Рефериране на статия


Категория на документа: Други


Рефериране на статията:
Вицовите колекции в Интернет
Станой Станоев

Обичайните интерпретации на вица са представени единствено като забава и отдушник на социални напрежения в популярната форма на съвременното фолклорно творчество.

От особенна важност са комуникативните и структурни особености на вица, които го представят като универсално средство, чрез което модерният човек търси, изгражда и поддържа интегритет и идентичност в контекста на всекидневното общуване.

В това авторът на тази статия вижда причините за широкото разпространение на вица с която не се изчерпва само с устното предава-не но и се предава в интернет чрез избора на многобройните теми и персонажи на вицовото разказване.

Подробно са разгледани три големи дяла всеки от тях е свързан с основни аспекти на социалния и културния живот които играе важна роля в представата за себе си, конструираща нашият съвременник.

Социализмът прави опит да обрисува на човека картина на един идеален свят, една утопична идея, която се оказва напълно неосъществима, защото липсва информация и абсолютното безправие на хората превръщат България в огромен "кафез", управляван от няколко души, самозабравили се в своето управление.

Но въпреки цялата мъка на социалис-тическото управление, българина съумява да да се справи поне от части с потисничеството на самоиздигналите се управници.

Смехът се оказва единствената възможност на човек за да се откъсне от досадното и напрегнато ежедневие на което е всекидневно подложен, чрез разказването на политически вицове.

Те не остават незабелязани и често стигат до ухото и окото на социализма.Често пъти провинилите се които са си позволили стъпкат авторитета на "великите" управници са били наказвани по един или друг начин.

Вицовете в началото се разпространяват по устен път, чрез медии по радио, по телевизия, а в днешни дни и по интернет.

Целта на вицовете е да развеселяват хората, като усмиват власта и начина на управление. В полезрението на вицаджийте попадали всички, като се започнело от вицове за луди, за животни, за слаботелесни, за деца (Иванчо и Марийка), за чужденци и се стигне до вицовете за милиционери и политици. Последните вицове авторът н атази статия Станой Станоев нарича "президентски вицове", тъй като те най - общо разказвали за силните на деня, за "социалния връх".

Всеки който се опитал да разклати този "връх", чрез усмиване , скоростно бил наказван с изгонване от работа, арестуване, изпращане в концлагер или разстрел, в зависимост от степента на провинение.

За "народните избранници" вицът се превърнал в табу и всеки позволил си да го престъпи, бивал наказван." Политическите вицове разцъфтявали като национален жанр, а чрез тях народа се самосъхранявал.

Разказвачите на вицове по това време са заклеимявани като врагове на народа и на постиженията на комунистическата промишленост.

Държавните глави на страни като Франция, САЩ, Англия и други, също ставали герой на политически вицове.

Но нито един от тях не си е позволил открито да разкрие отношението си или публично да дамгоса тези хора, които са се подиграли с него, напротив тук става дума за възпитание от страна на управляващите, за висока култура и морал и най - важното за хора можещи да се надсмиват над собствените си грешки и да се ръководят от тях.

Подобно комично отношение към властта не остава скрито и не се разпространява тайно. Западната публика отдавна била свидетел на подобни изпълнения, които се разпространявали по радиото, телевизията и пресата и са предоствяли с охота и без страх от последиците.

По времето на Тодор Живков пита: "дали има друг народ, у който хуморът и сатирата да са вкоренени така силно" и по - късно установил, че липсата на чувството за хумор нашият народ разглежда като лично нещастие за отделния човек, а отсъствието на хумора и сатирата - недъг на обществото. Българският хумор се различава със саркастичния си характер, където умело се усмиват както политическите личности, така и хората от народа. Тези които са били част от обществото и по скоро, онова слабо звено, характеризиращо се с глупост и невъзпитаност.

И макар не пряко насочени срещу държавните глави, тези вицове представлявали своеобразен протест на едно отъпкано общество. Вицът се превърнал в средство чрез което леко по леко очите на обществото започнали да се отварят и да забелязват неправдите на управническата власт.

Цялата нелепа картина на идеалното общество се пропуквала под напора на партийните лидери, живеещи в собствения си Рай, далеч от реалната действителност, които са главни виновници за осъществяването й.

Опитите за създаване на утопичния свят нямалява успеха, защото забраните станали прекалено много, а това в никакъв случай не означавало идеалност. Народът бива изморен от безкрайните опити да му бъдат отнети елементарните чувства, по време на социалистическия режим дори скръбта била забранена. Всички чисточовешки емоций били част от списъка със забрани.

Това довело до нова вълна в човешките взаимоотношения, която поставила вица в светлината на политическото всекидневие. Злободневните теми са предавани под формата на виц с цел прикрита пропаганда срещу управляващите.

Макар огромните проблеми които политическия виц създава на авторите, разказвачите и слушателите, безкомпромистно опитите за забрана, чрез наказване на подръжниците му, не правят анекдота по - малко популярен. Напротив той се превръща в устен градски фолклор, а социализма остава като черно петно за историята на страната.

На фона на стотиците зверства наложени над народа вицовете се разпространяват и чрез съвременното интернет пространство, публикуват непрекъснато и с очевиден издателски успех по страниците на вестници и списания; като трайна тенденция се налага излизането на специализирана вицова преса, както и на специално съставени сборници и брошури с вицове. В електронните медии трайно място заеха радио и телевизионни предавания, посветени изцяло на разказването на вицове.

Може да се каже, че между медии и общество се води мащабен вицов диалог, в който медиите до голяма степен захранват и иницират фолклорния процес. Вицът съществено се намесва в езика на стилистика и естетика, където и авторът на тази статия умело ни напомня, че вицът е продукт на модерността и е един от езиците, на които тя говори или просто открива нови пътища за своето съществуване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Рефериране на статия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.