Развитие на банковата система


Категория на документа: Други


Стопанска академия "Д. А. Ценов" гр. Свищов

С е м е с т р и а л е н к а з у с

по

Въведение в банковото дело

Задание 1. Текущо развитие на банковата система

През първата половина на 2013 г. глобалната икономическа активност продължи да се повишава, но с по-бавен темп на годишен растеж - 1.6%, като по региони бяха наблюдавани разнопосочни тенденции. Икономиките на САЩ и Япония продължиха плавно да се възстановяват, а в Китай реалният растеж се забави, но остана висок в сравнение с останалите региони в света. В еврозоната годишният темп на намаление на реалния БВП започна да се забавя, а на верижна база през второто тримесечие на годината беше отчетен 0.3% положителен икономически растеж - сигнал за излизане от рецесията, продължила шест тримесечия. Глобалните индикатори за бизнес климата започнаха да се повишават, особено през второто тримесечие. Под влияние на намалението на международните цени на храните и на енергийните продукти глобалната инфлация започна да се понижава и към юни на годишна база достигна 3.4%. Тенденцията към успокояване на международните финансови пазари, формирала се от средата на 2012 г., се запази и в началото на 2013 г.

През първата половина на 2013 г. реалният БВП слабо нарасна с 0.2% на годишна база. Домакинствата запазиха висока склонност към спестяване и ограничиха потреблението си, а фирмите провеждаха консервативна политика по отношение на разходите за инвестиции. Най-голям положителен принос за растежа на реалния БВП през първото полугодие на 2013 г. - с 2.8 процентни пункта, имаше нетният износ, а приносът на изменението на запасите беше отрицателен с 3 процентни пункта. В реално изражение износът на стоки и услуги нарасна на годишна база с 8%, докато поради слабото вътрешно търсене динамиката на вноса на стоки и услуги бе по-ниска в сравнение с тази на износа. В резултат от по-високия растеж на износа на стоки и услуги (и в реално, и в номинално изражение) и от по-слабото нарастване на вноса търговският дефицит се сви до 1236.7 млн. евро (при 2096.5 млн. евро през януари - юни 2012 г.). Общо текущата и капиталовата сметка отчетоха излишък в размер на 200.4 млн. евро при дефицит от 869.1 млн. евро за същия период на 2012 г.

Поради сравнително ниската икономическа активност и процесите на ограничаване на разходите от страна на фирмите броят на заетите продължи да намалява, но с много по-слаби темпове в сравнение с периода 2009-2012 г., като за първото полугодие на 2013 г. спадна с 0.5% на годишна база. Равнището на безработица достигна 13.4% средно за първата половина на 2013 г., отбелязвайки слабо повишение спрямо същия период на 2012 г. (12.6%). Производителността на труда общо за икономиката слабо нарасна (с 0.7%). Темпът на растеж на средната за страната брутна работна заплата се забави до 4% за първото полугодие на 2013 г.

Под влияние на по-ниските международни цени на храните и горивата и на намалението на регулираната цена на електроенергията за бита средногодишната инфлация за периода януари - юни се понижи до 2.3%, като натрупаната от началото на годината до юни инфлация бе отрицателна (-0.8%). Запази се тенденцията към понижаване растежа на кредита за частния сектор, като вземанията от нефинансови предприятия нараснаха с 1.8% вследствие главно на свитото търсене на кредити в условията на текуща слаба икономическа активност. Вземанията от домакинства се понижиха на годишна база с 0.9%, а по категории кредити се наблюдаваше забавяне на спада при овърдрафта и потребителските кредити, които в края на първото полугодие намаляха съответно с 2.3% и 1.1%, докато жилищните кредити отбелязаха нисък положителен растеж в размер на 0.1%.

Общите приходи и помощи по консолидирания държавен бюджет нараснаха със 7.1% за първите шест месеца на 2013 г. спрямо съответния период на предходната година. Приносът на данъчните приходи възлезе на 2.4 процентни пункта и се определяше в значителна степен от по-високите постъпления от ДДС и от социално и здравно осигуряване, докато приходите от преки данъци намаляха с 4.7%. Постъпленията от въвèдения от началото на 2013 г. данък върху доходите от лихви по депозитни сметки представляваха 39.9 млн. лв. Общите държавни разходи нараснаха със 7.7% при най-висок положителен принос (с 3.1 процентни пункта) на разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи, които към края на второто тримесечие се увеличиха със 7.0. Тенденцията от втората половина на 2012 г. към забавяне темпа на растеж на класифицираните кредити се запази и през първото шестмесечие на 2013 г. Делът на експозициите с просрочие над 90 дни (включително над 180 дни) в брутните кредити (без тези за кредитни институции) се повиши до 17.1% към 30 юни (при 16.6% в края на 2012 г.). Съотношението "нетни необслужвани кредити (над 90 дни)/нетни кредити" също нарасна и в края на полугодието достигна 10.7%. Банките реагираха адекватно на изострянето на кредитния риск, като увеличиха степента на провизираност под формата на обезценка и специфични провизии за кредитен риск. Коефициентът на покритие на кредитите с просрочие над 90 дни (включващи и тези от група "загуба") продължи да се подобрява и в края на отчетния период възлезе на 71.5%.Управлението на капиталовата позиция на кредитните институции спомогна за увеличението на капиталовия излишък през първите шест месеца на годината, което допринесе за запазване на буферите, натрупани в предходни периоди. Капиталовата позиция на отделните кредитни институции остана адекватна на рисковия им профил.

Отчетената печалба на банковата система към 30 юни 2013 г. бе в размер на 318 млн. лв., с 6 млн. лв. по-ниска от тази за първото шестмесечие на 2012 г. Поради ефекта от нарастването на активите (с 4.7%) възвръщаемостта на активите (ROA) в едногодишен хоризонт отбеляза лек спад - от 0.83% до 0.77%. Привлеченият допълнителен капиталов ресурс, обусловил засилената капиталова позиция на банките, повлия върху възвръщаемостта на балансовия капитал и резерви ROЕ, при която също бе отчетено намаление - от 6.49% до 6.15%.

Платежните системи на страната функционират ефективно и осигуряват непрекъсваемост на потока от плащания. През първото шестмесечие на 2013 г. РИНГС - системата за брутен сетълмент в реално време с оператор БНБ, е обработила 87.4% от стойността на извършените в страната плащания, което представляваше 489 087 броя плащания на обща стойност 403 198 млн. лв. С 39.8% нарасна броят на плащанията в евро през ТАРГЕТ2-БНБ - националния системен компонент на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент в реално време на експресни преводи в евро (ТАРГЕТ2) с оператор БНБ. Освен че БНБ е оператор на две от основните платежни системи, Банката осъществява надзор върху платежните системи в страната с цел да ограничи системния риск и да подобри тяхната надеждност
и ефективност.

Икономическо развитие през първото полугодие на 2013г.

Международна среда

През първата половина на 2013 г. показателите за икономическата активност на еврозоната отчетоха за първи път от 2012 г. признаци на подобрение. На годишна база темпът на намаление на реалния БВП се забави, а на верижна база през второто тримесечие икономическият растеж бе 0.3% след шест поредни тримесечия на отрицателен темп. През второто тримесечие на верижна база се наблюдаваше повишение на растежа на потреблението на домакинствата и на брутното капиталообразуване. Конюнктурните индикатори за доверието на потребителите и бизнеса също започнаха да се подобряват. Равнището на безработица продължи да се повишава, като достигна 12.1% през второто тримесечие (сезонно изгладени данни) при 11.4% в края на 2012 г.

През първите шест месеца на 2013 г. в глобален мащаб инфлацията слабо се забави, достигайки към юни на годишна база 3.4%. По региони тенденциите бяха разнопосочни, като в развиващите се страни инфлацията се повиши, а в развитите страни отбеляза понижение. Основен принос за забавянето в глобален мащаб имаше намаляването на международните цени на храните и енергийните продукти на международните пазари. През юни в еврозоната инфлацията се понижи до 1.6% на годишна база спрямо 2.2% към декември 2012 г., а базисната инфлация7 спадна от 1.5% през декември до 1.2% през юни. Ситуацията на международните финансови пазари остана нестабилна и всяка промяна в нагласите на пазара въздействаше върху очакванията на биз-неса и на домакинствата за перспективите пред икономическата активност.

През май ЕЦБ понижи лихвените проценти при основните операции по рефинансиране с 25 б.т. до 0.50% и по пределното кредитно улеснение с 50 б.т. до 1%, без да променя лихвата по депозитното улеснение, която остана 0%. Беше решено също политиката на неограничено разпределение на ликвидност при всички операции по рефинансиране (основни, едномесечни и дългосрочни) да продължи поне до юли 2014 г. Банките от еврозоната продължиха да погасяват предсрочно средства по дългосрочното финансиране от ЕЦБ и към края на юни в нетно изражение бяха възстановени 62% от средствата, предоставени с двете операции от декември 2011 г. и февруари 2012 г. Към края на първото полугодие на 2013 г. излишъкът от ликвидност10 на банковата система възлезе на 263 млрд. евро, което е най-ниското ниво от ноември 2011 г. Към края на юни балансовото число на ЕЦБ отбеляза намаление с 19.5% спрямо края на 2012 г. През периода колебанията на референтната овърнайт лихва ЕОНИА бяха в интервала 0.06-0.21%, като за полугодието средният ù размер възлезе на 0.08%.

Икономиката на България

Рецесията в еврозоната през 2012 г. и запазващата се обща несигурност във външната среда бяха основни фактори за забавяне темпа на растеж на българската икономика, като продължиха да потискат стопанската актив-ност у нас и през първата половина на 2013 г. През първото полугодие реал- г. През първото полугодие реал- г. През първото полугодие реалният БВП нарасна с 0.2% на годишна база при 1.0% растеж през първата половина на предходната година.12 Поради несигурната външна икономическа среда и слабото вътрешно търсене фирмите продължиха консервативната си политика по отношение на разходите за инвестиции. След отбелязания спад с 0.2% през втората половина на 2012 г. инвестициите в основен капитал се понижиха с 0.9% през първото полугодие на 2013 г. В условията на сравнително висока безработица и слабо възстановяване на заетостта домакинствата запазиха висока склонност към спестяване, като динамиката на потреблението им се забави. Най-висок положителен принос - с 2.8 процентни пункта - за растежа на реалния БВП през първото полугодие на 2013 г. имаше нетният износ. В реално изражение износът на стоки и услуги нарасна на годишна база с 8% в условията на подобряваща се конюнктура при основните ни търговски партньори от началото на годината, а динамиката на вноса на стоки и услуги бе сходна с тази на износа, но темпът на нарастване на вноса изоставаше от този на износа. Съществен отрицателен принос с 3.0 процентни пункта за растежа на БВП през полугодието имаше понижението на нивата на запасите в икономиката.

През първото полугодие на 2013 г. правителственото потребление имаше положителен принос за икономическия растеж. В резултат най-вече на динамиката на разходите за компенсация на наетите в публичния сектор и на разходите за текуща издръжка приносът на правителственото потребление за годишния растеж на реалния БВП възлезе на 0.6 процентни пункта при отрицателен принос от 0.2 процентни пункта за 2012 г.13

През първите шест месеца на 2013 г. в реално изражение инвестициите в основен капитал се понижиха с 0.9% в сравнение със съответния период на 2012 г. Увеличението на инвестициите в промишлеността бе резултат до голяма степен от оптимизационните процеси, протичащи в този предимно експортно ориентиран сектор, както и от по-високата натовареност на производствените мощности, наблюдавана през 2012 г. През първата половина на 2013 г. по отношение на заетостта ситуацията на пазара на труда се стабилизира. Според данни от националните сметки след продължителен период на спад през полугодието броят на заетите се задържа на нива, близки до наблюдаваните през същия период на 2012 г., отбелязвайки слабо намаление с 0.5% на годишна база. През първото тримесечие годишният спад на заетостта беше с 1.7% общо за икономиката, а през второто на годишна база тя нарасна с 0.7% за първи път от 2009 г. насам. За полугодието нарастване броя на заетите беше отчетено в сектора селско, горско и рибно стопанство и в някои подсектори на услугите, сравнително по-слабо засегнати от икономическата криза (създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения и професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности). Секторите индустрия и търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство имаха основен принос за намалението на заетостта в икономиката, като в индустриалния сектор темпът на спад за полугодието (3.1%) беше близък до отбелязания през 2012 г., а в сектора търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство темпът на намаляване броя на заетите се забави до 1.8% (3.2% през 2012 г.). Данните от Наблюдението на работната сила (НРС) на НСИ отчетоха на годишна база през първите две тримесечия на 2013 г. средно за периода нарастване на заетостта с 0.5%.

По данни от НРС равнището на безработица достигна 13.4% средно за първото полугодие на 2013 г., отбелязвайки слабо повишение спрямо същия период на 2012 г. (12.6%). Безработицата, оценена на база данните за регистрираните в Агенцията по заетостта безработни, също слабо се повиши, като средно за първата половина на годината достигна 11.5% при 11.2% за съответния период на предходната година.

Производителността на труда общо за икономиката забави темпа си на растеж през първото полугодие до 0.7% на годишна база при 4.1% и 2.7% съответно за първото и второто полугодие на 2012 г. Относително по-висок спрямо средния за икономиката темп на нарастване на производителността на труда се наблюдаваше в секторите селско, горско и рибно стопанство и операции с недвижимо имущество.
Данните от краткосрочната статистика на заетостта и разходите за труд показаха забавяне в темпа на растеж на брутната работна заплата. Средно за първото полугодие на 2013 г. общо за икономиката брутните заплати отбелязаха на годишна база 4% прираст при 10.9% и 10.3% съответно за първата и втората половина на 2012 г.

През първата половина на 2013 г. се запази тенденцията от края на 2012 г. към забавяне в годишния темп на инфлация, която към юни възлезе на 1.2% (2.8% към декември 2012 г.). Основни фактори за по-ниската обща инфлация бяха намалението на регулираната цена на електроенергията за бита и динамиката на цената на петрола на международните пазари, която повлия пряко върху цените на горивата и оказа косвено влияние за забавянето на темпа на нарастване на цените на услугите. Поевтиняването на петрола допринесе за съществено забавяне на годишния темп на нарастване на цените на енергийните продукти през първото тримесечие на 2013 г., последвано от слабо понижаване на цените в тази група през второто тримесечие. За забавянето на инфлацията при стоките и услугите с административно определяни цени до 0% към юни 2013 г. (спрямо 5% през декември 2012 г.) допринесоха по-ниската цена на електроенергията за бита през март и в по-малка степен поевтиняването на някои лекарствени продукти. През първата половина на 2013 г. годишният темп на повишение на цените в групата на хранителните продукти (4.3% към юни 2013 г.) се запази по-висок от общата инфлация при потребителските цени, като това се дължеше предимно на динамиката на цените при непреработените храни.

През първото шестмесечие на 2013 г. общо текущата и капиталовата сметка отчетоха излишък в размер на 200.4 млн. евро при дефицит от 869.1 млн. евро за същия период на 2012 г. Този резултат се дължеше главно на динамиката на текущата сметка, чието положително салдо възлезе на 126.9 млн. евро спрямо 924.6 млн. евро дефицит през същия период на 2012 г. Излишъкът по капиталовата сметка също бе по-голям - за първото полугодие на 2013 г. той възлезе на 73.5 млн. евро при 55.5 млн. евро през същия период на 2012 г.Търговският дефицит се сви до 1236.7 млн. евро (при 2096.5 млн. евро дефицит през януари - юни 2012 г.). Подобрение се наблюдаваше при салдото по нетните текущи трансфери и свиването на дефицита по сметка доход. Нетните текущи трансфери достигнаха 1460.5 млн. евро през първото шестмесечие на



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на банковата система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.