Пътят на Кипър от Втората световна война до днес


Категория на документа: Други


- Правителството да не се отказва от внасяне на кипърския въпрос в ООН
- Участието на Турция да бъде при условие, че тя се съгласи с правото на Кипър за самоопределение.

Като цяло кипърското обществено мнение е доста негативно за провеждането на тази среща, председателствана от Великобритания. Това се вижда и от изказванията на архиепископ Макариос, който остро заклеймява това мероприятие като основният мотивът за тази негова реакция е че, на тази среща отсъстват представители на кипърския народ, а те са главно заинтересовани от нейното провеждане.

Въпреки протестите на кипърци и недоволството на архиепископ Макариос Гърция приема поканата и отива в Лондон с ясната цел да иска да се признае правото на самоопределение от страна на населението на острова, като се аргументира на проведения през 1950 г. плебисцит. От отговора на британското правителство по този въпрос зависи дали конференцията ще приключи с положителен отговор за Гърция или евентуален отказ от страна на Великобритания би влошил гръцко - турските отношение и от там се застрашава и единството на ООН. Същевременно делегацията на Гърция дава и да се разбере, че няма нищо против запазването на британските военни бази на острова.

Другата страна замесена в спора Турция също отива с ясно изразена позиция, тя е готова да се съгласи Кипър да остане британско владение, щом това ще я отдалечи от Гърция.

Конференцията е открита на 29 август 1955 г. в Лондон и на нея участват тримата министри на външните работи Макмилън, Стефанопулос и Зорку.

Макмилън изтъква стратегическото значение на Кипър в британската външно - политическа стратегия , за да може да изпълнява поетите си ангажименти към НАТО тя трябва да разполага с целия остров, а не само с отделни бази на него. За първи път той излага идеята на британското правителство за конституция, която ще бъде предложена на Кипър. Тя предвижда широка вътрешна автономия, и парламент съставен от избираемо мнозинство, което включва в себе си и членове от турската общност. Предвижда се и създаването на министерски съвет отговорен пред парламента, който трябва да излъчи и министър - председател, който трябва да бъде и утвърден и от губернатора. Въпросите свързани с външната политика, обществената безопасност и отбраната да са под юрисдикцията на британския губернатор. Предлага се също да се учреди специален тристранен орган включващ трите страни, който да заседава в Лондон и да бъде постоянно действащ и да занимава с това да координира правителствата и да прилага самоуправлението на Кипър.

Гръцката позиция изразена от Стефанопулос не крие нищо изненадващо в себе си, Кипър да има самостоятелно право на самоопределение, гарантиране на статута на британските военни бази и признаване на турско малцинство на неговата територия, което да запазва своята религиозна, просветна и икономическа свобода.

Турския външен министър Зорлу от своя страна изтъква естествената връзка между Кипър и Мала Азия, според него самоопределението не винаги може да се прилага той дава пример с Ааландските острови, които въпреки, че са населени с шведи са финландско притежание, Западна Тракия, която е населена с етнически турци принадлежи на Гърция. Като цяло позицията на Турция е за запазване на статуквото, защото всякакъв друг сценарии ще бъде в нарушение на Лозанския договор.

"Добрата режисура" от страна на Великобритания и противопоставянето на Гърция и Турция няма как да не доведе до провал конференцията. Друг факт от добрия британски сценарии, е че конфликта вече не е между Гърция и Великобритания, а между Гърция и Турция.

Трябва да споменем и за друг от основните фактори влияещи на британската политика в Кипър. Той се състоя от заплахата от съветско влияние на острова, тъй като СССР води доста агресивна политика спрямо необвързаните страни. Наченки за комунистическо влияние в Кипър могат да се търсят и от доста честия диалог на архиепископ Макариос с представители на СССР, но като цяло няма факти за по-сериозни съветски опити за влияние на острова.

Друг опит за решаване на кипърският въпрос се оказва планът " Радклиф". Той предвижда създаване на 36 членно законодателно събрание избрано самостоятелно от двете общности. Радклиф формулира своя план като неговата цел е "Защита на интересите и политическия статут на кипърката турска общност". При решаването на въпроси засягащи турското малцинство законодателното събрание може да се произнася но само ако се съберат гласовете на 2/3 от неговите членове.

Да се създаде Министерски съвет, който да бъде съставен от 7 министри: главен министър - грък, министър на турската общност, министър на финансите, на вътрешните работи, на съобщенията, на обществените работи, на социалните грижи и на природните богатства. Представя се и общ кипърски съвет, който включва губернатора като представителен орган. Също така се предвижда губернатора да има право да налага вето върху евентуални конституционни промени.

Предвижда се и създаването на трибунал, който да следи за нарушаване на конституцията, или за дискриминация по отношение на една от двете общности, този трибунал се свиква задължително след консултации с губернатора и се състои от равен брой представители на двете общности и един неутрален представител.

Заради неограничената власт на губернатора, и предвидения съвет, чрез който англичаните биха били наясно с плановете на кипърското правителство. По този начин Кипър няма свобода във вътрешната си политика и не може да я направлява според своите лични интереси. И този план е отхвърлен, като Гърция се позовава и на това, че той не включва правото на самоопределение на островната държава и по този начин се нарушава устава на ООН. Освен това плана не предвижда завръщането на Макариос, който е заточен след провалените преговори, който той е водел с Хардинг. Реакцията на турското правителство разбира се е противоположна, като премиерът Мендерес приема този план като закономерен, тъй като идеята за разделение е приемлива както за Турция, така и за Великобритания.

След провала на плана "Радклиф" и продължаващият да бъде нерешен въпрос, в спора се включва и една от супер силите в света - САЩ. Тя упражнява силен натиск върху британското правителство за създаване на нов план изгоден за всички страни въвлечени в спора. Под натиск от САЩ се създава поредния план за бъдещето на Кипър - това е планът Макмилън, изготвен от британския премиер по това време Х. Макмилън. Той включва следните предложения.
- Създаване на представително правителство и отделна територия за всяка една общност, както и създаване на отделни кабинети за гърци и за турци, със законодателни правомощия по определи въпроси
- Създаване на Губернаторски съвет, в който участва по двама представители от двете общности и по шест министри от двата парламента.
- Делегирани извънредни правомощия на губернатора по въпросите на отбраната, вътрешната сигурност и външните работи. За да се запази интереса на двете общности решенията на губернатора могат да бъдат оспорвани от представителите в съда.

Планът е внесен на 15 юни и е приет с големи протести в Атина, гръцката позиция непоклатими се придържа към своите първоначални искания, а именно, че само кипърското население може да решава съдбата на острова. По този начин и този план за решаване на спора е обречен на неуспех.

С тези проекти Великобритания успява малко по малко да наложи тезата за разделение на острова на две части, като при евентуален опит за еносис от страна на гръцката част, турската веднага би и се противопоставила. Все по реалистична се вижда идеята за един независим Кипър, разделен на две части. По тази идея е създаден и поредния план за развитие на островната държава, негов архитект е Пол-Анри Спак, главен секретар на НАТО. Неговият проект предвижда страните от НАТО да признаят независимостта на Кипър, турското малцинство да получи своите права, а Великобритания да запази военните си бази на острова. При така поставените условия на 25 и 28 декември 1958 респективно в Атина и Анкара се провеждат срещи на , които участват министрите на външните работи на Гърция и Турция и британския посланик в съответната страна. На тях широко се дебатира предложения от Спак план и се взема решение в близките месеци да се свика една конференция на която да се реши окончателно въпроса за независимостта на остров Кипър.

Така на 5 ти февруари 1959г. министър председателите на Гърция и Турция придружени от външните министри се срещат в Цюрих, където разглеждат въпроса. На 11 февруари със специално комюнике се съобщава, че кипърския въпрос е решен успешно. Цюрихското предложение включва всички клаузи и на по - късно състоялото се Лондонско споразумение с изключение на военните бази на Великобритания. След завръщането си от Цюрих, гръцкия външен министър запознава Макариос със споразумението, а той от своя страна кипърската общественост. Въпреки, че условията по постигането му не са идеалните за него той го приема с тайната надежда на последвалите преговори в Лондон да се постихнат по - добри резултати.

Лондонската конференция е открита на 17 февруари 1959г. и се провежда само в два дни и на 19 февруари е постигнато споразумение. На нея се приемат следните документи.
- Основно устройство на Кипърската република
- Договор за гаранция между Кипър, Великобритания, Гърция и Турция
- Договор за съюз между Кипър, Гърция и Турция
- Договорни документи за подготовка на устройството на Кипър
- Декларация на участващите страни за постигнатите съгласия

В документа за "Основно устройство на република Кипър" се регламентират основните мерки за бъдещото създаване на конституция. Предвижда се Кипър да стане президентска република с два официални езика- гръцки и турски. Изпълнителната власт се осъществява от президента, който трябва да е грък и да е избран от гръцката общност, и от вицепрезидента който трябва да бъде турчин и респективно избиран от турската общност. Предвижда се създаването и на министерски съвет, който да подпомага изпълнителната власт, той се състой от седем гръцки и трима турски министри. Законодателната власт на републиката трябва да се осъществява от парламент, който се избира с мандат за 5 години, колкото и президента. Неговите членове са избират с всеобщо гласуване от двете общности и неговите членове са 70 % от гръцката общност и 30% от турската. Подобно разделение има и в други области като отбраната и силите за сигурност където съотношението в избора на кадри е 70 : 30 в полза на гърците. На 6 юли се приема конституцията на република Кипър, изготвена три месеца преди това от т. нар. "Обединена комисия" състояща се от представители на Гърция, Турция и двете кипърски общности.

На 16 август 1960 г. президента на Кипър архиепископ Макариос обявява независимостта на острова, въпреки че на кипърския суверенитет са наложени редица условности. Великобритания запазва военните си бази, а тя заедно с Гърция и Турция имат право да се месят във вътрешната политика на Кипър.
3. Конституционната криза и 13 - те предложения



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пътят на Кипър от Втората световна война до днес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.