Регионално развитие - североизточен район


Категория на документа: Други




"Да пътуваш означава да притежаваш света."

Бъртън Холмс

Както казва Бъртън Холмс да пътуваш е начин да притежаваш света, нека и ние попътуваме из нашата страна.

Както знаем, Североизточния район е равностоен европейски регион, част от света. Приобщаването към регоналната политика на Европейския съюз поставя и предизвикателство към Североизточния български регион ускорено да догони европейските региони по равнище на развитие, възползвайки се от подкрепата на европейските фондове и инструментариума на регоналната политика на Съюза.

Регионалното развитие на Североизточния район е съобразено с неговите предимства, а именно: специфично географско местоположение ( това е единственият район , граничещ с два големи водни басейна и транспортни артерии - Дунав и Черно море), потенциала на Черноморското крайбрежие, преминаването през района на коридори №7 , №8 и коридор ТРАСЕКА, уникалните природни територии - езерата Сребърна, Шабленското езеро, природния резерват Калиакра, устието на река Камчия, богатството на обработваеми земи (житницата на България), качеството на човешкия потенциал, изградените промишлени структури и др..

Североизточния район има необходимия ресурс и предпоставки да реализира ускорено развитие в областта на туризма чрез прилагане на интегриран подход. Като се придържа към целите и приоритетите на Националната стратегия за регионалното развитие 2005 - 2015г. и основните планови и стратегически документи на страната за периода до 2013г. туризма в регона бележи ефективно изпълнение и възход. Съставящите района области: Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище и Шумен са разположени в североизточната част на страната и покриват територия от 19 966,6 кв.м.. Районът е трети по територия и население 1 290 025 жители в Република България. Гъстотата на пътната мрежа в района и броят на туристическите легла са предпоставка за заеманото първо място в страната по туристическо развитие. Също така и по брой на реализираните нощувки и приходите от туристическо настаняване.

Недостатъчно разработени са находищата на лечебна кал по брега на Варненското езеро, Шабленската тузла и Балчишката тузла.

Най - големите богатства на Североизточния район са пясъчните плажни ивици. Климатичните особености предразполагат за проспериращо развитие на туризма. Проблем е обаче питейната вода (пресноводните ресурси), но в замяна на това източната част на района е богата на минерални води. Богат район на дивеч и риба. На територията на района попадат и природни резервати и паркове. Това са резерватите Камчия, Калиакра, Сребърна и др.. Те предизвикват интереса на туристите, като по този начин се повишава и икономическото развитие.

Североизточния район е на второ място по принос на брутен вътрешен продукт в националния. С най - голям принос е област Варна. Чуждестранните инвестиции са фактор за развитието на регионалната икономика и по този показател Североизточния район се нарежда на второ място.

За да има траен икономически растеж в района (в областта на туризма) е необходимо преодоляване изоставянето на областите Силистра, Търговище и Разград. Необходимо е да се подобрят вътрешните инфраструктурни връзки и създаване на благоприятна бизнес среда във всички общини на района. Необходимо е привличане на нови чужди инвеститори с ново технологично развитие и ноу - хау, които да повишат конкурентноспособността. Ежегодно в региона се провеждат редица изложения, форуми и панаири, които спомагат за развитието на бизнеса, установяването на контакти и развитието на туризма.

Макар че, в развитието на туризма Североизточния район заема водещо място в страната, сравнен с райони на Европейския съюз, от същото ниво неговото развитие е на по - ниско ниво. Развитието на туризма по крайбрежието на Североизточния район показва и някои обезпокоителни тенденции, като прекомерна концентрация на туристи и материална база. Тревожна е тенденцията за непрекъснатото застрояване и урбанизиране на морския бряг. Североизточния район е с богато културно - историческо и природно наследство, което е сериозна предпоставка за развитието на алтернативни форми на туризма - културен, аграрен, екологичен.

Според дефиницията на "International Council on Monuments and Sites" /ИКОМОС/ от 2002г. : " Културният или културно-познавателният туризъм всъщност е тази форма на туризма, която акцентира върху културната среда, която от своя страна може да включва културно-историческите забележителности на дадена дестинация или културно-историческото наследство, ценностите и начина на живот на местните, изкуството, занаятите, традиции и обичаи на локалното население. Освен това културно-познавателните маршрути могат да обхващат и посещение или участие в културни мероприятия и събития, посещение на музеи, концерти, изложби, галерии и др."

Под културен туризъм се разбират пътуванията с цел посещение на културни паметници, опознаване на чужди култури или посещение на културни прояви.

Като архитектурни туристически ресурси могат да бъдат дефинирани всички чешми, водоскоци, фонтани, мостове, акведукти, сгради, улици, площади, квартали, както и някои исторически, религиозни и етнографски обекти - дворци, кули, паметници, църкви, манастири, работилници и т.н., които се отличават с уникална и автентична архитектура и имат туристическо значение. Много от архитектурните забележителности могат да бъдат причислени и към някои други видове туристически ресурси, като например към етнографските, историческите, религиозните, културно-познавателните и др. Това се дължи на факта, че отделни туристически атракции може да са неповторими от много аспекти: архитектура, религиозно значение, историческа епоха. В туризма архитектурните ресурси имат различно предназначение: да служат за познавателен туризъм, за фон на други туристически дадености, за леглова база, като декор и среда на културни прояви.

"Културата е туристически ресурс с дълга традиция, живо настояще и богато на възможности бъдеще"- така определя връзката между културата и туризма немският автор Албрехт Щайнеке.

Културните средища, като музеи, театри, галерии са добре развити в района и са добра предпоставка за развитието на туризма. Град Варна е изявен фестивален център, в който се провеждат шест национални фестивала, които привличат много туристи. По отношение на демографското развитие в сравнение с останалите райони е съхранен възпроизводствения демографски потенциал, макар че прирастта на населението в района е отрицателен.

Социалната инфраструктура в района - образование, здравеопазване и култура е добре развита. Сериозен социален проблем в района е високото равнище на безработицата, особенно при младите хора.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Регионално развитие - североизточен район 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.