Пътища на неолитизация на Балканския полуостров


Категория на документа: Други


Неолитизация на Балканския полуостров

Неолитната революция се осъществява на територията на т.нар. "Плодороден полумесец". Там през деветото хилядолетие преди Христа съществуват всички нужни фактори и компоненти за прехода на човечеството от присвояващи към произвеждащи стопански структури, а именно по - топъл климат, доместицирани животни, огромен демографски потенциал и диворастящи житни растения. Ситуацията на Блаканите през 9 хил. е точно обратната. Тук не са вирели диви житни култури, липсват прародителите на днешната коза и овца - безоарови кози и муфлона, подходящ климат и достатъчно количество население. В крайна сметка Неолитизацията на Балканския полуостров настъпва около шестото хилядолетие преди Христа. Причините за това може да търсим в колосалния демографски взрив в Близкия изток, който подтиква неолитното население да търси нови незаети земи, годни за трайно заселване. Към това се добавя и повишаването на средногодишните температури в периода между 6500 - 6000 г. пр. Хр., водещо до подобряване на климатичните условия на Балканите. Тези два фактора създават причини, който водят до разселването на раннонеолитното население и насочването му към Балканския полуостров.

Неолитизацията на Балканите започва през втората половина на седмото хилядолетие преди Христа с основното участие на население от Анатолия. Съществуват различни мнения относно пътят на миграция на ранноземеделското население от Анатолия към Европа. Някои специалисти поставят хипотезата, че основният път на неолитното население към бъдещите им нови поселения минава през проливите и Тракия, но археологическите данни са категорични, че инфилтрацията не е осъществена по суша, не само че няма открити данни за това, но и ако то е станало по суша, орнаментацията на съдовете биха били значително по-различни от колкото се откриват сега. Така на преден план се поставя мнението, че ранните земеделци са прекосили басейна на Егейско море, а от там основните им пътища са по долините на реките. Това би било напълно възможно, по онова време разстоянията били значително по-къси, тъй като нивото на Егейско море било с 25-30 см. по-ниско, следователно островната суша е заемала по-голяма площ, а делтите на реките не са били във вида, в който ги познаваме сега. Една от основните теории е за използването на реките Струма, Вардар и Морава и от там свързването им с Дунава чрез река Искър и река Велика Морава, макар че някои археолози поставят под съмнение проходимостта на река Вардар след големият й завой до град Скопие в проломът Демир капия. Неолитизацията на българските земи започва от юго-запад, продължава на север и се неолитизира северна България чрез река Дунав и река Русенски лом. Неолитизацията на Тракия остава на заден план и се осъществява от север на юг след около едно или две столетия около 6200 - 6000г. пр Хр., от ранноземеделско население носител на монохромния неолит от Североизточна България. Друга широко популярна теория е за извършването на неолитизацията по долините на реките Струма и Места от население носител на културата на бялорисуваната керамика около 6000г. пр Хр. Първоначално биват населени югазападните райони, след това родопския масив и Тракия, а най - накрая и Северна България. И двете теории отхвърлят използване на река Марица с аргументи за негодността й за населяване , макар че проучените площи на селището Ходжа-чешме при устието на река Марица опровергават мнението, че по това време, седмо-шесто хилядолетие преди Христа, реката е заблатена и негодна за обитаване и използване като път в долната си част. Според данните Ходжа-чешме възниква през първата половина VI хил.пр. Хр. В Тракия не са открити други селища със същата или близка материална култура. Териториално най-близките до Ходжа-чешме селища са тези в Крумовград и Кърджали, които са носители на тракийската култура Караново I. В Крумовград са окрити два фрагменти от керамични съдове, близки до тези в първите две фази на Ходжа-чешме. Това дава сведения, че долината на река Марица все пак е била достъпна за придвижване, ако не е била използвана от големи вълни миграции, то поне са съществували редовни контакти между вътрешността на Тракия и устието на Марица.

Най-ранният етап на рисувания неолит по нашите земи се характеризира с орнаментация на съдовете с бяла боя по цялата територия на България. Единственият обект, който прави изключение е селищната могила Чавдар, в която още в най-ранен етап се появява и налага тъмнорисуваната керамика. Най - ранния регистриран досега представител на ранния неолит в Тракия е културата Караново I. Нейният териториален обхват е както в западната, така и в източната част на Тракийската низина. Докато обаче в западната част тя се развива по - дълго - приблизително между 5900 и 5450 г. преди Христа, то в източна Тракия този първи етап е сравнително кратък, най-вероятно около 150 години. В повечето селища от територията на култура Караново I се запазва и се рисува с бяла боя. В североизточните части на културата, главно в южните подножия на източния край на Сърнена гора, се появява и налага монохромната полирана сивочерна керамика характеризираща култура Караново II. Този тип керамика е широко разпространен и в Северна и Североизточна България както и на територията на Румъния и се обособява източно от линията Стара Загора - Кърджали в Тракия, селищата й се струпват основно по теченията на реките Тунджа и Съзлийка. Като се има предвид значително по-широко разпространение на този тип керамика северно от Балкана, отколкото в Тракия, изглежда логично, че появата й в Тракия е резултат на влияние от Североизточна България. Но датировките на обектите от Караново II са значително по-ранни от тези на от тези на култура Овчарово, което подкрепя друго мнение за неолитизация на Североизточна България от население от Тракия. Най-ранният етап на неолита в този регион се разкрива в селището Поляница-Платото. То се намира на най-краткия път, свързващ устието на река Марица със Североизточна България: река Марица - река Тунджа - река Мочурица - Върбишки проход - река Тича. Селищата от "монохромния неолит" край река Русенски Лом също имат връзка с този път чрез река Врана. Друг възможен път е през Твърдиши проход и река Янтра, по чието горно и средно течение се намират раннонеолитните селища Плочите, Орловец. Тъй като в Северна България не се развива разпространява масово бялорисуваната керамика, бяло рисуваните съдове и фрагменти са изключения сред керамичния материал, въпреки че културата Караново I съществува синхронно с група Караново II. Следователно, има основания да се приеме, че заселването на Централна Северна и Североизточна България се е извършила от население идващо от група Караново II, от североизточната част на Тракия.

В края на ранния и прехода към късния неолит започва постепенно заселване и на най - източните български земи - черномороското ни крайбрежие. Смята се, че основният път за неговата колонизация е долината на река Луда Камчия, където са и открити най-източните раннонеолитни селища - при село Аспарухово, село Голямо Делчево, село Боряна и др. Тази колонизация се приписва отново на населението от най-североизточните райони на Тракийската низина.

С усвояването на крайбрежието на Черно море около 5300 - 5200 год. пр. Хр. завършва последния етап на неолитизацията на днешните български земи.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пътища на неолитизация на Балканския полуостров 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.