Развитие на будизма в Корея


Категория на документа: Други


СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
Философски факултет
Магистратура Философия и култура на Изтока

К У Р С О В А Р А Б О Т А

по

Корейска духовна култура

на Жанета Христова Христова

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И РОЛЯ НА БУДИЗМА В

КОРЕЙСКАТА ДУХОВНА КУЛТУРА

2006

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И РОЛЯ НА БУДИЗМА В

КОРЕЙСКАТА ДУХОВНА КУЛТУРА

Известна като "страната на утринната свежест", Корея е една от най-древните азиатски цивилизации и култури. Тя се намира на много важен не само за Азия, но и за света естествен географски кръстопът между Китай и Япония, което предопределя и усложнява нейното историческо развитие. Като резултат формирането на корейските държави протича в условията на активно въздействие от страна на съседните народи и по-специално на Китай в политическата, социалната, научната, духовната и културната сфера и определя развитието на корейската творческа мисъл. Особено ярко нейното влияние е обусловено от проникването на будизма, даоизма и конфуцианството. Трите религии навлизат дълбоко в съзнанието на корейците, влияят върху формирането на корейската държавност, до голяма степен определят характера на корейската култура и я интегрират в източно-азиатската културна общност. Въпреки това корейският народ успява да запази и своите стари вярвания и култове, обичаи и ритуали. Така се формира корейският духовен синкретизъм, който изиграва много важна роля в съхраняването на собствената му уникална етническа и културна идентичност.

Специфичното географско разположение на Корея има и друго много важно значение: то предопределя ролята й на своеобразен културен и духовен медиатор между Китай и Япония. Тази роля също обуславя и влияе до голяма степен както върху нейното собствено историческо развитие, така и върху развитието на Япония.

Основна характеристика на културната история на Корея е, че една от най-важните роли в нея играе религията и повечето културни феномени са свързани с религията. За разлика обаче от голяма част от азиатските цивилизации, в Корея значително място заемат чуждите религиозни доктрини, но преосмислени и доразвити в контекста на специфичната корейска духовност. Така културата на Корея е резултат и се развива в условията на този забележителен културен и религиозен синтез.

В религиозната история на Корея могат да бъдат открити три основни особености. На първо място най-древните и оригинални религиозни традиции на племената, населявали първоначално Корейския полуостров, като шаманизма и култа към прабащите, не изчезват с инкорпорирането на чуждите религии, а напротив - влияят върху тяхното развитие и приспособяване към новите условия.

На следващо място, историята на религиите в Корея може условно да бъде разделена на четири основни периода в зависимост от доминиращата духовна традиция през съответния период: 1) период на примитивните древни вярвания и култове, които формират духовната основа, върху която се разпространяват всички по-късни религии в Корея; 2) период на доминиране на будизма, обхващащ времето от ІV до ХІV век, през който духовната, интелектуалната и естетическата корейска култура и изкуство са силно повлияни от будизма; 3) период, през който конфуцианството и конфуцианските концепции и ценности определят около пет века основните насоки в корейския културен живот; 4) следконфуциански период, характеризиращ се с формално влияние върху обществото на конфуцианството, с възраждане на будизма, но и с навлизането на един нов фактор в корейската култура - християнството, което впоследствие печели много привърженици.

Третата особеност е консервативният характер на корейската релегиозна опитност. Приемането на всяка нова идея или вярване отнема дълго време за адаптирането му към корейската душевност, но веднъж прието, корейците го съхраняват. Това обяснява защо народните вярвания устояват толкова дълго време, без да се трансформират в нова религия както например народните традиции в Китай и Япония, които се превръщат в даоизъм и шинтоизъм съответно. Това обяснява и защо в сравнение с популярните форми на китайския и японския будизъм, популярният будизъм в Корея не постига същата степен на синкретизъм и защо сон-будизмът е доминиращата и типична форма на монашеския будизъм в Корея за хиляда години.

Будизмът има огромно значение и е универсално явление за изключително обширен ареал: по-голямата част от Югоизточна Азия и Далечния Изток. Той се развива в Корея в контекста на общото разпространение на будизма в Азия, като прониква на територията на Корейския полуостров в началото на новата ера и дава силен импулс за развитието на корейската култура. ІV-VІ век будизмът получава статут на официална религия и остава най-значителната традиция в корейското общество и определя характера на корейския духовен живот до ХІV век, когато започва неговият упадък, будистите са преследвани, а будизмът дори е забранен. Особено стабилно е положението на будизма в Корея през VІІ-ІХ век, когато там се оформя местният вариант на будисткия канон, появяват се хиляди коментаторски трактата, както и оригинални философски съчинения. Той оказва влияние и дава тласък на архитектурата на манастири и храмове, на литературата, изобразителното изкуство, керамиката, някои науки. Така будизмът векове наред играе изключително важна роля и определя развитието на корейското общество като цяло и бъдещето на неговите членове поотделно.

Уникалността на културната ситуация в Корея се изразява в оформянето на своеобразен духовен синкретизъм. При своето проникване на Корейския полуостров конфуцианските и будистките идеи се пречупват през призмата на автохтонните вярвания, анимизма и шаманизма. Те се изразяват в обожествяването на живата и неживата природа, почитането на духове, които обитават големите дървета, високите скали, реки и езера, а жреците в тайнствени ритуали общуват с небесните божества. Анимистичните вярвания и шаманистичната ритуална практика тясно се преплитат с култа към прабащите, който се изразява в почитането божествения произход на основателите на първите корейски държави, като мита за Тангун, Ким Суро, Хебуру, Чумон, Тхаре. Както и в другите азиатски държави, будизмът е отворен за местните културни традиции, като се отнася с толерантност към митологията и устното народно творчество. Влиянието и смесването на будизма с народната религия рефлектира в личните имена, кралските титли, географските имена, някои празници и ритуали, в изкуството и архитектурата. В будистките съчинения също има многобройни инкорпорации на местни митове, легенди, предания, които илюстрират един или друг будистки постулат, допълват житията на будистките светци и т.н. Така будистите използват местните вярвания, включително и местния божествен пантеон, за да наложат новото учение. Това е и основен фактор за широкото разпространение на будизма сред народа.

От друга страна, будизмът в корейските държави се разпространява успоредно с даоизма и конфуцианството, като всяка традиция намира своето специфично място и роля в развитието на корейското общество. Конфуцианството, поставящо акцент главно върху света на хората и регулирането на социалния живот, сравнително безконфликтно се допълва с будизма, акцентиращ върху индивидуалното спасение. На практика конфуцианството се използва в социалната сфера и служи на цялото общество като очертава ясни идеали на централизираната власт и определя поведението на нейните поданици. Предписваната от него строга йерархизация на обществото, подчинението на краля и управляващите, следването на определени норми в ежедневното поведение и преди всичко неговата морално-етична насоченост, отговаря на принципите и интересите на държавното управление. За разлика от даоизма, който насочва към хармонията между природните сили и хората подобно на местните вярвания, конфуцианството залага преди всичко на идеалите на социалната хармония. Освен това той също въвежда закономерността между деянията в миналото и настоящето, като по този начин се доближава до будистката концепция за кармата. Но докато будизмът дава отговор на въпроса за индивидуалните взаимоотношения и взаимодействия на всеки човек с вселената и бъдещето, конфуцианството регламентира човешките взаимоотношения и отношенията на хората към светската власт. Следователно докато конфуцианството поставя на първо място интересите на държавата и цялото общество, будизмът поставя акцент преди всичко върху индивидуалното начало, върху отделния човек. Тези фактори позволяват съвместното съществуване на будизма и конфуцианството, на даоизма и древните автохтонни вярвания. Този синкретизъм на корейската култура има много стари корени и се запазва и развива през цялата история на корейския етнос.

Навлизането на будизма в Корея е свързано със създаването на първите корейски държави Когурьо, Пекче и Шила. Основен фактор за приемането и разпространението на будизма в Трите кралства е необходимостта от наличието на външен стабилизиращ фактор, който да сплоти поданиците. Корейските владетели скоро осъзнават тази необходимост, а будистките проповедници ги убеждават в предимствата на своята религия. Така будизмът се приема първо от кралския двор и не случайно е наречена "кралска религия". От този момент той започва да играе много важна роля в съдбата на корейските държави.

Когурьо /37 г. пр. Хр. - 668 г. сл. Хр./

Богатата духовна култура на Когурьо, изградена върху будистките ценности, има важно значение за общия етногенезис на корейците. Будизмът прониква в Когурьо през 372 год., когато китайският владетел изпраща монахът Сундо с будистки сутри и изображения на бодхисатви. Няколко години по-късно пристига още един монах - Адо. Крал Сосурим /упр. 371-384 г./ построява два будистки манастира, на които монасите стават настоятели, а през 382 год. обявява със закон будизма за официална религия. В столицата на Когурьо се построяват още няколко манастира, много монаси заминават за Китай, където получават специална подготовка и след това се завръщат в родината си.

Някои източници посочват имена на други будистки монаси, дошли в Когурьо по-рано, което е възможно, защото това е единствената корейска държава, която граничи с Китай по суша и контактите са били значително улеснени. Поради оскъдността на историческите източници, не са запазени достатъчно данни по какъв начин се разпространява будизма и какво е било неговото конкретно съдържание. Но е сигурно, че основна роля за това изиграва кралят, който внушава на народа, че будизмът е важна част от образованието, а от друга страна, че ще му донесе успех и благоденствие.

В Когурьо доминира будизмът под формата на направлението Махаяна, а от VІ век разпространение получава религиозно-философската система Мадхямика, която отрича реалното съществуване на света на явленията. По-късно в Когурьо се формират и други будистки учения като Нирвана и Сарвастивада.

Въпреки широкото разпространение на будизма, той не измества даоизма, конфуцианството, шаманизма. През 624 год. официално е възроден даоизма от китайски монах, донесъл със себе си голям брой даоистки текстове и скулторни изображения. Даоизмът намира много привърженици. Повечето будистки монаси обаче изразяват несъгласието си със засилването на неговите позиции и напускат страната. Сред тях са прочутият Хеджа, който през 594 год. става наставник на японския принц Шотоку, и Хегуан, който през 625 год. формира в Япония будистката школа Санрон. Така монасите от Когурьо спомагат за разпространението на будизма в Япония и впоследствие много японски монаси пътуват до Когурьо, за да изучават будизма.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на будизма в Корея 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.