние се формират положителни, устойчиви емоционални състояния, подобряват се концентрацията и превключването на вниманието. Най-простият метод за релаксация е коремното дишане, който е добре да се изпълни поне 3-4 пъти:
* тялото може да бъде и в изправено и в седнало положение
* вдишва се бавно през носа докато се усети, че стомахът е изпълнен с въздух
* дъха се задържа за няколко секунди (например 7)
* след това се издишва бавно през устата със свити устни.

Регулация на мускулното напрежение - мускулната система има два вида нервни връзки: от главния мозък към мускулите и обратно - от мускулите към главния мозък. Първите връзки осъществяват въздействието на словото върху напрежението на мускулите, с което се осъществява регулирането на мускулното напрежение и характерът на дишането. Например стречингът е едно чудесно средство след тренировка за регулиране на мускулното напрежение, за възстановяването на мускулите чрез подобрена циркулация на кръвта. За стренчингът е от голямо значение и правилното дишане. Набавянето на достатъчно кислород в мускулите спомага за тяхното отпускане.

Вторите нервни връзки осигуряват обратно въздействие, т. е. С промяна на напрежението се въздейства на главния мозък, преобладава задръжният процес и човек заспива. Стречингът може да се прави и вечер преди лягане, защото чрез него се отпускат мускулите и се подобрява съня, съответно човек по-лесно заспива.

Различните мускули на тялото имат различна инервация. Най-голяма е на пръстите, китката на ръката и устните. Най-много и най-фини движения се извършват с тях. Следователно тези мускули изпращат най-много нервни импулси да мозъка.

Идеомоторното въздействие - използва се предимно за формиране на адекватна ситуативна готовност за предстоящи действия в екстремални ситуации. След усвояване на основните движения, се пристъпва към мислено "проиграване" на отделните действия. В началото "проиграването" е много бавно, за да могат да се свържат отделните движения в действия и впоследствие - действията в система. След това темпото на изпълнение постепенно се увеличава. По този начин се изграждат адекватни модели за действие при различни екстремални ситуации и се премахват психичните бариери.

Представата за всяко действие трябва да се съпровожда от много ясна представа за бързина, сила, темп и точност на съставящите го движения, за да се получи изграждането на траен модел. Ефективността на идеометричното въздействие се повишава значително при използване на словесни формули за активност, увереност, спокойствие и други. Съдържанието им се определя от характера на предстоящата дейност и екстремална ситуация.

С прилагането на този метод в практическата работа по спортни танци се цели намаляване на времето за изучаване на новите упражнения, подобряване на точността, повишаване на бързината и ефективността на изпълнение. Създаването в съзнанието на обучаваните на точни представи за предстоящите нови движения, улеснява тяхното усвояване.

Идиомоторната тренировка дава възможност за самостоятелна работа. В началото е необходимо да се извършва под ръководството на преподавателя, след което начинаещите могат да работят (идеомоторно) и самостоятелно.

V. Изводи

Мотивационната сфера на състезателите е твърде сложна и многообразна. В тази динамична система се оформя едно ядро от водещи, доминиращи мотиви, които оказват най-силно влияние върху успеха от дейността и една своеобразна периферия от допълнителни, неводещи мотиви. С развитието на личността и нейния опит в спортните танци се появяват по стабилни и адекватни на дейността мотиви. Като цяло мотивационната сфера на състезателите се отличава със сравнителна устойчивост и сходство поради общите състезателни цели.

В съвременните условия в спортно-тренировъчния процес и най-вече в планирането и моделирането на спортната тренировка важно значение би трябвало да се отделя на корелационните зависимости между отделните психически и физически показатели.

На тази база можем да направим извода, че в тренировъчния процес се усъвършенства структурата на психофизическата готовност на практикуващите спортни танци.

VІ. Използвана литература

1. Проф. Маргаритов, В - Лекции
2. Костов, Зл. "Общи положения и основи на спортните танци".




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психофизическа подготовка при спортните танци 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.