Развитие на библиотекознанието в България. Стоян Аргиров – основоположник на библиотековедската наука в България


Категория на документа: Други


  ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ 

"Св. Св. Кирил и Методий"

По: Библиотекознание
Тема: Развитие на библиотекознанието в България. Стоян Аргиров - основоположник на библиотековедската наука в България

Един от най-интересните въпроси в културната история на средновековна България е този за появата на първите библиотеки. Като синтез на опита и знанието, на вярата и духа, значението и ролята на книгохранилищата - обществени и частни - са били осъзнати без съмнение още в началния етап на нашата християнизация и цивилизация. Неравната и изпълнена с много превратности история на българската държава не ни позволява да възстановим миналото на първите български библиотеки, но тяхната поява е предопределена от две съдбоносни събития - покръстването през 865г. и установяването, двадесет години по-късно, на Кирило-Методиевите ученици в България. Пряко следствие от тези два акта е раждането в българските земи на славянобългарската писменост, на новата славянска култура, на която е съдено да завладее огромни територии и държавни обединения. В края на IX и първите десетилетия на X век България на княз Борис и цар Симеон преживява един рядък период на духовен подем, метафорично обозначаван в родната историография като "златен век на българската книжнина". Времето за жалост е донесло твърде оскъдни сведения за първите наши книгохранилища, но няма съмнение, че те най-напред са се формирали около големите епископски средища, първите манастири и храмове, които едновременно са били и активни скрипториуми, в които ръкописите са се преписвали и размножавали. Достатъчно е всред тези духовни центрове тук само да споменем столицата Преслав, епископското седалище Охрид, Рилската обител. Според охридския гръцки архиепископ от XI и началото на XII век Теофилакт, неговият знаменит български предшественик Климент Охридски по времето на своята учителска дейност подготвил 3500 ученика. Дори в духа на средновековната житиепис тази цифра да е преувеличена все пак тя дава респектираща представа и за евентуалните мащаби на книжовната продукция през ранната старобългарска епоха. Ние за съжаление не знаем каква е съдбата на личната свети Климентова библиотека, но заслужава внимание фактът, че почти двеста години по-късно споменатия негов биограф Теофилакт Охридски свидетелства, че трудовете на бележития български писател се пазели у любознателни люде. Наистина липсват или почти липсват сведения за частните библиотеки по време на Първата българска държава, но славата на една от тях, преминала през вековете, е достигнала до днес с непомръкващ блясък. Това, разбира се, е личната библиотека на великия български владетел Симеон. Достатъчно е да се отбележи, че нейните богатства се сравняват с тези на знаменитата Александрийска библиотека на египетския владетел Птоломей I Сотир (IV - III век пр. Христа) - едно от чудесата на древния свят. Днес ние не знаем с пълна сигурност как е била пръсната царската Симеонова библиотека, но имаме всички основания да смятаме, че нейните книжовни съкровища не са пропаднали без следа. Съществува в науката твърде правдоподобно предположение, че по времето на походите на руския княз Светослав в България в края на Петровото царуване той е отнесъл със себе си като военна плячка и част от преславската библиотека. Според друга версия Симеоновата библиотека е била откарана по време на византийското завладяване на България в Цариград, откъдето нейни ценни екземпляри по-късно са пренесени на север при покръстването на Киевска Русия. Сравнително малко знаем за манастирските библиотеки по време на Първата българска държава, но такива несъмнено са съществували в такива големи обители като Зограф и Рила. Достатъчно е само да споменем, че в българския Зографски манастир се е съхранявало знаменитото Зографско глаголическо евангелие от X век, може би най-старият достигнал до нас български ръкописен паметник. В 1860г. то е било изпратено от тамошното монашеско братство в дар на руския император Александър II. Трябва да се има в предвид, че тази древна българска библиотека е претърпяла огромни загуби през самата средновековна епоха. Днес библиотеката на Зограф съхранява над 300 славянски ръкописни книги. С падането на България под турско робство развитието на българската книжнина, която бележи през първото и второто българско царство голям напредък, е било значително затруднено. Съществуващите преди това библиотеки и малки сбирки от ръкописни книги в патриаршеската църква (библиотеката на патриарх Евтимий), в църквата "Св. Четиридесет мъченици", в други някои църкви и в царските и болярски дворци и домове са били постепенно разпиляни и унищожени по различни начини. Известна част от книгите били изнесени в чужбина от напусналите страната духовници или по-късно - от разни чужденци пътешественици. В продължение на почти цели пет века малки сбирки от ръкописни, а през XVII-ти и XVIII-ти век вече и от печатни книги, се запазват само в някои от българските манастири (Рилския, Зографския, Хилендарския и др.) Новите светски библиотеки се явяват през първата половина на деветнадесетия век като резултат от разрастването и възмогването на българското занаятчийство и търговия и бурни училищен подем. Първите библиотеки се откриват в училищата и са предназначени за учениците и учителите. С положителност може да се каже, че една от първите училищни библиотеки е била тази в Габровското класно училище, открито в 1835 год. с материалната помощ на В. Априлов, Никола Палаузов и други родолюбиви българи. Според сведения на П. Р. Славейков към 1866г. в тази библиотека е имало над 3000 тома книги. Първите обществени библиотеки предназначени не само за учащите се, но за всички желаещи да се ползуват от тях, са били създадени пак в училищата от учителите. Училищните библиотеки, така да се каже, прерастват постепенно в обществени. В тях започват да идват да четат и завършили вече ученици, чираци, калфи, търговци и други граждани, които все повече и повече се интересуват от научни знания и от политическите събития. През 1856г. се образуват първите три български читалища в Свищов, Лом и Шумен, които си поставят вече и някои по-широки задачи, но основната им и главна съставка си оставя пак библиотеката, четенето, читателя, отгдето носят и името си - читалища, което буквално значи място, гдето се чете или с други думи - библиотека. До освобождението ни от турско робство са били образувани към 130 читалища. Читалищните библиотеки са набирали своя фонд предимно чрез подаръци. Родолюбиви българи, някои от които са живеели в чужбина, но са милеели за просветата на сънародниците си, подарявали на читалищата български и чужди книги или ги абонирали за някои вестници и списания. Такива подаръци са се получавали и от чужденци. Това ставало не толкова поради липса на средства у читалищата, а защото българските книги през тоя период са били много оскъдни и набавянето им е ставало извънредно трудно, тъй като не е имало още книгоиздателства и книжарници. До 1856г. включително са били издадени всичко към 350 български книги и 6 периодични издания, а едва през 1857г. са били създадени в Пловдив първата книжарница и книгоиздателство, на Христо Г. Данов. При това положение читалищните библиотеки до Освобождението са разчитали на подаръци и книжните им сбирки са били доста ограничени. В някои от тези библиотеки книгите на руски, гръцки, сръбски и други езици са преобладавали. Ролята на читалищните библиотеки до Освобождението е много голяма. Чрез книгата и четенето те са разпространявали знания и просвета, будели са национално съзнание у българина и са го подготвяли към борба за освобождение от веригите на турското робство. На базата на нашите читалищни библиотеки от епохата на Възраждането се развива и библиотечното ни дело след Освобождението на България. Стоян Аргиров (1870-1939г.), е не само първия наш научно подготвен и образован библиотечен специалист, но по право е и първият доцент по библиотекознание в Софийския университет (1923-1936г.). Той е най-емблематичната фигура в българското библиотекознание от края на XIX век до средата на 40-те години на XX век. Неговите прояви носят следите на опита за културен подем чрез българските библиотеки и читалища на неговите противоречиви тенденции и на далечни интелектуални стремежи. Школуван библиотековед, той се опира и изгражда върху традициите и постиженията на немската библиотековедска школа, чиито траен привърженик е. Стоян Аргиров е учил библиотекознание в Чехия, където следва славянска филология и е сред студентите на К. Иречек. Известен практически опит Аргиров придобива не само работейки като библиотекар на дружество "Българска седянка" в Прага, но и като читател в добре уредените библиотеки в столиците на Чехия и Австрия. Първата значителна проява на библиотековеда Аргиров е "Ръководство за уреждане на народни, общински, ученически и частни библиотеки", с което той очевидно цели не да теоретизира, а да даде предимно полезни практически знания за работата на библиотеките. Мотивите си за написването му той изяснява в предговора, посочвайки три много съществени аргумента. Първо - "липсата на каквото и да е помагало за уредба на българските библиотеки", които в края на XIX век бележат тенденции към увеличаване; второ - наличието на "много елементарни познания у тези, които са се нагърбили с библиотекарската длъжност"; трето - "мъглявите понятия изобщо за библиотечното дело у по-голямата част на нашето общество". В увода той изяснява и понятията библиотека и библиотековедение като твърди, че няма една общоприета дефиниция на понятието библиотека, което се превежда като "книгохранилище", и че още от най-стари времена под библиотека се е разбирало "сбирка от книги", предлага следното определение, което според него е най-приемливо: "наредена сбирка от книги, назначена за публично или частно ползване". Тук изяснява и целите и задачите на библиотечния фонд, който трябва да се изгражда с оглед на "определен кръг читатели", чиито общи и специални интереси библиотеката трябва да удовлетворява, като създава и редица удобства за ползването му. Според Аргиров библиотечната наука е "съвкупност на всички познания, систематически наредени, които с отнасят непосредствено до библиотеките и като такава тя се разпада на библиотековедение и библиография [...]". Библиотековедението и библиографията са две еднакви координирани части на библиотечната наука: първата съставя априористичната - втората емпиричната (историческата част). От своя страна според Аргиров библиотековедението също се разделя на две части: "на наука за помещението, персонала, канцеларската служба и средствата, като неизбежни предварителни условия и основи на всяка книжна сбирка и после - на наука за самия книжен имот, за неговото основание, наредба и използувание". Каталозите винаги са били свързваща система между потребителите и документалните източници, кумулирани в библиотеките. Тяхното значение се утвърждава още през древността, но за сериозно научно развитие на каталогизационната теория можем да говорим едва от втората половина на XIX век. Аргиров е първият ни вещ теоретик в областта на каталогизацията, която става доминираща в сферата на неговите професионални интереси, концепцията си за която доразвива последователно както в Правилниците на Университета от 1901г., 1916 и 1927г., така и в книгата си "Каталози на библиотеката. Устройство. Наредба. Ползване" от 1936г., която е една от последните му публикации преди пенсионирането му. Аргиров е не само каталогизатор теоретик, но е едновременно и голям практик, доказал се чрез системата от каталози на университетската библиотека, която е изградена и със собствения му личен тридесетгодишен труд. Тя е своеобразен професионален монумент на теоретика и практика, на "каталогизатора и библиотековеда Ст. Аргиров, който още в онези години превръща Университетската библиотека в модерна европейска библиотека. Възгледите му за каталозите като задължителен инструмент за всички библиотеки и важно средство не само за разкриване на документите, но и като база на справочно-информационната дейност са в основата и на съвременната каталогизационна наука. Научните възгледи и практическите резултати от цялостната дейност на Ст. Аргиров, предизвикани и от европейското му самосъзнание, убедително доказват, че от края на XIX до средата на 40-те години на XX век той е единственият професионално завършен български библиотековед, които става и ключова фигура в Българската култура.

Използвана литература:

1. "История на библиотеките в България от Средновековието до средата на 40-те години XX век" - сборник статии, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" - София, 2003г.
??

??

??

??

2





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на библиотекознанието в България. Стоян Аргиров – основоположник на библиотековедската наука в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.