Развитие на банковата система


Категория на документа: Други




Банковото дело се е зародило още през античността.Предпоставка за това е еволюцията на парите.През Средновековието банкери били златарите.Те са приемали на съхранение монети и златни кюлчета и снабдявали търговците със законни чуждестранни и местни монета с необходимото тегло и металово съдържание. По-късно възникват така наречените търговски банкери, които са търгували с книжни сертификати( менителници, полици). С тях са се осъществявали плащания и са се извършвали разплащания по сметки на голями разстояния без фактическо пренасяне ни монети.Тези операции са давали възможност за отпускане на търговски кредит, като съответният поръчител заплати за закупените по този начин чуждестранни парични средства със закъснение, при което лихвата за заема са включва в съответния обменен курс. Депозитарното банкиране възниква в Англия през 17-и век. Лондонските златари печелели от съхранение на злато и монети С цел да привличат повече монети, започнали да дават на своите клиента лихви за периода на държане. По този начин станали конкуренти на така наречените брокери, които представлявали нотариуси, свързващи заемодатели със заемополучатели. Те от своя страна също приемали депозити. Много скоро след това те уточнили, че се поддържа едно относително постоянно ниво на паричен ресурс, свободен и би могъл да послужи за отпускане на заеми. Тъй като един банкер е обслужвал няколко търговци, не е било изгодно да се превозват монетите.Тогава самите писмени нареждания на търговците към банкерите за извършване на плащане към даден търговец от сметката на друг се превърнали в платежното средство, днес чек. Разписките, давани от златарите за приетия ценен метал или монети за съхранение, постепенно започнали да се използват за платежно средство.Те били по-удобни за използване, тъй като това не е налагало превозване на ценности, следователно разходи и време. Банките от своя страна също издавали вземания и така се стигнало до възникване на банкнотите. Обемът на издадените банкноти зависел от изчисленията на съответния банкер колко остатъци по сметките на своите клиента предполага, че той ще има за съответния период.През 1661г. след като се появили банкнотите в обръщение възникнала и нуждата някой да ги издава/произвежда/.Това е първата държавна банка на Швеция -Стокхолмската банка, а по-късно и Британия, и Франция създават емисионни банки.Паралелно с това се появяват и закони и договори,защото издаването на тези монети и банкноти-менителници, полици, банкови бележки не може да е безразборно. Трябва да се контролира тяхното качество, количество и вид.Проблемите пред които са изправени банките са еднакви, но всяка държава ги разрешава по различен начин.Това е и предпоставката за появата на разлечни банкови системи.

През 1695г. се основава и лицензира първата Шотланска банка от Парламента с монополни права.Тя пуска банкноти в обръщение с различен номинал.През 1727г. се издава втори, апрез 1764 и трета банка се лиценцира.На този етап функционирането на банките се подчинява на общото търговско законодателство.Следователно всяко акционерно дружество може да се занимава с банкова дейност, стига да може да поеме неогранечена отговорност за дълговете. И за това не е необходим лиценз,нито имало орган занимаващ се с регулирането на създаването им.Така следва появата на много независими частни банки.Банки които държавата не регулира.Спестяванията на хората се оказвали в банките,които те смятали за надеждни и ефективни.Така през 1826г. съществували три лиценцирани, единадесет частни банки и двадесет и две акционерни банки и съответно с доста клонове.Те били свободни да кредитират без материални обезпечения за произволни периоди от време. Това определено не е добре за обществото, защото не се знае в кой момент някои от хората ще останат без спестявания.Не така стоят нещата във Франция, през 1716 г. получава монополни права банката на Джон Лоу.Нейната задача била да разреши проблемите с държавния дълг.Голяма част от металическите пари са изтеглени от държавата.Лоу пуска на пазара огромно количество книжни пари,а по късно държавни облигации с огромни дивиденти, сключва неизгодни сделки.В един момент обществото разбири за проблемите на банката, акциите се сриват и банкрута е неизбежен.Това е така защото тези хартии(свръхемисия на банкноти) нямат никакво покритие,никаква стойност. Така след една грешка на държавата чак през 1776г. се учредена емисионна банка.Трудностите продължават поради разлицни фактори, но в крайна сметка Франция излиза от политическата криза през 1848г. с централизирана, монополна банкова система. В Канада банките за да започнат да функционират се изисква правителствен лиценз и малък капитал. Няма изисквания за минимални резерви, но банките държали доста високи резерви.Това е така, защото ако откажат/немогат/ да конвертират своите банкноти и депозити в металически пари ще последва отнемане на лиценза. Банковата система в Канада е ефективна, защото емисиите банкноти са в обръщение в цялата страна по номинална стойност.Също така националната банкова система дава възможност за откриване на клонове.И тук се появява проблема на свръхемисиите на индивидуалните банки.Обаче той се разрешава чрез клиринговия механизъм за взаимно изплащане на емитираните банкноти. Правителството провежда дискреционна парична политика, но без да нарушава ограниченията на златния стандарт.Предпоставка за икономическо развитие е премахването на съществуващото изискване за одобрение от парламента , за поглъщане на една банка от друга.Така Канада успява да премине незасегната през великата депресия.В края на двадесети век в своето историческо, икономическо, политическо развитие много страни стигат до избора на централизирани банкови системи.Причините са много.До тук стана ясно , че свободната банкова система се характеризира с наличието на голям брой емисионни банки.Поради доста фактори , например породило се недоверие от страна на обществото има опасност независимо коя от тях да изпадне в неплатежоспособност.Тогава хората притежаващи нейни банкноти са потъарпевши, няма кой да им ги обменя.За това държавата трябва да се намесе в емисионния процес, за да защити обществото.Друг недостатък при тази система е конкуренцията, която възниква между банките.Тя е предпоставка за появата на кредитна еспанзия и съответно на понижаване на лихвения процент.Така хората ще започнат да обменят банкнотите си в злато и да го съхраняват на по сигурно място.Например в някоя друга страна.Следователно банковите резерви ще се съкратят, някои банки ще фалират, ще е на лице инфлация.Следователно икономиката ще е разклатена, нестабилна.Свободната банкова система има няколко разновидности.Единичното банкиране-съвкупност от банки на определени територии,оперирайки само там, без клонове и кореспондирайки с по- големите в които държат резерви. Единично банкиране е изградено в САЩ.То се дължи на недостига на капитал в сравнение с възможностите за инвестиране, с бързото преместване на заселниците на запад в една нова и голяма по територия страна. За задоволяване на острата нужда от заеми и разменни средства в новите селища в страната банките възниквали бързо . По същото време връзките между отделните населени места били много лоши, което възпрепятствало изграждането на клонови мрежи в новите територии. По-късното запазване на тази банкова система се дължи на съществуването на федерална конституция.Според нея всеки щат имал свое собствено законодателство,но факт било и силно развитото недоверие към монополизма, както и на индивидуализма и свободната конкуренция. По-късно в някои щати, като например Калифорния и Ню Йорк, съществуват и банки с развита силна клонова мрежа. Това е и другият вид банкова система. В Ню Йорк, съществуват и банки с развита силна клонова мрежа. През1913 г. Конгресът на САЩ като висш законодателен орган, приема Закон за федерална резервна система известен още като Федерален резервен акт.Така се създава централната емисионна банка на САЩ. Основните звена в организазионната структура на Федералната резервна система са следните:съвет на управляващите Федералната резервна система; дванадесет федерални резервни банки; федерален комитет на открития паричен пазар; федерален консултативен съвет.През 1953 г.като отделно звено е създаден Федерален комитет на октрития паричен пазари т. н. Клоновото банкиране възниква в Шотландия и по-късно се развива и въвВеликобритания и във Великобритания и държавите от британската общност. Търсенето на по-големи банкови единици се свързва с бурен икономически растеж. Това е предпоставка за нарастването на населението и агрегирането му в големи индустриални центрове. За развитието на този тип банкова система е необходимо наличието на добри комуникации между отделните центрове. Без тях обработката на чекове, издадени от банкови единици на други места, и извършването на разплащанията по тях не могат да бъдат осъществявани бързо и безпроблемно. Бурният икономически растеж води до създаването на големи индустриални единици.Те се нуждаят от сериозна финансова подкрепа с големи парични ресурси, които не могат да бъдат предоставяни от малки банки.И не по назад хибридното банкиране.То се характеризират с наличието на малък брой големи банки с развита клонова мрежа в страната. Те обслужват по-едрите корпоративни клиенти.Също така така и на голям брой малки банки, обслужващи предимно частни лица. Този вид банкова система е характерен за Франция, Германия, Италия, Холандия и Индия. Тя се е наложила главно в страни със силно развити фамилии ценности. Във Франция например малките банки са предпочитани поради силно развития индивидуализъм на французите.Според тях само една малка банка може да предостави по-индивидуални и персонифицирани услуги на своите клиенти.Каква е разликата с централизираната банкова система.Неможе да не се обърне внимание на най-старата централизирана банкова система.Това е Английската. Тя е основана през 1694 г. като акционерно дружество от група частни банкери и търговци. Създадена е била поради потребността на английската държава от финансови средства заради войната и с Франция. Английската банка има емисионен и банков департамент. Емисионния департамент се занимава с емисията на банкноти и тяхното обезпечение. Банкнотите, пуснати от него се предават на банковия департамент. Английската банка изпълнява следните функции: извършва парична емисия; оказва влияние на паричния пазар, чрез инструментите на своята парично-кредитна политика; играе ролята на кредито от последна инстанция по отношение на всички останали банки и извършва контрол върху златните запаси на страната.Основно една централна банка е натоварена с отговорността да пази физическите резерви на страната, да регулира обема парични средства в обръщение и предоставения на икономиката кредит. Тя е единствен емисионер на банкноти и отговаря за монетарната политика.Тя е тая която подържа националната парична единица възможно най-стабилна. Повечето национални банки имат и специфични функции на контрол върху местната банкова система.Това е с цел осигуряване на нейната стабилност.Централните банки играят важна, уникална роля в икономиката на страните.Те осигуряват монетарна стабилност. Тази отговорност те споделят с правителството и с парламента. При провеждане на паричната си политика централната банка преследва цели , те са не само нейни , а са свързани с икономическата политика на правителството . По закон централната банка е независима от правителството . Тя се отчита пред народното събрание . Централната банка и правителството по закон са задължени ежедневно да се информират взаимно в областта на политиките си и да ги съгласуват . Централната банка има възможност да увеличи обема на своята емисия ако има период на криза. Хората имат по-голямо доверие в нейните банкноти. Или тя може да изпълни функцията си на кредитор от последна инстанция. Централната банка изпълнява тази функция като предоставя на пазара по-голяма ликвидност , като непосредствено кредитира банките, или чрез кредитиране на техните длъжници. Самият факт, че и при двете системи се допуска разрастването на кризи, показва че е естествено да се избере централизираната.Друго предимство са операциите на откритите пазари.Това са покупко - продажби на държавни ценни книжа между централните банки и търговските банки на вторичните пазари . При рестриктивна политика централната банка пристъпва към продажба на държавни ценни книжа на търговските банки . При експанзистична политика централната банка купува държавни ценни книжа от търговските банки . По този начин централната банка има контрол над тези операции . Тя не е стопанско предприятие и няма цел печалба от тези операции , а търговските банки са стопански предприятия стремящи се към печалба . Когато централната банка купува ценни книжа предлага високи цени . Тези операции са за ежедневно регулиране на паричната политика.Ако обаче централната банка допусне грешка,което е един от недостатъците и маже да се извърши обратната операция . Тези инструменти се използват свободно от централните банки , които са доказали , че правилно могат да формулират целите си и да провеждат съответната парична политика . Банки , които са имали проблеми са модифицирани във валутен борд . При него регулирането на паричната маса е почти автоматично. При настъпване на банкови паники може да настъпи несъвместимост на две функции, които изпълнява централната банка.Едновременно да съхранява "неприкосновен" резерв и да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция. В крайна сметка изпълнението на тези две функции е невъзможно. Централната банка на практика винаги разполага с резерв от налични пари, който представлява една трета или една втора част от депозитните й задължения. Това е така, поради използването на част от резервите па едни банки, за да се предостави кредит на други банки. Друг недостатък е тенденцията централната банка да оказва екстрена помощ на останалите банки при евентуални кризисни ситуации. Търговските банки винаги вземат предвид това обстоятелство при формирането на тяхната политика.Това води до намаляване на отговорностите им. Така се дава възможност на банкерите да се впускат по-необмислено в рисковани операции.

В днешни дни повечето държави са с централизирана банкова систем, което един вид се явява доказателство, че това е по-успешният вариант . .Не може да не се обърне внимание и на най- модерната институция Европейската централна банка. Тя е банка, която отговаря за единната европейска валута, еврото. Нейната основната задача е да поддържа покупателната способност на еврото и по този начин, ценовата стабилност в еврозоната. Това става чрез определяне на основния лихвен процент. С този лихвен процент Европейската централна банка дава кредити на всички останали банки, които от своя страна могат да предоставят тези средства за кредити с повишен лихвен процент. Така тя контролира размера на средствата, с които разполага европейската икономика.Европейската централна банка не е напълно независима от политиката. При взимането на решения трябва да се обръща внимание и на икономическото състояние на държавите от евро-зоната. Европейската финансова институция може да оказва обаче само ограничено влияние върху финансовата и икономическата политика на отделните национални правителства. Един от трудните въпроси е непрестанното покачване на цените в следствие на високите цени на петрола.Тук няма конкретен отговор. Централните банки действат изчислимо и без да карат когото и да било да се чуства несигурен. В същото време обаче те винаги си запазват правото да поднесат изненади.Може би за това всички икономисти имат различни виждания относно по-доброто, по.целесъобразното, по качественото функциониране на банковите системи.

Използвана литература:

1. Кьосева, Н., Стопанска история, С., 2006

2.Ангелов, Г., Възникване на централните банки, С., 2001

3.Интернет





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на банковата система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.