Пътят на Кипър от Втората световна война до днес


Категория на документа: Други


Въпреки положителните резултати от преговорите се задава нов конфликт, който произлиза от разногласия вътре в самата гръцко-кипърска общност. Отношенията между Гърция и Кипър се влошават като за това спомага терористическата дейност вътре в самата гръцко - кипърска общност, църковната криза в кипърската църква и влошаването на отношенията между кипърското правителство и гръцката военна хунта. На 8 март 1970 г. е направен опит за покушение срещу Макариос, но кипърският президент успява да се спаси. Въпреки множеството версии за атентата той влошава отношенията между Никозия и Атина.

Друг фактор, който повишава терористичната поява на острова е сериозната криза в кипърската църква. Членове на светия Синод се обръщат срещу архиепископ Макариос и поставя под въпрос неоспоримата му до момента църковна власт. През юли 1973 г. кипърския архиепископ свиква съвещание на източноправославните църкви. На това събрание позицията на Макариос е призната за правилна, а тримата разколници са осъдени и са отлъчени от църквата.

По значимо в този период е острата криза, която се появява между гръцкото правителство и генерал Макариос. Това е факт на 11 февруари 1972г., на този ден гръцкото правителство връчва на кипърския президент ултиматум за реорганизация на правителството. Към документа са добавени и две устни препоръки - Макариос да се върне в Атина и да се вземат драстични мерки за премахване на комунистическите настроения на острова. Макариос ясно дава да се разбере, че няма желание да извърши нито едно от дадените му предложения. Така гръцко - кипърските отношения вървят към дилема. От една страна все по-големите разногласия вътре в гръцко-кипърската общност, дават все по- големи надежди на кипърските турци за по - големи конституционни права, от друга страна Макариос и неговите сподвижници осъзнават, че ако пък се "ближат" много с турската общност това само по себе си изключва възможността за еносис.

През месеците юни и юли 1974 г. в Кипър упорито се носи мълвата за държавен преврат. Генерал Йоанидис - водач на гръцката военна хунта е взел твърдото решение да убие Макариос и да свали правителството му. Това се случва на 15 юли 1974г.,когато гръцки танкове нащурмуват двореца в Никозия и го превземат, Макариос успява да избяга. Метежниците превземат пощата, летищата, телеграфните станции и др.4 Назначено е марионетно правителство, което трудно би се задържало за по дълъг период. На острова се потушават всички бунтове със свирепа агресия от страна на военните части на новото правителство, установява се суров военен режим.

При това положение няма как Турция да не се намеси в конфликта, тъй като нейните интереси са пряко застрашени. Турското правителство настоява за съвместни турско - британски действия, по силата на договора за гаранция. Последва безрезултатна среща в Лондон на 18 юли, на нея британския външен министър Калахан настоява Турция да не предприема нищо тъй като марионетното правителство няма да издържи дълго време, също така и самата военна хунта в Гърция няма да запази властта си.

Въпреки думите на Калахан Турция е твърдо решена да нахлуе в Кипър. Това става факт на 20 юли 1974 г. в ход влиза операция "Атила", турската армия нахлува на острова. Марионетното правителсто бързо пада и за президент е избран Клиридис, който е законен наследник на Макариос. На 22 юли е договорено огъня да спре и Съвета за сигурност на ООН, но това е само за кратко тъй като турската армия продължава със своята офанзива, в резултат на това турската зона на острова е увеличена значително. След като най - накрая огънят е спрян ООН апелира да се седне на масата за преговори. Състой се тристранна среща между Турция, Гърция и Великобритания в Женева на 25-30 юли 1974 г. Резултатът от тази среща е подписана конвенция, която постановява следното:
- Премирието на острова да се съблюдава
- Трябва да бъдат приети незабавни умиротворителни мерки
- Договорени са преговори, който да подсигурят мира в района и да върнат законното бъдещо управление в страната.

Проведена е нова серия от преговори, на която са изслушани и двете страна, но те не постигат нищо от заложеното. Турция подновява огъня в Кипър и се превръща в страната поставяща условия, а не приемаща такива. След новата окупация на острова се приемат следните резултати:
- 37% от територията на Кипър остава в Турската зона (изобр.1 Северен Кипър)
- Почти всички кипърски гърци са изселени от северната част на острова,където до този момент съставляват 80 %
- Линията Атила разделя острова и предпазва от това кипърските гърци да потърсят правата си на север.
- 115 хиляди турци са заселени като колонизатори в окупираната зона
- Нелегалния турски режим на острова се опитва да унищожи всяка следа от гръцкото културно минало.

Изображение 1. Административно- териториална карта на Кипър
6. Заключение

От цюрихско-лондонските споразумения до 1974 г. Кипър извървява дълъг път на развитие, но основния проблем на острова остава нерешен. Проблемите са много и множеството преговори не успяват да ги разрешат, назряващите конфликти в Кипър се дължат не на спора между двете общности, а между спора на две държави, които имат сериозно историческо противопоставяне, като прибавим към тях и империалистическите интереси на Великобритания, то "кипърския въпрос" става загадка с много неизвестни. Огромната роля на архиепископ Макараиос не трябва да се оставя на заден план, той е един гениален политик не само за своето време ами въобще, прави всичко възможно да обедини кипърците под едно общо знаме и в една унитарна и независима държава, но големият проблем, е че той се опитва да обедини два народа, който вече си имат свой държави. Тук изниква въпроса автономен ли трябва да бъде Кипър или не и ако отговора е не, на кого да принадлежи? Това са сериозни политически въпроси, които изискват стечението на редица обстоятелства за тяхното решаване и винаги ще има ощетени. Един въпрос се смята за решен тогава когато няма ощетена страна след неговото решаване , дали населението на острова е доволно от съществуващото разделение мисля че отговорът е не.

След приемането на Република Кипър в Европейския съюз през 2004г., гърците на острова се доближиха по близо до Гърция и до мечтания от тях еносис. Но фактите са красноречиви, че и до ден днешен Кипър е разделен на две части на гръцка и турска , гръцката част е южната тя е в по - добро икономическо, стопанско и инфраструктурно отношение, докато турската (северна) част е до голяма степен доста по изостанала в каквото и да е било отношение. Но е факт , че кипърския въпрос все още е налице за това говори най-малко разделението между гражданите. Не трябва да се пренебрегва факта, че макар и един конфликт да е застинал за дълъг период от време не означава, че той е ликвидиран, дори напротив всеки момент може да избухне искрата на нов конфликт. А по въпроса кой има по голяма право на острова ще кажа, че лъжите и историята често сменят местата си!

Библиография:

1.Гарабедян, Агоп; "Цюрихско - Лондонски споразумения за Кипър", София, 1989

2.Гарелов, Иван; " Атила срещу Афродита", София 1987

3.Denktash, Rauf R.; "The Cypros Triangle", Nikosia,1982

4. http://en.wikipedia.org/wiki/Cyprus_question

1

 Гарелов, Иван. "Атила срещу Афродита", София, 1987

2

 Гарабедян, Агоп. "Цюрихско - Лондонските споразумения за Кипър", София, 1989г.

3

 Гарабедян, Агоп. "Цюрихско - Лондонските споразумения за Кипър," София 1989г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Пътят на Кипър от Втората световна война до днес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.