Развитие на архитектурата като професионален проблем


Категория на документа: Други


Варненски свободен университет
"Черноризец Храбър"
АРХИТЕКТУРЕН ФАКУЛТЕТ

РАЗВИТИЕ НА АРХИТЕКТУРАТА КАТО ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРОБЛЕМ. ОРИГИНАЛНОСТ, НОВАТОРСТВО, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ.

СТИЛЪТ В АРХИТЕКТУРАТА КАТО ИЗРАЗ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ПАРАДИГМА
(ТЕМА 59)

РЕФЕРАТ
ПО
МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХИТЕКТУРАТА

Архитектурата изразява основните черти на обществото, на неговия жизнен стил, социална структура, морал, идеали и технологично ниво. Архитектурата е синтетично изкуство, което изразява духа и мирогледа на своето общество, глобалната концепция за Вселената, за материята и духа, за отношенията: личност - общество - природа, за преходното и за вечните ценности. "Архитектурата говори и тогава, когато мълчат и песните и преданията" (Гогол), тя дава точна информация и характеристика за своята епоха. Архитектурата е монументално изкуство, което утвърждава моралните ценности на своето общество, като оказва неотразимо въздействие на зрителя чрез емоционално внушение. Творбата е акумулирана емоционална енергия, която при досег със зрителя протича по индукция директно в неговото съзнание. Архитектурата зарежда пространството с емоционална енергия, създава определена атмосфера и настроение на даденото пространство. Тя може да изразява и да създава хармония, радост, сила, величие, екстаз, мистика и пр. Всяко строително пространство е функционално. Но архитектурно пространство може да бъде само онова, което е естетическо и емоционално. Архитектурата постига внушение и емоционалност на външните и вътрешни пространства чрез техните обеми, форми и членения, чрез материалите и пластиката на ограждащите ги плоскости, чрез светлината, елементите и детайлите.

Още древните народи са осъзнали нуждата от удобни и защитени помещения за тях и техните семейства. Сигурните домове стават част от културата и бита на народите. Тяхното постепенно усъвършенстване съпътства израстването на хората и техните нужди. Постепенно строенето на къщи се превръща в занаят и отличителна черта на световните историческите промени. Архитектурата заема вече важно място в бита и характеристиките на дадено общество или на отделни племена през различните исторически периоди. Разбира се в различни точки от света, архитектурния подем е в различна степен - в Азия постройките значително се различавали от европейските. Те били бо близки по вид до природата и се сливали с нейните характерни черти. Ислямската архитектура напълно била подчинена на религиозни възгледи и традиции, докато европейската архитектура имала и религиозни черти (особено през средните векове) и вложена оригиналност. В Европа намира почва по-модерен тип архитектура - архитектурата на цивилизацията - постояват се пътища, мостове, училища и болници.

По време на Ренесанса индивидуализма и хуманизма на общесвата се проявява в различните архитектурни проекти и реализации в градовете. Култът към индивидуализъм е създаден и търпи бързо развитие. През индустриалната революция архитектурата бележи значителен подем. Основни причини за това са откриването и прилагането на нови материали и технологии при проектиране и строителство. На преден план излиза екстериорният дизайн и по-точно видът на фасадата на сградите. Разраснала се и архитектурата диктувана от висшите слоеве на обществеността в големите европейски градове - богати граждани се намесвали в проектирането на обществени сдания и изказвали мнение за дизайна им. Индустриалната революция отворила врати за по-безразборна и масова архитектура. Външният вид на много постойки се базирал на видяни мотиви от списания, журнали и стари книги. Архитектурата с богати орнаменти и детайли била широко разпространена и прилагана.

В началото на ХХ век много нови идеи били прокарани в света на архитектурата - това било началото на модерната (съвременна) архитектура. Характерен белег тук е влагането на машинни елементи в архитектурата и растежа на професионалния индустриален дизайн. Хората обръщат повече внимание на удобството и цената, отколкото на духовните или философски възгледи относно архитектурата. След Втората световна война хората се обръщат към нов вид архитектура и строителство - т.н. "Следвоенен социално и икономически ориентиран ред". Фокусът е насочен към средната и работещата класа в обществото. Повечето хора отхвърлят архитектурната практика за исторически стил на сданията, поради връзката му с аристократичния ред. Красиви за периода си, новите построени сгради и къща отхвърлят орнаментите и детайлите от архитектурата - залага се на здравата, удобна конструкция, която създава уют и комфорт на хората. Ново построените сгради бързо се увеличават, поради простотата на формата и по-практичните строителни материали и прилагани технологии.

В България архитектурата и проекантската дейност заемат значима част от народното богатство. Развитието на архитектурата в нашата държава минава през седем основни периода:

- от възникването й до създаването на българската държава (VII век)

- средновековие (VII - XIV век)

- османско владичество (края на XIV - втората половина на XVIII век)

- Възраждане (втората половина на XVIII - 1877)

- след Освобождението (1878 - 1944)

- след Втората световна война до 1980

- от 1980 до наши дни.

Архитектурата на българското Средновековие се създава от прабългари въз основа на архитектурата на народите, населявали по-рано българските земи, и под влияние на Византия. Централизираната организация на Първата българска държава намира израз в строежа на нови престолни градове - Плиска и Велики Преслав и в едрия мащаб на архитектурата - мощни крепостни съоръжения, монументални тронни палати и дворци, величествени храмове.

Интересен белег на българската архитектура пред Османското владетелство, е нейната неспирна проява. Архитектурните паметници от това време са главно черковни и жилищни сгради. След редица пожари и битки полуразрушения Рилски манастир е съграден наново. Преобладаваща част от жилищни сгради са бедни едноетажни хижи, честно вкопани в земята, без архитектурна стойност. Между редките изключения с високи художествени качества е сглобената от дървени талпи Павликянска къща в Копривщица.

Общият икономически и политически прогрес по време на българското Възраждане не изоставя и архитектурния подем. С развиването на занаятите и търговията градове като София, Пловдив, Шумен, Русе, Видин и Габрово бележат промяна наархитектурния стил - новите къщи и двуетажно стоителство имат по-български вид. Жилищното строителството заема значителна част от възрожденската жилищна архитектура, оказва голямо влияние върху нейния характер и се отличава с богатство на различни типове къщи, развили се на сравнително неголяма територия.

В средата на XIX век в България прониква класицизмът - повлиян от Запада. След това пловдивският тип се прилага главно при външната декорация на сградите. Разпространението на стенописите в интериора се обяснява с любовта на българина към богатството на багри, проявило се още през средновековието.
През Възраждането архитектурата израства не само по размери, типове и изпълнения на къщите, но се обогатява и с различни обществени сгради, които до тогава са били монопол на завоевателя. Поели значителен дял на търговията, към средата на XIX век българите строят и търговски сгради.

В наши дни архитектурата не е индивидуално занимание, а съвкупност от експертни оценки - специалисти в различни области, които съвместно работят за достигане на най-добрия резултат при проектиране и строеж. Тя е ежедневно променяща се наука, според нуждите и предпочитенията на хората и откриването на нови технологии и средства за улесняване процеса на строителство. Модерното строителство се свързва и с редице странични ограничения и проблеми - глобализацията на света доведе до екологични и социални безредици, до остри критики и елементаризация на външния и вътрешния дизайн. Разбира се неограничените възможности спомагат за създаването на невероятни човешки архитектурни творения, предизвикващи възхищение и удовлетворение. Големите световни фирми работят по международни проекти, а доказалите се архитекти създават оригинални и красиви творби. Удобствата на съвременната архитектура и строителство могат да задоволят и най- претенциозния човешки вкус. Денонощно предоставените топла вода и ток, топлоизолациите и климатичните инсталации, стотиците видове бяла и черна техника, съчетани в неповториминтериорен дизайн са черти на нашия век - век на удобства и изкушения, век на природни и икономически проблеми.

Важен фактор за развитието на архитекта в професионално направление е критиката отправена към него. Интереса на критиката се захранва от всичко свързано с проблемите на материалната среда, която се организира, създава или преустройва със средствата и методите на професионалния подход. Българската практика включва разнообразни примери по целия фронт, като се започне от индивидуалното жилище и се стигне до тенденции и концепции с повече или по-малко глобален обхват. Проблемът е, че често се представя обект, често откъснат от своя контекст и почти никога не става въпрос за механизмите на самите процеси, за противоречивото лице на субстанцията, за аналитико-синтетичния подход. Основни проблеми на критиката са: неясна организационна структура, липса на специално подготвени кадри, липса на обществен статут, липса на ясни критерии за оформяне на критичния подход. Редица материали в раздела "архитектурна критика" не са следствие от научен анализ, а са плод на интуиция или изява на лично мнение и вкус. Това донякъде обяснява доминиращото количество материали с положителна оценка. Особено опасен е рутинният поток от хвалебствия за един обект, което води до неговото обезличаване. За Филип Будон отговорът на някои важни въпроси трябва да се търси не толкова в критиката, колкото в самата архитектура: "По-малко трябва да се очаква от една нова критика да спаси модерната архитектура, отколкото от една нова архитектура - зараждането на нова критика. Необходимо е да се роди архитектура, достойна да бъде критикувана".

В статията "Мис ван дер Рое": рационалното изпада до класицизъм", ноември 1958г., по повод на Сиграм билдинг и залеза на технологичната архитектура, Бруно Дзеви пише: "Обезкървен от радикалната метаморфоза в Роншан, тук рационализмът извършва своето харакири - изтънчено, благородно, майсторско. Мис ван дер Рое излезе от играта". Естествено Дзеви познава отлично човека, когото критикува, но преценявайки важността да остане неутрален, прави това, което може най-добре: точна, аргументирана и добре написана критика. Световната практика изобилства с агресивни публикации. Един Адолф Лооз води истинска полемична битка с архитектурната орнаментация, наричайки я "престъпление". Търсенето на подходяща форма и стил за представянето на дадена теза може да доведе до резултати, които допълват и обогатяват самата проблематика. Ако поради различни причини архитектурният проблем е концентрирал пределно високо ниво на критичност, тогава се отбелязва рядко срещано и еднопосочно единодушие в оценките за него. Реакциите на анализаторите по повод на технологичната архитектура на Мис ван дер Рое от неговия американски период могат да бъдат сравнени с артилерийска канонада.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на архитектурата като професионален проблем 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.