Регионална икономика


Категория на документа: Други


 РЕЗЮМЕ Обработената информация и резултатите са използвани за анализ на икономическото състояние и потенциала за растеж на Сектор "Текстил и облекло". Определени са възможните сценарии за развитие на световния бизнес модел на сектора и мястото на сектора в българската икономика поне в хоризонт 2020. Въз основа на сценариите са идентифицирани пилотните за България и сектора предприятия в страната и ключовите длъжности в тях. За целите на анализа като основен е възприет методът на вторичното изследване известен още като Desk Research. Философията на метода се изразява в използването като първични, на данни от вече извършени други изследвания и/или анализи. Основните изводи са, че секторът е в състояние рязко да повиши производителността на труда чрез подобряване на процесите в образователно квалификационната инфраструктура. Необходимо е да се разработят компетентностни модели за трите подсектора (текстил, трикотаж, конфекция). Подсектор конфекция има най-голямо икономическо и социално значение от трите подсектора. При създаването на СКС трябва да се даде приоритет на подсектор Конфекция. При подбора на пилотни предприятия за сектора и създаването на експертен потенциал от секторни оценители на компетенциите на работната сила, трябва да се даде предимство на подсектор конфекция. При избора на пилотни предприятия от подсектор конфекция да се предпочетат такива, които прилагат бизнес модел, съчетаващ повече организационни и пазарни решения.

НАЧАЛО
Документът е секторен анализ обхващащ подсекторите на икономическа дейност свързани с производството предимно на площни текстилни изделия и облекло и е разработен от екип експерти предложени от АДЛП, ББСТП, БКШП и БСПТ. За подсектори са избрани съответни групи и класове от раздел 13 Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло и от раздел 14 Производство на облекло съгласно КИД 2008.
Развитието на сектора е разгледано като инструмент за интегриране в обществото на ниско образовани и ниско квалифицирани групи от населението предимно от малцинствата с приоритет на циганското такова.
При разработването на документа (анализа) са спазени възприетите от ръководния екип на проекта обща структура на изложение, логика на анализ и синтез и интерпретиране на наличните статистически и други данни, валидни за всичките 20 сектора обект на проекта.
При разработването на анализа на Сектор "Текстил и облекло", когато е било възможно или преценено като целесъобразно са разглеждани процесите в по- голяма дълбочина. Това е направено в контекста на ползите/загубите от наличието/липсата на технологична обвързаност на националните производствени мощности по вертикала и отражението им върху външнотърговското салдо на България респективно върху БВП, а от там върху процесите на евроинтеграция и повишаване качеството на живот. Търсено е отражението на тези процеси върху изискванията към компетенциите на работната сила и възможни варианти или подходи за решение.
Доколкото е било възможно съобразно наличната предварително информация в архивите на засегнатите секторни работодателски организации, както и впоследствие целенасочено събрана информация специално за целите на настоящия анализ е структурирана в три подсектора: Текстил, Трикотаж, Облекло.
Това се налага поради факта, че тези три подсектора са относително самостоятелно обособени и опериращите в тези области предприятия прилагат различни бизнес модели. Различните бизнес модели от своя страна предопределят различни проблеми и пътища за решаването им.
Независимо от споменатите различия изготвилите анализа са се ръководили от принципа, че секторът и отнасящите се до неговото устойчиво развитие проблеми трябва да се разглеждат в цялост, защото само тогава е възможно идентифицирането, разработването и осъществяването на печеливша национална стратегия. Това е така поради няколко типа причини:
До голяма степен общо икономическо минало и въздействие от едни и същи исторически протекли вече обществено-икономически процеси.
Общи характеристики на съвременната национална бизнес среда, в която се осъществяват въпросните три групи икономически дейности
Общи конкуренти на международните пазари в лицето преди всичко на новите икономически гиганти: Бразилия, Индия Китай (подредени по азбучен ред, а не по значимост).
Възможности за по ефективен, ефикасен и устойчив съвместен икономически растеж обусловени от технологичната обвързаност на секторите по вертикала и природните ресурсни дадености на България. Възможност за прилагане на клъстърни бизнес модели от ново поколение с финансовата подкрепа на структурните фондове на ЕС.
Важно е да се отбележи, че секторният анализ макар и структуриран относително всеобхватно, е разработен с акцент върху компетенциите на работната сила.
Винаги когато е било възможно предимство е давано на данните извлечени от Евростат пред тези от НСИ. Този подход е обусловен от разбирането на екипа, че това прави анализа по- сигурен аргумент при евентуално лансиране на национално ориентирани идеи в полза на България на европейско ниво.
Анализът на текущото състояние на компетенциите на работна сила е в следните аспекти:
Особено внимание в анализа е обърнато на анализа силни/слаби страни възможности/заплахи (SWOT) и са потърсени благоприятните комбинации от силни страни и възможности предоставяни от обкръжаващата бизнес среда.
На тази част е обърнато специално внимание защото е разработващия екип прие, че изводите които позволява да се направят въз основа на този анализ са основа за изследване на причинно-следствените връзки и идентифициране на възможните положителни промени.
За да бъде още по-прагматичен резултатът анализът е направен на три нива: Микро ниво (отнесен към отделните предприетия от подсектора в неговите рамки), Мезо ниво (отнесено към подсектора в рамките на сектора и националната икономика), Макро ниво (отнесено към сектора и европейската и световната икономика).
За подсектор Конфекция с акцент върху производството на облекло анализът е разработен особено подробно не само защото той е идентифициран като един от двигателите за развитие на подсектор текстил, но и защото той има най-голямо социално икономическо значение за националната икономика сравнен с другите два подсектора.
Предварителните разсъждения дадоха допълнителен аргумент за значимостта на подсектор Конфекция (с акцент производството на облекло), защото се оказа, че наличието на големи за мащабите на България групи от хора с ниска степен на образование, при това безработни, те могат да се окажат при разработване на специфични политики ресурс - двигател за развитие на подсектора, а от там поради технологичната обвързаност по вертикала и на целия сектор.
Направен е опит, в резултат на направените изводи да се предложат варианти на решения, чието възприемане се очаква да допринесе за модернизиране процесите на управление на човешките ресурси в сектора и впоследствие или по-скоро едновременно с това за модернизиране на сектора като цяло и гарантиране на неговия устойчив растеж.
Особено внимание заслужават някои изводи и предложения, които допринасят за ускоряване евроинтеграцията на България в това число чрез интензивен и целенасочен процес на социално реинтегриране и интегриране на населението от циганската малцинствена група.
ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:
1. Сектор "Текстил и облекло" е важен за икономическия и социален живот в Република България.

2. И трите основни подсектора на Сектор "Текстил и облекло" функционират и се развиват като три самостоятелни сектора и пропускат възможността за реализиране на вертикална интеграция без нарушаване на антитръстовото законодателство и пропускат ползите от подобна интеграция.
3. Секторът създава добавена стойност на едно заето лице по-ниска от средната за ЕС и се нарежда устойчиво на не престижни места.
4. Секторът се характеризира с ниско ниво на инвестиции за НИРД, технологично обновление и модернизация в сравнение със средното за ЕС и се нарежда устойчиво на не престижни места.
5. Ниската производителност и на трите подсектора (текстил, трикотаж, конфекция) се дължи в голяма степен на неадекватното ниво на компетенциите на работната сила.
6. Неадекватното ниво на компетенциите на работната сила и в трите подсектора (текстил, трикотаж, конфекция) е силно повлияно от нивото на качеството на инфраструктурата създаваща и усъвършенстваща кадрите за сектора и протичащите в нея процеси.
7. Сектор "Текстил и облекло" е с перспективи за устойчиво развитие. със сектори земеделие и/или туризъм.
8. Сектор "Текстил и облекло" е в състояние рязко да повиши производителността на труда чрез повишаване компетенциите на работната сила, постигнато посредством подобряване качеството на образователно квалификационната инфраструктура и процесите в нея.
9. Налице е необходимост от разработване на компетентностни модели за трите подсектора (текстил, трикотаж, конфекция), за да реализират предишната възможност.
10. Подсектор конфекция има най-голямо икономическо и социално значение от трите подсектора и при създаването на СКС трябва да се даде приоритет на подсектор Конфекция.
11. При подбора на пилотни предприятия за сектора и създаването на експертен потенциал от оценители на компетенциите на работната сила в сектора, трябва да се даде предимство на подсектор конфекция.
12. При избора на пилотни предприятия от подсектор конфекция да се предпочетат такива, които прилагат бизнес модел, съчетаващ повече организационни и пазарни решения. Идеален вариант за избор на пилотни предприятия са такива които едновременно работят като прилагат:
 Бизнес модел собствен продукт;
 Бизнес модел готово изделие;
 Бизнес модел работа с материали и документация на клиента ("Ишлеме", СМТ, и др.).
13. При избора на ключови длъжности и професии да се изберат такива от различни класове по НКПД с цел първообраза на секторния компетентностен модели да се приложи сравнително лесно и да послужи за надграждане и завършване на модел, който да придобие характера на доброволен професионален стандарт.На наличието на големи групи от хора с ниско образователно и квалификационно ниво да се гледа като на ресурс, който може да заеме достойно място на пазара на труда стига да се разработят подходящи национални политики, програми и инструменти за прилагането им.

1.1. ВРЪЗКА НА АНАЛИЗА С ДРУГИТЕ ДОКУМЕНТИ ПО ПРОЕКТА
Секторният анализ е подготвен по проект "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони". Проектът се осъществява в периода 2009-2013 г. от Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), в съответствие с договор № BG051PO001-2.1.06/23.10.2009 г. по мярка BG 051PO001-2.1.06 "Повишаване гъвкавостта и ефективността на пазара на труда чрез активни действия на социалните партньори" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Партньори по проекта са Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация на труда "Подкрепа".
Проектът се реализира чрез няколко основни етапа:
1. Анализ и оценка на състоянието на пазара на труда, нагласите на бизнеса, отношението към квалификацията и обучението, включително и секторни анализи.
2. Изграждане на Националната реферeнтна мрежа, съставена от 20 секторни консултативни съвети със социалните партньори и 10 регионални центрове за оценка на компетенциите.
3. Определяне на ключовите длъжности и позиции за всеки сектор. Разработване на секторен компетентностен модел, отразяващ стандартите в най-малко 200 длъжности за обхванатите от проекта 20 пилотни сектора. Създаване за всяка длъжност на компетентностен профил, представляващ стандарт за професионално трудово представяне.
4. Изграждане на онлайн базирана информационна система, включваща секторните компетентностни модели и каталози с компетенции, длъжностни профили и стандарти, електронна платформа за е-обучение и оценяване, платформа за анализи на пазара на труда, ресурсен каталог за развитие и др.
Основната цел на проекта е повишаване на адаптивността, ефективността и балансиране на търсенето и предлагането на пазара на труда чрез изграждане на система за оценяване на компетенциите на работната сила на браншово и регионално ниво.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Регионална икономика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.