Разработване на нефтени находища и добив на газ и газокондензат


Категория на документа: Други


3.Разработване на нефтени находища

В предходните теми разгледахме методите за добиване на нефт от отделен нефтен кладенец. Когато започне експлоатацията на даден нефтен пласт или няколко нефтени и газови пласта, намираще се в едно находище възниква въпросът по цялостното му разработване. Необходимо е да се определи, колко сондажни отвора да се направят и в каква последователност да се извърши сондирането, как да се разположат и т. н. , че с минимални разходи най-пълно да се добива нефта и газа от находището.

За тази цел е необходимо да се определи т. н. режим в нефтено-газовото находище, който е в пряка връзка от природните условия. Различават се следните основни режима: 1) водонапорен; 2) еластичен; 3) газова шапка; 4) разтворен газ; 5) смесен; 6) гравитационен.

От вида на режима зависи и избора на най-рационален метод за разработване на залежа.

1. При водонапорен режим водата, подпираща нефтения залеж, свободно се придвижва на мястото на извлечения нефт. Напорът на водата се намаля незначително и, следователно, налягането, под което нефтът постъпва в кладенеца остава почти постоянно. Поради това притокът на нефт в кладенеца остава също постоянен.

При наличието на такъв режим в залежа, нефтът не трябва да се извлича много бързо от сондажните отвори, тъй като придвижването на водата на мястото на извлечения нефт ще изостава и налягането в пласта ще се намалява. Практиката показва, че от залежите с водонапорен режим е целесъобразно да се добива ежегодно няколко процента от извлекаемия запас от нефт. При най-благоприятни условия този режим дава възможност да се извлече до 80 % от запаса на нефт.

2. Земният пласт заедно със съдържащте се в него нефт и вода притежава някаква еластичност. Тази еластичност в някои случаи се проявява в значителна степен, в зависимост от свойствата на земния пласт и размера на зоната, където се е натрупала тази енергия на еластичност. За разлика от водонапорния режим при еластичен режим в пласта с течение на времето добивът на нефт се намаля. В редица случаи режимът в пласта е смесен еластично-водонапорен.

3. Срещат се нефтени залежи, в които над нефта се намира свободен газ, т. е. газова шапка. Налягането на газовата шапка играе голяма роля при придвижването на нефта към забоя на сондажния отвор. Дебитът на нефта от кладенеца при режим на газова шапка зависи от съотношението на размерите на газоносната и нефтоносната част от залежа.

При режим на газова шапка първо се добива нефт и след изтощаване на нефтения залеж се започва добиването на газ.

4. Залежите от нефт могат да имат и смесен режим. При наличие на значителна газова шапка може да оказва напор и пластова вода.

5. Режмът на разтворен газ е свързан с отделянето на разтворения газ от нефта. В залежите с този режим, налягането в пласта и добивът на нефт от кладенеца систематично се снижават в хода на експлоатацията на залежа. Първоначално се наблюдава известен ръст на газовите фактори, а след това тяхното снижение в хода на изтощаването на залежа. Често се срещат случаите, когато наред с режима на разтворен газ действува и водонапорен режим.

6.При гравитационния режим предвижването на нефта към забоя на сондажния отвор става под действието на силата на тежеста на нефта. Напорът на водата и налягането на газа в този случай отсъствуват. Гравитационният режим се проява главно в пластове, където височината на нефтения стълб е висока.

Когато нефтеното ноходище, което може да обхваща от десетки до стотици кв. км., е собственост на една държава и се разработва от една фирма, то тогава могат да се използуват и най-ефективните методи, позволяващи с минимални разходи да се извлече максимално количество нефт и газ.

При разработването на всеки нефтен или газов пласт трябва да се държи сметка за разположението на сондажите (форма на решетката) и разстоянието между тях, темповите и порядъка на въвеждане на кладенците в експлоатация, а така също и на режима на залежа. Използуват се триъгълни, квадратни и шестоъгълни решетки. На нефтените находища в бившият Съветски съюз най-широко се използуват триъгълната решетка, доколкото тя обезпечава най-пълно извличане на нефта от пласта.

Голямо значение има и разстоянието между сондажите. Съвършенно ясно е, че колкото са по-малко на брой, толкова по-ефтена ще е разработката. От друга страна, ако сондажите са разположени на много голямо разстояние един от друг, то част от нефта ще остане неизвлечен именно от тези участъци, които са най-отдалечени от сондажите. Затова е от особенна важност да се подбере такова разстояние между тях, че при минимален брой да се извлече цялото количество нефт от пласта.

Оптималното разстояние между сондажните отвори зависи от мощноста на пласта, местонахождението и пропоскливостта му, режима на залежа и качеството на нефта. При мощните и пропускливи пластове сондажите могат да се разполагат на по-голямо разстояние един от друг. Колкото е с по-нисък визкозитет нефта, толкова по-лсно и бързо се предвижва по порите на пласта. В настояще време при най-плътно разположение сондажите се разполагат на разстояние не повече от 200m. При средна плътност разстоянието между отворите е от 200-300m и при малка плътност - над 300m.

Точното установяване на оптималното разположение на сондажните отвори при експлоатация, на който и да е нефтен пласт не е лесна задача, още повече, че свойствата на пласта и нефта, геоложките и физически условия в раличните части на пласта са различни. В тази връзка с отчитането на всички фактори се разработват различни модели чрез специални компютарни програми.

Водонапорния режим обезпечава най-пълно извличане на нефта от залежа. По тази причина в последните години широко се използува т. н. гранично обводняване. При тази система чрез отвори направени по границата на нефтения пласт се нагнетява вода. Водата подпира нефта и по такъв начин изкуствено се създава водонапорен режим.

При много големи нефтени залежи, за да се разработят бързо, те се разрязват с помощта на водоагнетателни сондажи на няколко части. Това позволява ефективно да се разработва залежа не само по неговата периферия, но и в централната част. Така например се експлоатира Романшкинското находище на нефт в Татария.

При разработване на многопластови находища се използуват различни методи в зависимост от геоложкия строеж, броя и разположението на пластовете и др. Най-често разработването се извършва отдолу нагоре т. е. добиването на нефт се започва от най-дълбокия пласт и се върви към по-плитките.

Особенностите при разработването на морските нефтени находища са свързани най-вече с ораничената възможност за разполагане на сондажни отвори по морското дъно. Сондиронето се извършва от нефтени платформи. Широко се използува насочено сондиране на няколко отвора с един основен.

При разработване на морски находища на нефт, извличането на нефта трябва да става за възможно най-кратко време, тъй като металнате части на платформата и на кладенеца много бързо кородират. Експлоатацията на находището трябва да приключи преди скъпоструващите съоражения да станат негодни.

4. Добив на газ и газокондензат

4.1. Добив на газ

За добиването на газ, в общи линии, се използуват същите методи както и при добиването на нефт, разбира се с някои особености обусловени от физическите своиства на газа. Оборудването на кладенеца за добив на газ е аналогично на това представено на фиг. 56. Филтърът препяствува изнасянето на частици земна маса и запушването с тях на кладенеца. Газът постъпва по помпено- компресорните тръби в инсталация състояща се от тръби, задвишки, манометри, показващи налягането на газа, щуцери, ограничаващи постъпването на газа и газов брояч, показващ количеството на добития газ. С помощта на един кладенец може да се добива газ от два-три пласта, като се поставят пакери на съответните места и по този начин може да се направлява газа примерно от долния пласт по сифонните тръби, от средния по помпените и от горния по междутръбното пространство образувано от тях и експлоатационната колона.

Газовите залежи са обикновенно с водонапорен или газов режим, но в зависимост от количеството на добивания газ може да се прояви и съвместно действие на тези режими. Идеален водонапорен режим може да съществува само при такова обилно постъпване на пластови води, че извлечения от залжите обем газ бързо се замества със същия обем потъпващи води. Обаче при промишлено добиване на газа, когато се извличат много големи количества, само в редки случаи, при особенно благоприятни хидроинамични условия, притокът на вода напълно запълва обема освободен от добития газ. В болшинството от случаите притокът на вода изостава и затова налягането на газа в пласта се понижава.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разработване на нефтени находища и добив на газ и газокондензат 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.