Психология на възприемането на музика


Категория на документа: Други


Усетът за сила на тона в основата си е свързана с интензивността на звука, но зависи и от неговата височина, от продължителността и формата на звуковата вълна. Тома се обяснява с факта, че човешкото ухо е различно чувствително към звуци с различна височина. Затова равни по интензивност, но различни по височина звуци притежават различна сила.

Тембърът е специфично качество на тона, което го отличава от други тонове, равни по основна честота и интензивност, но различни по състава на звукови колебания. Приема се, че тембърът е това определение за звуковото възприятие, което "дава възможност на слушателя да отсъди, че два представени с еднаква сила и височина тона са нееднакви" (Хр. Христозов). Тембърът зависи от много фактори - спектър на обертонове, форма на вълните, звуково напрежение, брой и честота на преходите и др. В крайна сметка, тембърът е това, което "обраства" чистия тон и му дава специфична окраска. От гледна точка на възприемането на музиката, той отразява акустичния състав на сложните тонове.

Възприемането на ритъма (музика, движения и др.) винаги е съпроводено с реакция, с движения на тялото или на части от него. В музикалната практика като чувство за ритъм се разбира способността, която лежи в основата на всички прояви на музикалността, свързани с възприемането, възпроизвеждането и създаването на времеви отношения в музиката. В понятието ритъм се влагат различни съдържания, отнасящи се до различни по продължителност промеждутъци от време. Ритъмът е форма на времето, коятов музиката се отнасядо времетраенето на тоновете или паузите, които са приведени в структура чрез периодичност и акцент или пък поредици от явления с еднаква трайност и интензивност. Т. Матай дава определение, най-близко до музикалната практика: "Ритъмът е музикално движение. Той е усещането за последователността от звуци като движение, прогресия или нарастване". Музикално-ритмичният усет има двигателна природа, т.е. възприемането на музиката има активен слухово-двигателен характер. Не е само слухов, а слухово-двигателен процес.

Интересно е да се отбележи, че от педагогическа гледна точка ритмичният усет се развива много по-трудно от музикалния слух. Възпроизвеждането и възприемането на музикалния ритъм може да се случи само на основата на чувството за ритъм, т.е. основан на емоциален критерий, който се опира на двигателността.

Специфичните характеристики на психологията на възприемането на музика са: мелодичния слух, хармоничен слух, ладов усет и тоналност.

Усетът за мелодията е сложно развитие на усетите за височина на тона и на ритъма и има основно значение във възприемането на музиката. Мелодичният слух е качествено възприятие на мелодията, което се проявява в особеностите на самото възприятие, в узнаването и възпроизвеждането на мелодията и чувствителността към точността на интонацията. Възприемането на една мелодия не е само разпознаване на движението на височините на тоновете, не само узнаване на точния размер на интервалите и вярното усещане на тоналния център на фразата и преместването му в хода на движението на мелодията, а и процес на разпознаване, припомняне, съпоставяне с минал опит, на откриване на ноти, чието място не е там и нарушават смисъла на общата концепция на произведението. Това всъщност е "четене" на музикалния език, който следва логиката на една културно развита способност за приемане на определена музикална структурност. Б. М. Теплов нарича сложността на мелодичното възприемане "емоционално изживяване на отношенията между тоновете".

Закономерното разкриване на същността на мелодичния слух в трудовете на редица учени-музиковеди води до неговата основа - ладовия усет. Според приетото определение ладът е "логически диференцирана система от приоритета на основния опорен тон и зависимостта от него на всички останали тонове. Звуков ред извън лада и абстрактен лад извън звуковия ред не съществува." (Хр. Христозов)

Ладовият усет се изразява с това, че едни тонове на мелодията се възприемат като устойчиви, които дават впечатление на завършеност при края ù и не изискват преход към други тонове, докато други тонове се възприемат като неустойчиви, създаващи впечатление за незавършеност в края на мелодията и поради това изискващи преход към устойчиви тонове. Ладовият усет се проявява и в това, че всички звуци на мелодията се възприемат в техните отношения към тониката и към другите устойчиви тонове на лада, че всеки от тях има своеобразна ладова окраска, която характеризира степента на неговата устойчивост и характера на неговата тежест.

Освен ладовият усет, друга съществена основа на мелодичния слух са музикалните слухови представи. Те могат да бъдат опорна точка на заучаването на мелодията чрез сравняване на слушаната мелодия със слуховия образ.

Съвременните изследвания върху възприемането на музиката използват все повече възможностите на съвременните информационни технологии и ковпютрите. Х. С. Лонге-Хигинс от Лабораторията по експериментална психология при университета в Съсекс, Англия, съставя софтуер, който превръща изпълненията на класическа мелодия в еквивалент на стандартен нотен текст. Целта е в компютърна форма да се въплъти психологичната теория за това какк музикантите от европийската система възприемат ритмичните и тонални отношения между нотите в тези мелодии.

Определението за хармоничният слух като едновременно слушане на повече от един тон се основава на факта, че ако едновременно звучат два различни тона, нямаме две едно до друго слухови усещания, които съответстват на всеки един от тоновете, а едно усещане,качествено различно от усещането на всеки отделен тон. В изследвания на различни психолози е доказано, че развитието на хармоничния слух може силно да изостава от мелодичния слух. Пример за това се наблюдава у деца в ранна възраст, които показват пълно равнодушие към фалшиви съпроводи на мелодията. Безразличието към качеството на хармонизацията характеризира този етап на развитие на музикалния слух, когато още отсъства хармоничния слух. Може да се добави още, че в едно по-широко разбиране хармоничният слух се изявява не само във възприемането, различаването и осъзнаването на едновременно звучене на няколко закономерно подредени тона, които формират тоново множество, обединени от темброво единство, но и като способност за възприемане на многогласна музика от хармонични и полифонични съзвучия, за слухов анализ на съзвучията - отделяне на отделните елементи на многозвучието от общото звучене и като предпоставка за пълноценното възприемане на музикалното произведение, за задълбочено проследяване на неговото художествено съдържание. Към хармоничния слух може да се присъедини и полифоничният слух - способността да се различават и проследяват две и повече мелодични линии при едновременното им звучене.

Ролята на възприемането на музика върху интелектуалното и емоционалното развитие на човека

В най-развития си вид слушателското възприемане на музика напомня на интерпретацията. Системата от операции, които се случват в психиката на слушателя свидетелства за сложността и многослойността на този процес. Според Б. В. Асафьев възприемането на музика "организира вторично организираните (от композитора) движения." Обръщайки се по-късно отново към теорията на автора ще подчертаем, че слушателят в процеса на възприемане на музика участва в създаването на интонационния речник на времето си. От една страна всичко това потвърждава сложността на самия акт на възприемане, а от друга - това, че то несъмнено способства многостранното психическо израстване на слушателя.

Способността за прост звуков анализ е сложна интелектуална операция, която е преодолима в резултат на възпитанието. Ролята на опита свидетелства за многосъставната психическа дейност на слушателя. Например, собствена музикална перцепция на звуковия материал включва познавателна, ориентировъчна, комуникативна, оценъчна, прогнозна, корективна страна. Развитието на мисленето в процеса на възприемането на музика има специфичен път. Композиторът и изпълнителят при създаването и изпълнението на произведението използват информационните възможности на жизнените впечатления на слушателя. Те самите стимулират въображението, така че те предизвикват в него определени асоциации. Според Л. Кадыцин "звучащото произведение може да бъде фон за действията, обект на непосредствено общуване и средство за общуване". В най-развит вид възприемането на музика функционира тогава, когато музиката се явява "обект на непосредствено общуване". Именно в този случай слушателят преди всичко осъзнато или не търси музикалното съдържание.

Нивото на представата (въображението) е изходна точка и предполага личностен характер на слушателското възприемане на музика. Тук си взаимодействат 3 форми на съзнанието: интелект, емоционалност, асоциативност. Взаимодействието между трите винаги е различно. Например, в непрограмната музика интелектът е източник на емоции и асоциативно отражение. Асоциативните представи възникват на основата на сравненията. А асоциациите произтичат от интелекта и емоционалността на слушателя. Във вокалната и сценичната музика трите форми на съзнанието имат друга зависимост - интелектът поражда асоциации, а след това възникват емоциите.

При развито възприемане на музика и на основата на рефлексията възниква слушателската интерпретация - тълкуване, обяснение на смисъла. И на основата на интерпретацията се формира слушателската концепция като висша форма на слушателска дейност, пълноправна и представляваща музикалното творчество.

Възприемането на музика съдържа акт на преживяване. По мнението на психолозите "самият процес на преживяването се разбира като реакция на интелектуалното отражение на света в познанието" (Кадыцин, С.) следователно, и актът на преживяването се направлява от постиженията на мисленето.

Слушателското преживяване по степени на развитие може да се раздели по следния начин:

а) състояние като проста (елементарна) форма на преживяване;

б) настроение - първата форма на осъзнато преживяване;

в) емоция - осъзнато преживяване, отразяващо естетическата оценка на ситуацията;

г) чувство - най-сложната форма на преживяване.

С интелектуалното и емоционалното развитие е свързано оформянето на интелектуалните потребности на слушателя - като ценностно-целево ориентиране на неговата дейност. Потребностите могат да се класифицират по следния начин:

-прости - в този случай слушателят още не достатъчно дълбоко осъзнава съдържанието;

-сложни - познавателни

-висши - като потребност от общуване с дадено произведение, стилове, изпълнители, композитори и т.н. те се формират на основата на познавателните потребности. В тях е заложена установяването (анализа) на концепцията на музикалното произведение. Възприемането на музикалното съдържание, проникването в неговия смисъл, е немислимо без разбирането на езика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на възприемането на музика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.