Ранният и късният Лудвиг Витгенщайн


Категория на документа: Други


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
ФАКУЛТЕТ:Филологически

РЕФЕРАТ

ПО ФИЛОСОФИЯ

Тема: Ранният и късният Лудвиг Витгенщайн

ИЗГОТВИЛ: ТЕОДОРА ХРИСТОЗОВА
ФАКУЛ. №1003012002

Лудвиг Йозеф Йохан Витгенщайн е австрийско-британски философ, който е работил в областта на логиката, философията на математиката, философията на съзнанието и философията на езика. Той е професор по философия в Кеймбриджкия университет от 1939 до 1947 година.
Витгенщайн публикува само една книга преживе - своя "Логико-философски трактат" (1921) от 75 страници, една статия, една рецензия и един детски речник . След смъртта му започва издаването на негови ръкописи. Публикуваните в 1953 г. "Философски изследвания" в края на века са оценени като особено значима книга за съвременната философия. Философът Бъртранд Ръсел определя Витгенщайн като "най-съвършеният пример, който ми е известен, на гений в традиционния смисъл, пламенен, задълбочен, силен и доминиращ".
Роден е във Виена, в едно от най-богатите семейства в Европа, Лудвиг Витгенщайн се отказва от цялото си наследство.Трима от братята му се самоубиват, а и самият той обмисля да го направи. На няколко пъти прекъсва академичната си дейност - първо като фронтови офицер по време на Първата световна война,когато получава няколко награди за храброст, след това преподавайки в училища в отдалечени австрийски селца и накрая работейки инкогнито като санитар в лондонска болница по време на Втората световна война. Въпреки това той определя философията като "единствената работа, която ми носи истинско удовлетворение".
Философията му често е разделяна на ранен период, характеризиран от "Логико-философския трактат", и късен период, изразен във "Философски изследвания".

Ранният Витгенщайн се занимава с логическите връзки между твърденията и света и смята, че излагайки логиката, стояща зад тези връзки, е разрешил всички философски въпроси.
Късният Витгенщайн отхвърля много от заключенията на "Логико-философския трактат", твърдейки че значението на думите е съставено от функцията, която те изпълняват в дадена езикова игра .Във "Философски изследвания "той съвсем основателно критикува Фреге и Ръсел,че изграждат езика във вакуум, извън неговата социална среда и употреба. Той не приема отъждествяването на значението с някакъв ментален образ или акт на съзнанието. Според него детето научава значението на думите в процеса на тяхното използване в различни ситуации :от личен опит или от наблюдение на поведението на другите членове на неговата общност. В 43 фрагмент пише :" За голям клас случаи / ако не за всички случаи/ на използване на думата "значение" то може да се обясни така : Значението на думата е употребата й в езика". Думите не получават значението си от някаква сила независимо от нас. Думата има това значение , което някой й е придал. Установявайки многообразието на езиковите функции Витгенщайн започва да разглежда езика като " форма на живот" - в контекстта на общуването, дейността и неговите различни социални детерминации. Преместването на вниманието от формалния към всекидневния език е оправдано от обстоятелството , че точно той съхранява целия жизнен опит и мъдростта на чавечеството. Според него анализът на езика продължава да бъде главно средство за отстраняване на грешките и злоупотребите с него , които пораждат философските проблеми. Витгенщайн пише, че проблемите ,които възникват чрез неправилното тълкуване на нашите езикови форми, имат характера на "дълбочини". Анализът на езика във всички практически форми на употреба става ключ за разбиране на неговите взаимовръзки с мисленето , съзнанието към обяснение на крайните основания на човешката дейност , на културата изобщо. Във Философски изследвания се съдържа убеждението , че нашите модификации на човешките форми на живот подриват същността на самия "живот". "Философията е борба срещу омагьосването на разума със средствата на езика ни ", пише той. Философските проблеми възникват , когато по аналогия с обичайната употреба строим изречения без пряко практическо приложение. Например питането за същността на времето няма нищо общо с работата на часовниците.
Въведеното от него понятие "езикови игри" и стоящата в неговата основа концепция имат за цел преосмислянето на цялата философия и култура."Езикова игра "нарича процесът на употреба на думите , посредством които децата научават родния си език. Той казва:"Аз ще наричам "езикова игра също и цялото ,състоящо се от езика и дейностите, скоито той е преплетен". Играта е условно избран начин на употреба на дадена дума. Науките , философските системи , всекидневното общуване също са "езикови игри", в тях доминират конвенционалноното ,правилата , диалогичното съревнование. Това означава , че езикът не може да бъде обяснен отвън, абстрактно, а само чрез самия него, чрез научаване и класифициране на примитивните начини на неговата употреба.Витгенщайн оспорва допускането на някакъв собствен ментален език у убочаващото се дете, който има семантически категории и синтактическа структура. Това е аргументирано чрез противопоставяне на тезата , че зависимостта на думата в нейното значение е опосредствано от интерпретацията на някакъв междинен смисъл.Той пренася главния акцент на проблем за същността на значенията върху употребата на думите в соътветствие с езиковите правила. Смята ,че езикът е дейност, която се опира върху следването на правила, зададени и поддържани от съответната езикова общност. Тези правила се усвояват чрез обичайното им повтаряне в поведението, те детерминират критериите за правилна употреба на думите.Обикновеният език започва да се третира като" най- правилен език", той изразява "здравия смисъл".Лингвистите философи се насочват към пространни анализи на многообразието от случаи на фактическа употреба на думите в разговорния език. Търсенето на тяхното "философско " значение укрепва убеждението за зависимостта на значението от различни езикови контексти.
Темите и идеите на Витгенщайн са продължени от Дж. Уисдъм и Н.Малкълм в Кеймбридж и от Дж. Остин, Дж. Райл и др. в Оксфорд през 40 -те и 50-те години на 20 век. След Философските изследвания и дейността на Оксфордската лингвистична школа философията на езика вече не може да бъде в никакъв случай същата. Все повече се налага убеждението , че познанието за езика е непълно.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ранният и късният Лудвиг Витгенщайн 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.