Психология на възприемането на музика


Категория на документа: Други



Основните въпроси, които психологията на възприемането на музиката разглежда са: как слушателят в детайли и в цялост възприема музикалното произведение, как то се развива като специфичен процес, какви психологически предпоставки обезпечават художественото възприемане, разбиране, оценка, адекватност на възприемането на композиторския и изпълнителския замисъл.

В процеса на създаване на музикалното произведение, благодарение на музикалното възприятие композиторът проверява как то влияе върху въображението му, което е отражение на прочетен нотен текст или слушане на музиката. Това може да е съвсем целенасочено, или на подсъзнателно ниво, но винаги възприемането на композитора предхожда това на изпълнителите и слушателите.

Процесът на възприемане на музиката у изпълнителя протича според това как той прочита нотния материал или как повлиява слушането на това произведение в изпълнение на други музиканти със съвременните аудио-визуални средствата. Следователно, наблюдава се различна степен на самостоятелност в създаването на музикалния образ в съзнанието на изпълнителя.

Възприемането на музиката за слушателя обаче е строго индивидуално. Целта на слушането на музика при него е свързано с удовлетворяване на собствените му потребности. В оценъчната му дейност при възприемането, особено в нейна развита форма, се проявява и творческа дейност на слушателя.

Слушателското възприемане на музиката е историческо и социално понятие, което се определя от музикалните произведения, общото социално-историческо и икономическо развитие, жизнения жанрово-комуникативен аспект, външни и вътрешни условия за възприемане. То зависи също от възрастта и пола на слушателя. Важно условие за възприемането от слушателя е обстановката, в която това се случва - дали в концертна зала, на футболен стадион, открита естрада. То зависи както от настроението на слушащия, така и от акустичните особености и интериора. Ето защо строежът и обзавеждането на концертните и театрални салони е една от най-важните особености и изискване към архитектурното изкуство. Украсяването на залите със специални орнаменти, цветя, живописни платна, скулптури и др. оказва необикновено благотворно влияние върху процисът на възприемането.

Особено силна е социалната роля, която възприемането на музика оказва върху слушателите. То ги обединява в определени групи с общи интереси и вкусове. Не случайно по време на антракт на голямо музикално сценично произведение зрителите леко и непринудено създават контакти, обменят впечатленията си от видяното и чутото, за изпълнителското майсторство на музикантите и певците, за други въпроси, които не свързани пряко с музиката.

Особено многослоен е личностният аспект на възприемането на музика. Той може да се продраздели на: познавателен, естетически, самообразователен, възпитателен, емоционален, стимулиращ други видове дейност, създаване на определено настроение, състояния. Тоест, в индивидуалния характер на възприемането на музика се крие отговорът на въпроса: защо хората слушат музика?

Музикалната психология разглежда възприемането на музиката като активна творческа дейност - така, както в самата основа на възприятията е заложен процесът на приобщаване към творчеството. От друга страна, активността на възприемането се характеризира с ред качества, в които откриваме неговото благотворно развиващо влияние върху психиката на човека, в това число и на способностите му за мислене. Като никое друго възприятие, възприемането на музиката се отличава с ярка емоционалност. То достига и докосва различни страни на емоционалността на човека. Абстрахирайки се от сложността на музикалния език, музикалното съдържание е многообразно и релефно по образи. И спецификата на тяхното възприемане не е в строгото им фиксиране, а в тяхната вариативност с възприемането на музика, с присъщата му оценъчна дейност. В този процес се случват различни логически процеси, в т.ч. и сравнението. То позволява осмислянето, с него тясно е свързана асоциативността, която е изключително разнообразна по природа.

Днес музикалното изкуство изобилства от небавало множество стилове и направления, но доминиращо значение имат т. наречените масови жанрове. Възниква въпросът: как да се възприемат масовите песни, рок музиката и музикалния авангард. Във всички случаи отговорът трябва да се търси в натрупаното цялостно знание за музиката. Възприемането на това изкуство у слушателите непрекъснато се развива. Хилядолетия наред по време на звученето на музика централно място заема само действието, а слушателят е само пасивен участник. Едва през ХІХ-ХХ в. Той започва да заема същестено значение, което моделира композиторската и изпълнителската дейност. То се превръща в сложен самостоятелен мисловен процес, който в исторически план започва да се отразява върху избора и утвърждаването на различни художествени критерии.

Възприемането на музика има своята физиологична и психологична страна. То се регулира от много механизми - памет и натрупани музикални знания (памет), актуализация на разнообразния, предшестващ опит.

Преходът от психологията на слуховото усещане, през общата възприятно-представна дейност, до музикалното възприятие, е сложен. Възприемането на музиката е не само сбор на отделните музикални компоненти, а обхващане на цялостен образ. Изпълнението въздейства на слушателя на само с единството на отделните си компоненти - мелодия, хармония, ритъм, динамика, но и със смисловото си съдържание, което се възприема с ярка зависимост от емоцията състоянието да разберем това, което слушаме.

В психологията процесът на възприемане на музиката се изразява с понятията перцепция и аперцепция. Перцепцията е степента на примитивно представяне на някакво съдържание, отражение в съзнанието на сетивно ниво. Аперцепцията, според Лайбниц, който пръв въвежда това понятие в употреба, включва паметта и вниманието и е необходимо условие за висшето познание и самопознание. Аперцепцията е възприятие, при което става усвояване на основата на придобити по-рано представи, в зависимост от личния опит на възприемащия; осъзнато възприятие. За психологията е важно да се знае къде са границите между тези две степени, което помага да се хвърли светлина и върху индивидуалните различия в музикалното образование, които съответстват на особеностите на нервната система на човека.

Днес учените разглеждат проблемите за възприемането на музиката от различни страни. Г. С. Тарасова и Г. Х. Шингарова приемат, че музикалното преживяване е социална способност. Чрез езика на музиката субектът познава емоционалното отношение на хората, възприема и трупа свой опит. Формирането на опита зависи от голям брой личностни качества, както обективни (възраст, пол, националност), така и субективни (професия, образование, възпитание и т.н.) в хода да наблюдението на различни слушатели могат да възникнат множество въпроси - напр. защо тъжната музика не прави тъжен слушателя, който напротив е напълно удовлетворен.

При възприемането на музика най-достъпни за разбиране са произведенията с елементи на изобразителност. Така например опитът, свързан със слухови асоциации, веднага разкрива звукоподражаване на пеенето на птици, бълбукането на вода, тиктакането на часовника и др. Следователно, разбирането на смисъла в много случаи се основава на асоциации, без които музикалното възприятие е невъзможно.

За възприемането на дадено музикално произведение е от значение и богатството на езиковия речник. Има сходтво на звуковия характер на речта и музиката, които са преди всичко интонация (тя служи за основа на езика на музиката). Наблюдава се общуване между звуковете на думите и на музиката, което най-ясно може да се види особено добре при рецитиране на стихове на фона на нежен инструментал. Не бива обаче да поставяме знак за равенство между речевите и музикалните образи. Звуковият образ в речта е конкретен, докато музикалният предполага многозначно тълкуване.

Опитът при възприемането на музика, както бе посочено по-горе се формира на базата на различни взаимодействия на човека с обкръжението му. Той е сензорен - слух, образ, усещане и др.; кинетически - моторно-двигателен; социален - общуване, език, емоционален, естетически. В процеса на възприятието не бива да се пропуска значението на интуитивността, въображението. Те спомагат за първосигналното и повторното осмисляне на чутото. С малки изключения, еднократното прослушване на музикално произведение не е достатъчно за пълноценен процес на възприемане. То служи само за ориентиране, първо запознанство с творбата и диференциация на отделните му елементи. Следващото слушане вече позволява на слушателя да проникне дълбоко в структурата, дава възможност за съпоставяне на музикално - слуховите представи и е нов етап от цялостното стойностно възприемане.

Хр. Христозов заедно с колегата си Тр. Миланов извършват изследване, насочено към възприемането на музиката от гледна точка на личността на възприемащия - доколко при този процес се образуват асоциативни вразки с други "извънмузикални" съставки на психичния живот и в какво отношение са тези връзки с общата характеристика на личността. По време на изследването си двамата психолози имат предвид няколко основни характеристики на обектите си - типологична характеристика, равнище на интелектуално развитие, ниво на развитието като музикант, на особеностите на изпълнението и др. Изследваните млади музиканти получават различни асоциации при слушането на музика, които оформят в няколко групи:

-представи - репродукции на минали впечатления;

-представи - преработени от въображението;

-представи - когато сам слушателят се включва във въображаемата картина;

-с неясно предадена конкретност на представата и изпъкване на съпровождащото я настроение на преден план;

-представа за изпълнителски движения;

-разсъждения относно произведението или изпълнението без възникване на образи.

Възприемането на музика, подобно на музикалните способности, има своите общи и специфични характеристики. Общите (основни) характеристики се разделят в 4 определения - височина, сила, тембър и времетраене. Те зависят от честотата, амплитудата, сложността и продължителността на звуковата вълна. Никое от тях не може да се разглежда самостоятелно, а във взаимодействието си с останалите.

Усетът за височина на тона се определя от много музиковеди като първото и необходимо качество за заниманията с музика. Височината на звука е тази височина, която остава след очистването на тембровите компоненти и може да бъде разбрана само като свойство на усещането на музикалния звук. Усетът за височина на тона поставя въпросът може ли той да бъде усъвършенстван. В полза на това схващане Б. М. Теплов привежда редица доводи: усетът се подобрява значително с възрастта; развива се в резултат на заниманията с музика; може значително да бъде подобряван със специални упражнения (това е установено и от Д. С. Брик, и от мн. други изледователи).




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на възприемането на музика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.