Разомагьосването на света


Категория на документа: Други


 ЮЗУ ''Неофит Рилски''

Д О К Л А Д

На тема:
Разомагьосването на света

Изготвил: Проверил: Доц.. д-р М. Серафимова
Фк. №

Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. Много религии имат своинаративи, символи и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на животаили произхода на света. От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа, хората извеждат практически правила като морал, етика, религиозно право или желателен начин на живот.
Модерните общества подлежат на коренни трансформации отностно религията, извършват се промени в системата от вярвания и ценности. Наблюдават се промени в начините на мислене и поведение на обществото, а това води и до неизбежни промени спрямо религиозните институции. Съвременното общество все повече се превръща в една рационално конструирана среда, в която религията сякаш заема една скрита страна от човешкия живот. Често, тя се ограничава все повече в рамките семейната среда и индивидуалната вяра като право на личен избор на индивида.
За мен обаче, зад всичко това стои неумението ни да схванем същността на църковното и това неумение се крие именно в самото разбиране на модерния свят.
Религиозната позиция на човека и усетът за историята и религията, изграждат ценностна йерархия, присъстваща както в структурата на държавата и обществото, така и в ежедневното поведение на отделната личност, възприемаща се като винаги стояща пред Бога.

"Преживяване на органичния живот като тайнство" (магичността на битието) има същностно значение за нравствеността, тъй като "подрежда" битийните ценности и също така се социализира, посредством система от религиозни ритуали и символи.
Може да се каже, че те са до такава степен взаимнообусловени, че разделянето им е по-скоро въпрос на техническо удобство.
Според Дюркем митовете и ритуалите, позволяват да се изпитват колективни чувства, сред едно общество. Така се изразяват усещанията си за социално единство. Така религията помага за поддържане на социалната солидарност. Когато хората се събират на тържествени актове - прекалено благоговейни те достигат до дълбоко усещане за себе си и за легитимност на своята социална организация.
Ако тезата на Дюркем за религията като функция на обществото е вярна, то и обратното важи с пълна сила: обществената система се организира под влияние на религиозната си идеология. Но именно оттук идва и едно от големите затруднения: просто съвременното общество няма вътрешно присъща религиозна идеология. Нещо повече, няма как и да има, тъй като е структурирано не по общностен, а по напълно институционален принцип.
Защо модерният човек не преживява органичния живот като тайнство? На какво се дължи това и какви са последствията от него?
Идеята за свобода,равенство и братство, се премоделира коренно в модерността под друг обществено-политически ред, които е далеч от разбиранията за свещенното.
Християнското разбиране за равенството се изгражда върху идеята за Богоосиновеността на човеците. Само в този и в никакъв друг смисъл казваме, че всички хора са равни помежду си. Преместването на това понятие, може би подлъгва хората ,защото те мислят, вярват и го приемат като нещо религиозно, а същност то е вече чисто утилирано.
За свободата всеки от нас има някакво интуитивно познание, въз основа на което изгражда и своя тип светоглед. Сложността, съпътстваща нейното по-дълбоко осмисляне, обаче идва от нейната нееднозначност. От една страна, тя е негативна, но от друга е единствената възможност за човека да се "еманципира" от Бога, тоест нравствено позитивна.
Братството е нравствена категория и няма нищо общо със абстрактното понятие човечество. В християнски смисъл любовта към Бога и любовта към ближния са едно и също нещо, тоест братството е вид Богослужение. То се интегрира и осмисля единствено в ритуално-религиозната общност или с други думи - в църквата.
При модерно обществената система е премахната разликата между догматико-канонична структура и нормативно-правна уредба, тоест нормативно-правната уредба функционира едновременно като двете. Затова е налице правният позитивизъм, затова и структурата е институционална, а не общностна. Една относително затворена общност може и да оказва по-висока степен на натиск върху отделната личност, но е налице и обратната връзка - личността може реално да влияе върху живота на общността. В модерността липсва именно тази реалност на обратната връзка. Просто така наречените "човешки права и свободи" са идеологически особености на тази система.
Модерното общество е универсално и универсализиращо, тоест проявява признаци, съществували и в старите цивилизации, което значи, че и то "старее". За разлика от тях обаче то не е йерархично, а нормативно-правно, тоест релативистично. Това кара хората да го мислят за единствено възможно и най-съвършено.
Колкото и парадоксално да звучи, релативизмът не оставя възможности за избор. Това означава, че модерното общество не се развива - прогресивно или регресивно - а се разраства, губейки вътрешната си енергия и премоделирайки, всеки различен културен модел до когото се докосне.
Казано съвсем накратко, разомагьосването на света е странно и сложно явление. Като психичен феномен то не съществува в "чист вид". Всъщност разомагьосването на света се заключава в загубата на възможности за познание.
Не е невъзможно, да живеем в автентична религиозна система и да не я съзнаваме. Невъзможно е и да искаме от дадена религиозна доктрина да е едновременно автентична и модерна. А ние всъщност точно това правим. Ние дори и към чудото на живота и на природата се отнасяме или според някакви естетически представи, или от чисто прагматични съображения. Природата, според днешното схващане, трябва да се съхранява не защото е Божие творение и защото човекът носи отговорност за него, а просто защото инак ще загинем. А щом и животът вече сам по себе си не е чудо, то какъв шанс би имал който и да е да си изясни или да обясни другиму онова, в което вярва и защо изобщо вярва?

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разомагьосването на света 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.