Реферат по естетика


Категория на документа: Други


Варненски Свободен Университет
"Черноризец Храбър"

РЕФЕРАТ ПО ЕСТЕТИКА

ТЕМА:"НЕМСКА КЛАСИЧЕСКА ЕСТЕТИКА"

ИЗГОТВИЛ: ................ ПРОВЕРИЛ: ДОЦ.Д-Р И.ЛАЗАРОВ
СПЕЦИАЛНОСТ ПСИХОЛОГИЯ
Ф.№

Хегел е последният класически представител на естетиката на немския класически идеализъм. Най-зрелият период от творчеството му почти съвпада с последното му, шесто подред, десетилетие. В цялото си творчество Хегел запазва един почти непрекъснат интерес към естетическата проблематика.
Основно негово произведение в тази насока е "Лекции по естетика".
Младият Хегел oще от юношеските си години Хегел се е увличал от естетическите проблеми и по-точно от изкуството в древна Гърция. През гръцката класическа античност народната религия ражда и подхранва възвишеното мислене в изкуството и извън него, а то на свой ред съществува заедно със свободата. Божествените закон се мислят като човешка воля, вътрешен морален закон и изкуството ги
показва именно така. От друга страна боговете също приемат облика на чисто човешка красота. Хегел си представя гръцката античност като свят на свобода, радост и веселие. Различието между древните и новите народи може да се види и в различията в тяхната архитектура. В Гърция има отворени пространства,
големи домове, а в готическия немски град - затворени тесни пространства. Съществува противопоставяне на гръцкото (античното) и немското (новото) изкуство. Гръцкото изкуство изразява свободната индивидуалност в момента, докато немското изкуство - деспотизма на германския свят. Подобно противопоставяне има и при Лесинг, но за разлика от него Хегел отдава по- големи симпатии към античния свят и античното изкуство, т.е. към демократичния идеал, създаващ обществени условия, в които може да цъфти прекрасната човешка индивидуалност.
Юношески утопизъм - увлеченията на младия Хегел стигат до мечтата за възраждане на античното изкуство, на античния демократичен идеал, при условия, които безвъзвратно са ги изключвали.
Следователно имаме два етапа:
1. Естетическо юношество - естетическите мечтания, утопиите на младия Хегел.
2. Естетиката на мъжа - в "Лекции по естетика" вече няма място за утопии, от реализма се ражда тъгата по безвъзвратно отминалите дни на гръцкото изкуство.
Това показва прехода при Хегел от естетически утопизъм към естетически песимизъм.
От "Феноменология на духа" до "Лекции по естетика"
I. "Феноменология на духа" 1807г. ознаменува духовното съзряване на Хегел, а и набелязва всички компоненти на диалектическата обективно-идеалистическа естетика. Тук Х разглежда изкуството не като самостоятелна форма на съзнанието (на Абсолютния Дух), а като форма (етап) от развитието на религията. Изкуството е междинно звено между естествената религия и религията на откровението.
Има три етапа на религията (и в логически, и в исторически аспект):
1.Естествена религия - духът знае себе си в естествена форма, абсолютното същество се явява в природните предмети. Духът съществува във формата на съзнание.
2.Художествена религия - изкуството - духът се явява във формата на самосъзнание, защото тук участва съзидателната дейност на съзнанието, което се самосъзерцава в предмета на своята дейност. Абсолютното същество се проявява в произведенията на изкуството, духът се изобразява в човешки облик.
3.Религия на откровението - духът съществува като единство на съзнание и самосъзнание. Духът е пред своята истинска форма, намира се в предверието на понятието.
Десет години по-късно във "Философия на духа" Хегел разглежда изкуството вече не като форма на религията, а като самостоятелна форма на Абсолютния дух.
Логическата класификация се свързва с историческата периодизация:
естествената религия съответства на догероичното време, художествената религия - на гръцката античност, религията на откровението - на римския свят.
Художествена религия - в нея духът, който обладава съзнание за своята абсолютна същност е нравственият или истинският дух. Нравственият дух е достигнал безпределната радост и най-свободната наслада от себе си, защото самосъзнанието овладява субстанцията и прави индивида свободен. В такава
епоха се появява абсолютното изкуство. Единството на изкуството с живота на народа, с неговите субстанциални нравствени функции, овладяването на тези функции от индивида водят до разцвет на изкуството, на абсолютното изкуство, на епоса, трагедията и комедията. Разпадането на това единство води до упадък
на изкуството, т.е. в преминаването му в религия на откровението.
Тази логико-историческа схема на изкуството има и свои недостатъци - тя не може да обхване онези блестящи епохи в историята на изкуството, които се появяват когато древните богове са вече умрели, а античната художественост - изчезнала. Къде са Шекспир и Гьоте?
Във "Феноменологията" Хегел вече заменя своя естетически утопизъм с дълбоката скръб за онова художествено превъплъщение на свободната гръцка индивидуалност, която няма да се върне. Историческият оптимизъм обаче се влива в естетически песимизъм, за да го преосмисли и успокои. Историческият оптимизъм се състои в това, че духът върви напред - изкуството е изчерпало себе си, след него следват по-висшите форми на абсолютния дух - религията и философията, т.е. няма за какво да се съжалява. Естетическият песимизъм се състои в това, че е отминало времето, което е било благоприятно не за определен тип или форма на изкуство, а за цялото изкуство, което претендира да бъде изкуство, т.е. има за какво да се съжалява. Историческият оптимизъм се
основава на прогреса, а естетическият песимизъм - на изключването на изкуството от този прогрес.
II. "Енциклопедия на философските науки" в три части - "Логика", "Философия на природата", "Философия на духа". В тази книга се излага цялата му философска система. Изходен пункт и творящо начало на тази система е Абсолютната идея. Идеята съществува до появата на природата и мислещото човешко съзнание като чиста идея в себе си. Идеята е Бог. Идеята-бог съществува не само до появата на природата и човека, но те самите са нейно
порождение и тя лежи в тяхната основа. Идеята се отчуждава и реализира своето инобитие - Идеята, обладаваща битие е природата, а науката, която изследва нейното инобитие е философия на природата. След това идеята се завръща от своето инобитие в себе си, за да се осъществи в различните форми
на човешкото индивидуално и обществено съзнание. Следователно човек е второ поред превъплъщение на идеята. Както преди природата е отрекла чистата идея, така сега човекът отрича природата, за да постигне висшия синтез- отрицанието на отрицанието. В лицето на човека идеята познава себе си, стига
до самопознание. С това цикълът е завършен. Абсолютната идея имадвойствена природа:
1. Тя е Божественото, Богът.
2. Тя изразява човешкото, творчеството и развитието.
"Философия на духа" - Човешкото съзнание извървява дълъг път, докато познае абсолютната идея. Той започва със "субективния дух" - антропологията,феноменологията и психологията, преминава през обществения дух, през формите на човешката общественост (право, нравственост и държава) и завършва с "абсолютния дух", към който принадлежи изкуството, религията и философията.
В изкуството Абсолютната идея съществува и се познава чрез формата на художествените образи, в религията - чрез формата на представи, във философията - чрез формата на понятия. Духът, който свободно се съзерцава е изкуство; духът, който благоговейно се представя е религия; духът, който мисли и познава своите същности чрез понятия е философия. Формата на изкуството е
образът, на религията представата, на философията - понятието. Изкуството съответства на възприятието, религията - на представата, философията - на понятието.
Естетиката като наука (философия) за изкуството е част от философията на духа. Изкуството е и степен в развитието на духа, онази степен, когато той все още не е изгубил сетивната си привидност; когато той направи това за изкуството настават мрачни дни.
Логическата поредица се оказва и историческа поредица:
1. Възприятие - изкуство - античен свят
2. Представа - религия - средновековие
3. Понятие - философия - ново време
III. "Лекции по естетика" - най-зрялото естетическо произведение на Х.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реферат по естетика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.