Растеж и прираст


Категория на документа: Други


Лесотехнически университет

Факултет "ГОРСКО СТОПАНСТВО"

Катедра "ЛЕСОУСТРОЙСТВО"

Дисциплина "РАСТЕЖ И ПРИРАСТ НА ГОРАТА"

Р Е Ф Е Р А Т

Асимилацията като основен фактор на биопродуктивността

Изработил: Проверил:

Стоян Ат. Кузмов проф. дсн. Иван Михов

Ф. № 91232

Асимилацията като основен фактор на биопродуктивността. Фактори на асимилационния процес - светлина, топлина, влага. Транспирация

Асимилацията е процес, при който на основата на минералните соли от почвата и въглеродния двуокис от въздуха, при съдействието на слънчевата енергия и хлорофила на зелените листа се образуват сложни органични съединения. Тези органични съединения - асимилати по-нататък служат за изграждането на растителното тяло.

Именно на процеса на асимилация се гради целият органичен живот на нашата планета. При асимилацията, използвайки въглеродния двуокис от въздуха, растенията усвояват въглерода и отделят обратно във въздуха кислород.

Асимилацията е градивен процес в резултат на което се натрупват асимилати. Измерването на асимилационната производителност на листата става в милиграми на час и единица тегло на листата - грамове, или единица листна площ - кв. дециметри.

Един от основните фактори на асимилацията е светлината. При преминаване на лъчите през зелените листа, те абсорбират в различна степен отделните дължини на светлинните вълни. Тъй като най-силно поглъщаните лъчи са и най-действени при асимилационния процес, светлината, която вече е преминала през зелените листа, ще е от много малко значение за асимилацията на срещаните по-нататък по нейния път листа. С увеличаване интензивността на светлината се увеличава и количеството на натрупващите се асимилати.

Друг важен фактор на асимилацията е температурата, която влияе усилващо на процеса.

Съдържанието на въглероден двуокис във въздуха е следващият основен фактор на асимилацията. При равни други условия - температура и светлина - с увеличаване количеството на въглеродния двуокис във въздуха се увеличава и производителността на асимилацията.

Транспирацията е друг много важен фактор на асимилацията. За да може да асимилира едно растение, е необходимо листните устица да са отворени, тъй като само през тях е възможно навлизането на въглеродния двуокис от въздуха във вътрешността на листата, а именно отварянето и затварянето на устицата се регулира от транспирацията. Само при наличност на достатъчно влага в почвата е възможно листата да се поддържат в тургорно състояние, а оттук и с отворени устица. Освен това притокът на вода от почвата към листата е необходим и за пренасянето на хранителни вещества, без които асимилацията е невъзможна.

Дишането като биологичен процес. Съотношение между асимилацията и дишането

Дишането е процес, при който въглерода се съединява с кислорода от въздуха, в резултат на което се образува въглероден двуокис и се освобождава енергия, която служи за поддържане на всички жизнени процеси в растението. Дишането е окислителен процес, обратен на асимилацията.

Дишането е разрушителен процес, използва част от асимилатите за освобождаване на необходимата енергия.

От особена важност е въпросът за чистия резултат от двата процеса - асимилацията и дишането. Именно остатъкът отива за изграждане на растителното тяло. Количественото определяне на този остатък е важен момент за установяване на растителното производство.

Съществува един минимум от количество светлина, измервана в луксове, от който минимум нагоре разликата между асимилацията и дишането е положителна, т.е. в полза на асимилацията. От този пункт надолу пък разликата е отрицателна, т.е. дишането използва по-големи количества асимилати, отколкото се натрупват при асимилацията. Това става при дадена температура. Този пункт се нарича компенсационен пункт. Той е различен за различните дървесни видове и за различните листа - слънчеви и сенчести. Компенсационният пункт на слънчевите листа е при по-големи стойности на количеството светлина, отколкото при сенчестите листа. С увеличаване количеството на светлината положителната разлика между асимилацията и дишането расте в началото бързо, а след това все по-бавно и по-бавно. Увеличаването на положителната разлика при сенчестите листа спира значително по-рано, отколкото при слънчевите.

Температурата влияе усилващо на дишането, както и на асимилацията. Следователно положителната разлика, не е правопропорционална на температурата. Съществува един оптимум на температура за дадено количество светлина, където тази разлика е най-голяма.

Отношение на различните дървесни видове към асимилационния процес

Получените досега резултати от проучване дневния ход на асимилацията показват, че съществуват два максимума - един предобеден, между 9 и 10 часа, и един следобеден, между 2 и 3 часа. Между тези два максимума съществува спадане, т.е. почивка. Това вероятно трябва да се обясни със засиленото дишане вследствие на повишената температура по обяд.

Дневен ход на асимилацията на различни дървесни видове по Polster (Асман, 1961



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Растеж и прираст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.