Развиващи функции на изобразителната дейност


Категория на документа: Други



Подходящ за учениците от начална училищна възраст способ за изграждане на необикновен, фантазен по структура образ на животно, превозно средство или друг обект, е разчленяването (свързано с пренареждане или преструктуриране ) на елементите му по нов начин. Запознаването на децата с този способ може да стане чрез рисуване върху класната дъска, демонстрация върху блоков лист или след разглеждане на детски рисунки.Предварително, според личното си предпочитане, всеки ученик се насочва към определенобект и съответния начин, по които ще се преконструира.

За развитието на конструктивните умения и въображението на учениците съдействат редица композиционно - пластични задачи като:

- създаване на компактни или разчленени ( симетрични и асиметрични ) композиции чрез съчетаване на изходни обемни форми: Сфера, цилиндър, конус, куб и др.;

- проектиране на декоративен фрез чрез използване на геометрични или растителни елементи;

- изграждане на реална или абстрактна модулна конструкция ( интериор, космическа станция и др. ) чрез комбиниране на предварително определени градивни елементи, различни по форма, цвят и големина .

Други два способа за изграждане на фантазни образи и сюжетни композиции са хиперболизацията (" Гъливер и лилипутите" , великани и др. ) и деформацията - промяна на естественото съотношение между частите на определен образ или обект ( " Педя човек - лакът брада", джудже и др . ), които се прилагат най-често при июстроване на някои приказки, предания, митове и пр.

Създаването на реални и фантазни образи по асоциация от графични или цветни петна с неопределена форма също стимулира развитието на детското въображение. Всеки ученик нанася на блоковия лист няколко петна, без да има предвид конкретен обект от действителността, с четка, тампон или друго пособие. След това листата се разменят и "новите автори" създават от всяко петно реален или фантастичен образ чрез дорисуване на части, детайли и други сензорни стимули (тактилни усещания, звук, движение и др.) допринасящи за ефективно осъществяване развиващите функции на учебно- възпитателния процес. Много емоционално протича изобразителната дейност по асоциация от музикална творба, чрез прослушване на един или два фрагмента, които са контрастни по настроение и изразителност. След прослушването се провежда беседа,

имаща за цел анализиране и разкриване на определени настроения и чувства, които ще породят облика, съдържанието и изобразителните изразни средства в детските рисунки. В други случаи могат да се прочетат художествено литературни творби (проза или поезия), които ще са основа за активизиране не асоциативни мисловни процеси, предполагащи постигане на многообразни творчески изобразителни решения.

Емоционално- естетическите преживявания, активизиращи детската чувствителност, се проявяват и при непосредственото общуване с произведенията на изобразителните изкуства. Умелото и компетентно подбиране от учителя на произведения от живописта, графиката, скулптурата и декоративно- приложните изкуства в учебно-възпитателния процес съдейства по непринуден начин на развитие на визуалното мислене и въображението на децата, за обогатяване на техните познания в областта на творческото, както и за осъществяване на широк кръг възпитателни задачи. Всяка творба на изобразителните изкуства се отличава със спецификата на художествено- пластичните си форми и използвани изразни средства. По този начин тя е своеобразен "генератор" на определена визуална експресия и художествено- естетическо излъчване, което стимулира детската личност не само за съзидателни изобразителни решения, но и в редица други дейности, изискващи активно творческо съпричастие.

"Изобразителна дейност в ситуации" е съществено нов елемент от структурата на учебните програми. Тя подпомага ди голяма степен развитието на визуалните мисловни процеси и творческото въображение на децата, спомага за обогатяване на емоционалната им чувствителност, социалната адаптация и едновременно с това усъвършенства техните изобразителни умения и възможности.

Изпълнявайки "сюжетно- ролеви игри", влизайки в "диалог" с определени обекти от заобикалящия ги свят, децата се запознават с тяхната форма, структура, цветови стойности и други специфични особености. В някои случаи децата може да изпълняват действия при естествени, а други- при необикновени или фантазни условия. Например на учениците може да се предложи да драматизират сценки от познати приказки, разкази или пиеси ("Пинокио", "Островът на съкровищата" и др.). Чрез създаване на подходящи декори, маски, костюми и други атрибути децата може да пресъздадат народни празници, обичаи и веселия, като например: "Кукери", "Коледари", "Сурвакари", "Пролетен карнавал" и пр. В последствие се насочват към създаване на рисунки, пластики или комикси,

в които отразяват своите впечатления, преживявания и настроения от осъществените ситуации.

Трябва да се има предвид, че непринуденото участие на децата в ситуационните игри допринася за трайно обогатяване на съзнанието им, благоприятства за ефективното провеждане на учебно- възпитателния процес. В повечето случаи това зависи не толкова от възрастовите особености на децата, колкото от тяхното активно и дейностно участие, осигуряващо едновременно усвояване на определени познания и изобразителни умения. За продуктивността на изобразителната дейност важно значение има умелия подбор от учителя на темата, целта и задачите на урока.
Децата с подчертано желание пресъздават образи и обекти от действителността, към които изразяват определен интерес или изборът предполага предизвикване на емоционалните им реакции.

Осъществяването на развиващите задачи в процеса на обучение по изобразително изкуство зависи до голяма степен от уменията на учителя за прилагане на дедактическата технология. Сега действащите програми по изобразително изкуство дават широки възможности за успешна реализация на различни дидактически подходи (системно-интегрален, индивидуален, диференциран, проблемно- ситуационен) чрез използване на редица методи и подходи в учебно- възпитателния процес.
На първо място трябва да се отбележи ролята на проблемно ситуационния- подход. Интелектуалното обогатяване и развитието на въображението се разглеждат в психологията като процеси, обхващащи решаването на задачи, поставени по проблемен начин.

Познавателните психични процеси се развиват чрез поставянето на децата в проблемни ситуации. Решаването им, т.е. изпълнението на поставената по проблемен начин изобразителна задача, подпомага за активизиране умствената дейност на децата, създава предпоставки за прояви на репродуктивно- творческото въображение и обогатява тяхната чувствителност, съдейства за възпитаване на качества като самостоятелност, инициативност и критичност, усъвършенства изобразителните им умения, допринася за трайно овладяване на определен обем от знания. Особено ценни в това отношение са т. нар. "студийни" (или необичайните, но възможни при определени условия) ситуации, за които е характерно, че децата трябва да се насочат към въпроси като: "Какво би станало ако...?", "Как бихте постъпили при...?" и пр.

Не по- малко интересни и емоционални са уроците, в които децата учстват във "фантазни" (абсурдни) ситуации. По този начин се дава простор за изяви на нестандартното мислене и творческото въображение, тъй като всичко може да се случи. Достатъчно е учениците да си представят, че: "В класната стая ненадейно се е появил жител на далечна планета. Опишете външния му вид, опитайте се да го нарисувате. Изобразете серия от рисунки (комикс) с неочаквания гостенин!" По време на беседата децата участват активно със свои идеи и предложения. Учителят е водещ, като дава възможност на децата да споделят невероятните си представи като коментират конкретните си изобразителни намерения. Може да се даде свобода при избора на материалите и съответните изобразителни техники и изразни средства.

Рационалното използване на един или друг подход способства за повишаване на интереса към възможностите на изобразяването, както и за формиране на навици за системна учебно- познавателна и изобразително- творческа дейност. За тази цел в обучението по изобразително изкуство с успех се прилагат различни учебни методи и похвати, като: наблюдение, проблемно- игрова демонстрация, провокираща (негативна) демонстрация, тестово- проблемен метод, репродуктивна демонстрация и др.

Изграждането на единен, цялостен образ на света чрез учебно- възпитателната работа по изобразително изкуство съдейства за интензивно участие на психическите мисловни процеси, които от своя страна допринасят за развитие на интелектуалните сили, емоционалната отзивчивост и творческата активност на детската личност.

Литература :

Изобразително изкуство .

Методически постановки . - проф.д-р: Благомир Папазов





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развиващи функции на изобразителната дейност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.