Психология на възприемането на музика


Категория на документа: Други



Развитието на възприемането на музиката зависи от разбирането на музикалния език. За разлика от словото, музикалната реч, винаги предполага индивидуална трактовка на езиковите средства. Възприемането започва с разпознаването на лексиката, т.е. с музикалния език, основан на средствата на музикалната изразителност. Както е известно, та са специфични музикални изразни средства (лад, хармония, мелодия) и неспецифични (темп, ритъм, тембър, регистър, артикулация и др.) Именно неспецифичните средства на изразителност образуват "вход" в системата на комуникативността на специфичните музикални средства. Неспецифичните музикални средства са в основата на музикалната семантика. Основната им роля е свързана с интуитивното разбиране (възприемане) на смисъла на музиката.

Един от елементите, които е важно да се изучат по отношение на възприемането на музиката е оценъчната дейност на слушателя, която отново е в пряка замизимост от интелектуалното му развитие. Това е исторически наложено понятие. Пример за оценъчна дейност можем да намерим още през ХVІІІ век, когато се появяват аплодисментите, а през ХІХ век в обръщение влиза думата "жури". Оценъчната дейност може да има различни аспекти - изказване на оценка от критик в научна разработка, оценка на педагог, оценка на музикант, на композитор, разсъждение на изпълнител или слушател. В много случаи оценъчната дейност, като компонент на възприемането на музиката, е особен осъзнат процес. В нея се отразява обществената природа на човека, неговата социално-културна принадлежност. Ето защо тази дейност е тясно свързана с комуникативността. В сферата на оценъчната дейност влиза и оценката на способността да се слуша музика. Например, възприемането на музиката на фолклорен празник се отличава от възприемането на класическа музика в концертна зала или възприемането по време на рок фестивал. Оценката включва различни видове психични дейности: перцепция, аперцепция, оценка, оценъчно съобщение, фиксиране (поставяне) на оценка. Следователно, оценъчната дейност активизира всички психически възможности човека, на целия негов предишен опит.

В цялото изложение до тук на няколко места се фиксира вниманието ни върху зависимостта на възприемането на музиката от интелектуалното развитие на човек и неговия предишен опит. Има ли зависимост между музикалното възприятие и възрастта на хората?

Възприемането на музика, като всяко друго възприятие, в определена степен зависи от възрастта. Н. Н. Ланге още през 1914 г. изказва тезата, че възрастта и случващите се физиологични изменения в човешкия организъм оказват влияние върху психиката: "Всяка възраст има свои особени чувства и желания, мисли и настроения, създава свой отпечатък върху развитието на възприятията, паметта, вниманието..." (Ветлугина). По-късно и други учени доказват, че физиологическите изменения са предпоставка за промяна във възприятията, в частност музикалните. Важно е също външното въздействие - обкръжение, социално развитие, целенасоченост на възпитанието, образованието, самообразованието. В труда си "Развитие на висшите психически процеси" Л. С. Выгитски утвърждана, че от гледна точка на възрастта психическите процеси се развиват неравномерно - границите на възрастта могат да се променят в зависимост от дейността на човек във всички възрасти - детство, ранна училищна, юношеска, зрялост и старост и условията, в които то расте.

Някои експерименти показват, че способността за възприемане на художествено произведение не винаги е в пряка зависимост от възрастта, а по-голямо значение има възпитанието. Затова възприемането на музиката следва да се разглежда не само като физиологично, но и като социално явление, което свидетелства за културата на човека.

Според теорията на руския педагог и психолог А. Л. Готсиндер съществуват 4 етапа за формиране на опит за възприемане на музиката, всеки от които съответства на една или друга възрастова група. Всяка възраст и развитието на музикалните възприятия обаче са възможни само в резултат на целенасочени занимания. Първият етап - низш, посочен от изследователя, сам по себе си включва два стадия - сензомоторно възприемане и перцепция. Сензомоторните възприятия предполагат първични, неразчленени процеси. Детето реагира на звуците на играчките, на други повтарящи се звци. Този стадий се формира в първата година на детето. Стадият на перцептивните действия се характеризира с възникване на активни движения в такт с музиката, а също и поява на гласови реакции. На този етап децата с удоволствие изразяват отношението си към музиката с движение на ръце, при активен ритъм притропват, ако звучи изразителна мелодия - опитват се да подпяват, издават продължителни звуци. Психичните действия в низшия етап на възприемане на музика са следните:

а) в паметта се запечатват основни константни признаци на музикалното произведение;

б) появяват се по-голяма точност на възприятието - отделяне на фигура от фона, появява се чувство за завършеност на тониката;

в) забелязва се емоционална реакция на основните контури на музиката, което все по- често е съпроводено с определени движения.

През първите година-две постоянното общуване на възрастния с детето и насочването на неговото внимание по време на звученето на музика, стимулира развитието на втория етап - аперцепцията. За първи път детето самостоятелно и вярно пее песен. Не бива обаче реакцията на основни музикални компоненти да се приема за възприемане на музика като осмисляне, достигане до съдържанието - то не е достигнато още до това ниво. Това е само първа проява на слухова диференциация и емоционален отклик на мелодия, на нейните ладови, ритмични, темброви и динамически особености. Този стадий е характерен до предучилищната възраст.

Висшият етап на възприемане на музика също включва два стадия - образование на естетически модели и евристически стадий. През този етап започва формирането на музикалните възприятия. В стадия на образование на естетически модели в паметта се запечатват алгоритми на музикалното произведение, жанров, средства за музикална изразителност. Запомнят се и общуват отделни откъси от музикално произведение. Сега се формират в съзнанието определени модели за лад, жанр, започва осъзнаването на музикалните форми. Оформя се устойчиво емоционално отношение към определени произведения, което става на базата на образование на естетически модели. И което е особено важно, за първи път се появява собствено оценъчно отношение към възприеманата музика, макар то често да се опира на емоционалността. Възприемането на музика все повече преминава от чувствено към чувствено-логическо. Завършването на този стадий обикновено се наблюдава в края на ранната училищна възрсат - 11 години.

Настъпването на евристичния период (според тълковния речник евристиката е "система на обучение, която цели учениците сами да достигат до научните знания. Второ значение на думата е наука, която се занимава със закономерностите на човешкото мислене при достигане на открития") се характеризира с появата на способности за предусещане на по-нататъшното развитие на музикалната мисъл. В този период нараства активността на "съучастие", процесът на възприемане все повече се опира на представите. Основна черта на евристичния период е усъвършенстването на оценъчната и интерпретативната страна на възприемането. Тук се случва по- пълно възприемне на произведението. Много важен е натрупаният опит и знания за музиката. Този период продължава по време на училищните години до началото на юношеската възраст 16-17 години. Забелязва се и явление, при което възприемането на музика от възрастни не достига до евристичен етап, защото възрастовото развитие на музикалните възприятия не е праволинеен процес. Преди всичко, между четирите стадия няма резки граници, те плавно се преливат един в друг. Неспазването на тези възрастови норми води до смущения, които пречат за пълноценното развитие на музикалните способности. Перцепцията на музикалните възприятия може да продължи до 3-4 годишна възраст, след което трябва да започнат да се утвърждават признаците на ладовото възприемане. Естествено и закономерно е ладовото чувство да се появи и утвърди между между четвъртата и шестата година, когато трябва да назреят и предпоставките за осъзнаване на ладовите функции на тоновете и елементите на музикалния ритъм, като условие за осмислено възприемане и възпроизвеждане на музиката. Причините за забавянето на появата на ладово чувство трябва да се търси в това, че в съответната възраст не е извършена дейността, която би трябвало да доведе до натрупване на предпоставките, които ще подготвят появата на това чувство.

Решаващо знчение за развитието на музикалните способности на децата имат условията и музикалната среда, в която те живеят през първите 3 - 4 години. През първата година детето има само една възможност за общуване с музиката - слушането. През следващите няколко години тези възможности постепенно се разширяват, като детето започва само да ги търси и да ги създава чрез пеене и игра с шумови и музикални детски инструменти. В началото то свързва по-лесно възприемането на музиката със ситуацията на общуването, отколкото с жанра. За него всички видове музикални звучения се обединяват в няколко сфери.

В практиката ми на музикален педагог работя с деца от 5 до 16 години. С част от децата заниманията ми са в група за детски и популярни песни, а с останалите работя в часовете по Музика в училище. Случва се обаче да оказвам методическа помощ и на педагожката в детските ясли, където децата са от 1 до 3 години. Моите лични наблюдения са, че четирите етапа, описани от А. Л. Готсингер, не отговарят на възрастовите особености, посочени от психолога. Процесите, които протичат у всяко едно дете са същите, но възрастовата граница значително е занижена. Още децата в яслените групи показват признаци, характерни за развитието на музикалните възприятия на 4-5-годишните. А децата от предучилищна възраст и тези от начален курс с лекота и взискателност от своя страна предпочитат да изпълняват и слушат произведения, залегнали в учебния материал за по две-три години по-напред. Всичко това си обяснявам с все по- масовото навлизане на новите технологии в живота на хората и непрекъснатото слушане на музика от децата. Макар тя много често да не отговаря на възрастта им, все пак формира в някаква степен музикална паметта, естетически вкус, чувство за ритъм, натрупва знания за изпълнители, за модни течения в музиката, жанрове и т.н. По пътя на възприемането на музиката децата се научават да разбират музикалния език, комплексите от музикално - изразни средства: метроритмично богатство, различни интонации, хармонично звучене, темброва украска. Децата вникват в музиката и това способства за развитие на другите музикални дейности.

Масовото навлизане на новите технологии в живота на хората, както вече споделих, оказва огромно влияние върху развитието на културата, образованието, привнася много новости в психологията на човека, в това число и върху възприемането на музиката.

Нашият живот днес е немислим без музикалните записи, без клипчетата във facebook, vbox, youtoube, без музикалните телевизии. От всички възможни медии и интернет понякога слушаме една и съща песен, една и съща музика по няколко пъти на ден. Дори и тв и радио рекламите използват много често познати за нас фрагменти от популярни филми, популярни образци на класически произведения в съвременен аранжимент. Т.е. всяко ново слушане не е просто механично повторение на чутото, всъщност то засилва вариативността на изпълнението, всеки път можем да открием нещо ново в зависимост от тембъра, от силата на звука, от темповото ниво на възпроизвеждане. Безспорен е факта, че в звукозаписите се претопява индивидуалността в интерпретацията, всичко в този процес се управлява от режисьора, а не от личността на изпълнителя или от замисъла на композитора, след което се манипулира със съвременните музикални компютърни редактори. Музицирането в студио лишава артиста от нужното вдъхновение, каквото предава концертната обстановка.

Появата на домашните фонотеки има и положително и отрицателно влияние върху развитието на музикалността ни. Понякога вместо да се наслаждаваме на многобройните произведения в личния си аудио архив, просто го трупаме, както често в миналото знак за "интелигентност" бе пълна отгоре до долу секция с книги, но колко от тях биваха прочитани ...

Благодарение на техниката се появи категория "домашен слушател", което от своя страна в определена степен води до нарушаване комуникативната финкция на музиката, която тя има още от хилядолетия назад. Днес все по-често музика се слуша сам - няма с кого да споделиш наживо впечатленията си, да изразиш чувствата си от мелодията или гласът на изпълнителя. Днес това се случва в социалните мрежи, но възприемането на музика започва да губи активния си творчески характер, по- скоро добива консуматорски такъв. Защото започваме да изключваме паметта си при слушането, а в процеса на възприемане участва "слух-информационна диференциация". Подобен тип явление не е с днешна рождена дата, то се наблюдава отдавна - звученето на музика по време на семейни тържества, на приеми, на коктейли, на богослужения в миналото. Т.е. това е слушане на музика за фон, което днес се използва главно за сваляне на психическото напрежение, на стреса.

Днес обаче като никога досега стои въпросът: колко силно да се слуша музика? При възприемане на музиката ухото играе ролята на ,,входно устройство", което анализира височината, тембъра, ритъма и множество други характеристики на звука, преобразувайки звуковите вълни в звукови усещания. Повечето хора могат да възприемат само тонове, чиито честоти са между 20 и 20 000 Hz, но чувствителността на отделните индивиди в този обхват може много да се различава. Една от характеристиките на звука е тембъра. Тембърът представлява характерното качество на тона и се обуславя от насложените към основния тон допълнителни тонове - обертонове. При нормални обстоятелства рядко чуваме един - единствен чист тон - в повечето случаи възприемаме няколко тона едновременно. Докато основният тон представлява основната честота на нотата и звучи най- гръмко, то обертоновете са сбор от основния тон и звук, който е по-мек от него. Обертоновете възникват поради факта, че трептенията на струна или друг предмет включват нейната вибрация не само по цялата дължина, но и във всяка от двете половини, във всяка трета, четвърта или друга нейна част, които по този начин добавят честота на своите трептения към основната честота на трептенията на струната,по отношение на която те ще бъдат кратни. Броят и богатството на обертоновете зависи от типа и качеството на музикалния инструмент, което позволява на ухото да различава един инструмент от друг. Тембърът или моделът на обертоновете е различен за всеки инструмент. Дори обертоновете, които присъстват в звуците на тромпета и цигулката, да имат еднаква честота и интензивност, те ще карат тези инструменти да звучат по различен начин (Трендафил Миланов).

Възприемането на музика, по мнението на американския педагог и психолог Д. Марсел, "създава фундамент на бъдещата музикална култура". За това не бива да се оспорва фактът, че наред с основните музикални способности, музикалното възприятие трябва целенасочено да се се развива и в сферата на музикалното възпитание и образование - не само в специалното, но и в общообразователното. Ако педагогът се ограничи само в обучение на технически навици, подготовка за успешно концертно изпълнение или взимане на изпит, той никога не възпитава истински музикант. Защото музиката преди всичко трябва да се разбира и съпреживява, нужно е да се слуша нейната мисъл, нужно е да ти доставя естетическа наслада.

Вниманието на учените върху развитието на музикалното възприятие не е насочено в една посока. Много чуждестранни педагози и психолози смятат, че главна задача на възпитателя е да създаде условия за развитието на тази дейност за детето и да му се предостави пълна свобода - то само ще се развие в желаната от него посока. В противовес на това тук мога да дам като пример още един случай от моята практика. В годината, когато създадох вокалната си група, практиката на заниманията с музика като извънкласна дейност бе прекратена преди повече от 15 години. В същото време в гимназията липсваше квалифициран преподавател по музика, в начален курс в часа по Музика децата пишеха домашни, а от 5 до 8 клас часовете се водеха от колега с полувисше образование, едно от направленията на което бе "пеенето". В целодневните детски градини музикалните педагози станаха "излишни", а музикалните ситуации - подобие на такива. Съответно желание за включване във вокалната група заявиха ученици от 4 до 10 клас. През първата година на работа с моите възпитаници ролята ми бе не толкова на музикален педагог, колкото на психолог. Защото почти при всяко дете, което в този момент посещаваше моите часове, се налагаше първо да му създавам навици да слуша музиката, след това да слуша околните (да не се опитва да ги надвика), след това да слуша музика, която не е т.нар. чалга и то да не се срамува от това, че е по-различно от съучениците си, защото за тях няма друга музика. Едно от големите момичета тотално отричаше всички други изпълнители, освен Анелия. След целенасочената ми работа през първия сезон, когато отново се събрахме наесен, моята най- голяма изненада бе факта, че всички без изключение, дори мегафенката на фолк певицата, повече не искаха да слушат и изпълняват тази музика в нашите часове. Съответно, децата, които в къщи, в семейството, бяха повлиявани в музикалното си развитие, още през първата година коренно се различаваха от останалите в избора си на репертоар, който да работим.

Ето защо смятам, че детето в музикалното си развитие трябва да се напътства, а оставянето процесът на възприемане на музика на волята на незрелия още човек, е неразумно. Отново от практиката си съдя, че влиянието върху процеса на възприемане на музика трябва да започне колкото се може по- рано, още в първите детски години, когато се създават първите навици и учене да се слуша музика. Не по- малко важна за развитието на музикалните възприятия е ранната училищна възраст, именно поради психичните особености на тази възраст - изключителна възприемчивост и склонност към творчество. В. К. Белобрадова и Г. С. Ригина споделят в свое изследване, че за възприемането на музика в тази възраст са характерни "ярко изразяване на заинтересованост, емоционалност, цялостност, образност, но неразчлененост, дифузност, неосъзнатост, недостатъчна постоянност, избирателност". Едновременно с това се наблюдават любознателност и желание да се слуша музика. И тези качества на възръстта трябва да се използват пълноценно, защото това са годините, в които се формира и стадият на образование на естетическите модели, с които започва оформането на възприемането на музиката като сложна интелектуална дейност.

Пред съвременното музикално възпитание днес стоят редица етични проблеми. Много от тях имат голяма предистория, но някои се появиха едва през последното десетилетие като резултат от изменения социално-психологически климат в цял свят и като следствие от научно-техническата революция. По- голяма част от проблемите имат психологична основа и са свързани както с психическите особености на съвременния човек, както с психологическото въздействие на музиката, така и с психическото отношение на човека към музикалното изкуство. Тук можем да изложим някои от по- значимите въпроси.

Като първи по значение трябва да отнесем проблемът за мотивацията на музикалното възпитание, която както у нас, така и в чужбина, в повечето случаи трябва да се подобри. Ако в педагогиката на древните цивилизации или Средновековието необходимостта от музикално възпитание не предизвиква съмнения у никого, то в последствие, особено в началото на нашето време, ролята на музиката върху възпитателно- образователния процес се понижава. Днес този проблем е придобил особена острота. Особено и с тенденциите в новия закон за образованието, където е заложено не върху създаване на трайни знания, а на компетенции. Всички ние наблюдаваме абсолютно нарушена хармония между възпитанието и образованието. В големия обем информация, в глобализирането и приоретизирането на т.наречените "практически значими" знания е изоставена грижата за формирането на нравствения свят на децата и подрастващите. Преподавателите по музика все по- често се сблъскват с недооценяването на важнастта на предмета "Музика" на всички нива - както в педагогическите среди, така и от страна на родителите и учениците, така и от страна на хората, формиращи политиката на образованието в страната. Защото все повече се задълбочава тенденцията часовете по музика да се насочват към извънкласните дейности, което пък от своя страна носи бонуси на училището при избора на родителите къде да бъде записано детето им.

Едно от доказателствата за необходимостта на музикалното възпитание и пълноправното съществуване на музиката сред другите предмети от учебната програма е историята и възникването на изкуството и опитът на педагогиката, започвайки от най-древните цивилизации. Ако изхождаме от положението за приемственост в културните традиции като основа за развитието на човечеството, необходимо е да признаем нуждата от всеобщност на музикалното възпитание на всички нива в образователния процес.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Психология на възприемането на музика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.