Разсъждения по темата "Кризата на европейското човечество и философията"


Категория на документа: Други




Разсъждения по темата
"Кризата на европейското човечество и философията"
превод/интерпретация на Светлана Събева по Едмунд Хусерл

Що е то криза?
от Уикипедия, свободната енциклопедия 1: Криза може да се отнася за лично или обществено състояние на нещата. В личен план означава стресово състояние свързано със здравни, финансови или други причини. В обществен контекст означава нестабилно и опасно положение, свързано с икономически, политически или военни проблеми.
В тълковния речник2 кризата е описана като "разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. Тя може да бъде политическа криза. Духовна криза. Криза в протичане на болестта. Криза в любовта. Правителствена криза. Финансова криза", а аз бих добавила и безброй още определения на думата криза.
Едмунд Хусерл развива темата за европейската криза като разглежда нейната философско-историческа идея, разкрива теологията на европейската история и философията и произтичащите от нея разклонения. В трудните икономически времена хората си задават големи въпроси, опитват се да гледат по нестандартен начин на нещата - чрез философия. Хусерл изследва възникването на философията като наука, нейната ориентираност към индивида, нейното духовно пространство (което се развива посредством гръцката нация), развитието на философията и всички нейни разклонения.
Понятието за философия датира от самото й възникване (6-5 в. пр.н.е). Същността на философията е в търсенето на истината. Тя е учение за общите принципи на битието и съзнанието. Наука за всеобщите закони в развитието на природата, обществото и мисленето. Тя е наука преди всяка наука. Възниква в Индия, Китай и Египет под формата на различни учения - конфуцианство, будизъм и др. Философията обединява знанията на човека за обективния свят и за самия себе си. В Древна Гърция философията достига своя апогей. Хусерл си поставя задачата да разкрие новия път във философията, да проясни какво е бъдещето на Философията в Европа, на новата историчност на частните науки до които тя се е разгърнала, на културните форми и научните придобивки, на философията и приложението й в практиката на естествения живот, и на теоретичния интерес.
В еволюцията на представите ни за пространството и времето има разлика, защото пространството се отнася към външния опит, който е свързан със сетивността, а времето се познава, преживява и осмисля вътрешно. Още Хераклит посочва, че не е възможно да влезем два пъти в една и съща река. Следователно, минало, настояще и бъдеще образуват неделима цялост. Настоящето ни състояние е детерминирано от нашето минало и ще се отрази и изрази в нашето бъдеще, по един или друг начин.
Хусерл разглежда религиозно-митичните интереси и тяхната традиция в цялост, обръща поглед към митично-практическото разглеждане на света и познанието за него, което впоследствие може да се превърне в научно приложими знания за фактическия свят, света на научното опитно познание; прави уточнение засягащо отношението на философията към традициите и протичането й в две възможности: как традиционно валидното бива изцяло отхвърлено, или или неговото съдържание бива възприето философски и преоформено в духа на философската идеалност.
В своите трудове Хусерл детайлно изследва възникването на науката на Новото време при Галилей. Следва Декарт, защото при него за първи път си дават среща двете противоположни тенденции, които предопределят развитието на европейската философия: физикалисткия обективизъм и трансценденталния субективизъм. В търсене на своята нова идентичност през Ренасанса, европейското човечество обръща поглед назад и открива в античността образец, който да следва и който го вдъхновява. Античният идеал е идеала за философската форма на съществуване, т.е. откриването на правилата, които произтичат от чистия разум. Философията вече не иска да е слугиня на богословието. Тя следва да се издигне до положението на една всеобхватна наука за тоталността на биващото, а всички частни науки да са нейни разклонения, които да служат на осъществяването на тази грандиозна задача.
Хусерл отбелязва, че неоспорими разултати биват постигнати само в областта на частните науки и на първо място в математиката и природознанието, но не и във философията. Той говори за отделните науки, които намират смисъла и оправданието си като частни изследвания на различните сегменти на битието, именно във философията. Възникват грандиозни, но за съжаление взаимноизключващи се метафизически системи, което подкопава вярата във възможността да бъде построена една аподиктична и разширяваща се с времето философска сграда. Хусерл ни навежда към въпроса: Как въпреки безспорното развитие на науките се стигна до тази криза, която е симптом на цялостната криза на европейското човечество? Според мен в днешно време повечето хора явно усещат единствено т.нар. финансова криза за която постоянно се говори, но може би и тя почива на една подобна, вече поставена като проблем, криза ...
Проблемите за това дали изобщо е възможно съществуването на метафизиката засягат отделните науки, които намират смисъла и оправданието си като частни изследвания на различните сегменти на битието, именно във философията.
Той говори за Европа като обозначава единството на духовния живот и творческа дейност - с всичките си цели, интереси, грижи и проблеми, с нейните планове, заведения, нейните институции. Отделните човешки същества работят в различни общества, на различни нива, в семейства, нации, всички тясно свързани помежду си в дух и, в единството на една духовна снимка. Това са лица, групи и техните културни постижения - обединяващият ги характер.
"Духовният образ на Европа" - какво е това? То е излагане философска идея иманентно в историята на Европа (на духовното Европа). Това е иманентна телеология, която, ако вземем предвид човечеството като цяло, се проявява като едно нова човешка епоха нововъзникваща и започваща да расте, епоха на човечеството, че от сега нататък може да живее само в края на своето битие и неговата историческа живота на рационални идеи и безкрайни задачи.
Всеки духовен образ има своето място, по същество в универсалено историческо пространство или в специално единството на историческото време по отношение на съвместното съществуване или наследяване - той има своята история. След това следваме историческите връзки, започвайки със себе си и своята собствена нация, историческата приемственост ни води все по-далеч от своята собствена в съседните народи, и така от народ в народ, от век на век. В този последователен процес прониква наблюдение, разкриват се нови, характерни композиции и отличия. Без значение колко враждебни европейските народи могат да бъдат един към друг, те все пак имат специален вътрешен афинитет на духа, който прониква във всички от тях и отвъд техните национални различия. Това е нещо като братски отношения, което ни дава съзнанието, че сме у дома си в този кръг..."3
И нещо много важно за разбирането на "Кризата", а и на мотивите, които са в основата на феноменологичните дирения. Хусерл подчертава, че учредяването на новата философия е праучредяване на европейското човечество на Новото време, едно човечество, което иска да се обнови чрез една нова философия и наука. Следователно, кризата във философията е равнозначна на криза във всички науки и в крайна сметка на криза на самото европейско човечество.
"..Кризата на европейското съществуване има само два изхода: залезът на Европа в нейното отчуждаване от собствения й рационален жизнен смисъл, деградирането до неприязън към духа и до варварство или възраждането на Европа от духа на философията чрез един окончателно преодоляващ натурализма героизъм на разума. Най- голямата опасност за Европа е умората.."4
И ние борейки се с тази опасност, анализирайки всеобхватно и безпристрастно правим проучване по всички въпроси, базирайки се на цялата достъпна информация, главната цел на която е да се разчленят процесите на съставните им части, за да се установи истината за тяхната структура и същност и се посочат точните начини, за намеса във всички сфери, ще успеем да направим практическо разрешаването на съществуващите днес проблеми. Защото само специфичният характер на епохата като тотална промяна на естествения начин на мислене на живот ще е задачата на чисто обяснение на съзнанието като такова: универсален проблем на света.

Използвана литература

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0
http://rechnik.info/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0
Хусерл, Едмунд: Лекция, Виена, 10 май 1935, поради което често се нарича: "Лекция Виена". 115K http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://www.users.cloud9.net/~bradmcc/husserl_philcris.html&ei=Wr-9UPOXKaSg4gSWvICgBg
Хусерл, Едмунд: Кризата на европейските науки и Трансценденталната феноменология, преведено от Дейвид Кар http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://home.ku.edu.tr/celmas/public_html/Husserlcrisis.pdf
Хусерл, Едмунд: Кризата на европеското човечество и философията, превод от немски език: Светлана Събева, доклад изнесен под заглавието "Философията в кризата на европейското човечество" във Виенския културен съюз на 7 и 10 май 1935г.

1

 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0

2

 http://rechnik.info/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0

3

 Лекция от Едмунд Хусерл, Виена, 10 май 1935, поради което често се нарича: "Лекция Виена". 115K

http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://www.users.cloud9.net/~bradmcc/husserl_philcris.html&ei=Wr-9UPOXKaSg4gSWvICgBg

4

 Хусерл, Едмунд: Кризата на европеското човечество и философията, превод от немски език: Светлана Събева

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разсъждения по темата "Кризата на европейското човечество и философията" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.