Пътят на Кипър от Втората световна война до днес


Категория на документа: Други



Предвид факта, че кипърските гърци не одобряват конституцията още от самото и създаване, само по себе си създава предпоставки за трудното и осъществяване и ролята, която тя ще заема в независим Кипър. Тя се превръща в документ, който сериозно изостря противоречията между гръцките и турските киприоти. Един от съществените спорове възниква при пропорцията 70:30, която трябва да се спазва при разделянето на обществените постове. Така вместо да се назначават лица с добри професионални умения се назначават такива по етнически произход. Турските членове в камарата на представителите сигнализират за незаконно попълване на държавния апарат и отказват да гласуват бюджета, така страната остава без данъчно законодателство,което на практика я прави "парализирана". Друг спорен въпрос е този за създаването на армия. В него турската общност настоява за разделение заради религиозни и езикови причини, министерския съвет обаче не се съобразява с това и гласува създаване на единна кипърка армия, и от гърци и от турци. При това положение вицепрезидента, който е турчин налага вето на този закон и той бива отложен.

Най - същественото разминаване се получава във връзка със създаването на Градски съвети в най - големите градове на острова, като след 4 години президентът и вицепрезидентът да решат дали тези градски съвети да продължат да съществуват или не. От турска страна искането е едно, разделение на съветите за сега и за в бъдеще. При тези условия става ясно, че така устроена конституцията не може да съществува. Президентът Макариос прави предложение на вицепрезидентът Кючук за ревизия на някой от членовете на конституцията, който пречат на нормалното държавно функциониране, предложени са следните поправки:
Премахване на ветото и конституционно предвидените разделени мнозинства

• унификация на съдебната система и системата на общинските съвети

• намаляване на участието на кипърските турци в публичната сфера на 20%
• промяна на позициите на вицепрезидента на републиката вицепрезидента на Камарата на представителите

• намаляване броя на служещите в публичните служебни комисии и вземане на решенията им с просто мнозинство

• премахване на разделението на военните части на полиция и жандармерия

• премахване на гръцкото общностно събрание и др

Предложенията биват приети доста остро от турското население и те дори не стигат до дискутиране, така опитът да бъде премахнат сепаративния характер на конституцията се увенчава с неуспех.

4. Години на напрежение

Напрежението между двете етнически общности на острова започва да се покачва неимоверно. Въпрос на време е кога ще пламне искрата между двете общности. Това се случва когато група кипърски турци отказват да си предоставят идентификационните карти на кипърската гръцка полиция, която настоява. Страстите се разпалват и следва престрелка, скоро след това целия остров е залят от сблъсъци. Турция отправя предупреждение, че ще предприеме военни действия на територията на острова, Гърция от своя страна заявява, че ще защитава гражданите си в Кипър, дори и с военни действия.

През 1964 г. голяма част от кипърските длъжности лица от турски произход се оттеглят от своите постове, те оспорват легитимността на правителството твърдейки, че то води анти турска политика. Това поставя цялата страна в колапс, започват да се строят военни барикади и укрепления,което поставя страната в предвоенно положение. На Макариос е предложено от американското правителство да бъдат изпратени умиротворяващи сили с цел да се подсигури мира, кипърския президент отказва предложената му помощ.
Американския президент Джонсън се опитва да посредничи по въпроса с Кипър, и по негово настояване, турската държава се въздържа от военна агресия в Кипър. Военните действия от страна на Турция незакъсняват въпреки това и през август 1964г. кипърско - гръцки селища са бомбандирани от турските въздушни сили. Свиква се нова конкуренция в Лондон,която окончателно да сложи край на кипърския въпрос, но поради сериозните различия в исканията тя не стига до вземането на каквото и да е било решение. Гърците настояват за свободна унитарна държава, с признаване на турското малцинство, турците настояват за създаването на федерация, и промяна на конституцията от 1960г. той като тя не може да гарантира техните права. Друг опит за умиротворяване на зреещия конфликт е този през 1966, когато пратеника на ООН, Карлос Бернадес, се опитва да сътрудничи в преговорите между двете страни и се опитва да ги насочи към пряк диалог без посредничества. Неговата мисия завършва с неуспех заради настъпилия държавен преврат в Гърция и идването на власт на военната хунта на 21. Април 1967.
Напрежението между двете общности така и не стихва. Сериозни сблъсъци между двете общности има в областта Кофино - Агиос Теодорос през месец ноември 1967г. След тях сериозен конфликт назрява между националната гвардия и доста добре въоръжените турски "сили за сигурност." Бързо е договорено спирането на огъня, но според турците събитията в тази област са усложнили трайно политическата обстановка. След доста ожесточени преговори се стига до споразумения, който постановляват следното:
- гръцките и турските войскови части да бъдат изтеглени от Кипър в най- кратък срок
- Турция се задължава да се въздържа от инвазия
- Кипърската национална гвардия трябва да се разпусне и да си предаде силите на миротворческите сили на ООН.

През февруари 1968 г.са проведени президентски избори, които са спечелени от архиепископ Макариос, след тях той се заема да води диалог с кипърските турци, за да им гарантира дадените права, а те от своя страна изоставят искането си за федерация. Предвид това и мерките предприети след конфликта, който са описани по горе политическия климат на острова става по поносим.

След кризата от ноември - декември 1967г. Съвета за сигурност на ООН се ангажира да проведе редица от срещи по отношение на Кипърския въпрос. Те не се провеждат между президента Макариос и вицепрезидента Кючук, а между представите от страна на Гърция и Турция - Клиридис и Денкташ. Първата среща е в Бейрут, но тя не постига особен успех. След това преговорите продължават в Никозия. (24 юни 1968г.) Преговорите се делят на две фази:

Първата фаза преминава гладко като и двете страни отчитат проблемните клаузи от Цюрихско - Лондонските споразумения. Турската страна се съгласява да намали участието в държавническия апарат на етническите турци на острова, както и се съгласява с унитарния характер на съдебната власт. По отношение на изпълнителната власт, постовете се разпределят по процентно отношение спрямо всяка една от двете етнически групи. Денкташ заявява, че Турция не държи да се създадат административни единици, в който турците да са мнозинство.

През втората фаза на преговорите по ожесточено е повдигнат въпроса за отделното обособяване на кипърските турци. Денкташ предлага да се обособят по етнически принцип група села и да притежават местно самоуправление. Гръцкия пратени от своя страна заявява,че е невъзможно Гърция да позволи федерална или кантонна система. Преговорите продължават и в трета фаза като основна тема е териториалното разделение било то по етнически или друг принцип. Преговорите между двете страни от 1967-1971 не се увенчават с успех, това предполага светкавична намеса на ООН. Провежда се нова серия от преговори на които се вземат следните решения:
- Камарата на представителите учредена от конституцията 1960 г. е запазена
- Двете общностни камари са премахнати и техните функции са прехвърлени на двете крила на парламента и по точно на гръцките и турските представители.
- Камарата на представителите ще се състой от 75 члена, от които 60 гърци и 15 турци като се спазва пропорцията 80:20
- Президентът трябва да е грък и избиран от парламента
- Турската страна приема премахването на предвидените от конституцията от 1960г. разделени мнозинства решенията на Камарата на представителите трябва да бъдат взимани с мнозинство от всички депутати, с изключение на избирателния закон и поправките на конституцията - текстове на промяна на който се изисква "подсилено мнозинство", включващо и специфичен брой народни представители от турски произход.
По-големи трудности се срещат в дискусиите за установяване на функциите на изпълнителната власт. До средата на 1973 е договорено следното
- Кипър трябва да остане президентска република с президент грък и вицепрезидент турчин
- Министерския съвет да се състой от представители на двете общности състоящи се от пропорция която отговаря на етническото разделение на острова. Така Турция се озовава с 20% по малко представители в МС.
- Предвижда се намаляване на функциите на вицепрезидента
- Премахва се правото на вето на президента и на вицепрезидента.

Най-сериозния въпрос бил за местното самоуправление и в частност това дали да се създадат централни органи за управление и гръцки и турски. Турция настоява за своята позиция и за създаването на две централни власти, и че функциите на местната власт да се разпределят между двете общностни камара създадено от конституцията от 1960г.
5. Военните действия от 1974 г




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пътят на Кипър от Втората световна война до днес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.