Рейтинг на висшите училища в България


Категория на документа: Други



Рейтинговата система използва 49 различни индикатори, по които могат да се правят сравнения между висшите училища. Те са формирани на базата на статистически данни и резултати от социологически проучвания. Индикаторите са разделени в 6 групи:

* Учебен процес

* Научни изследвания

* Учебна среда

* Социално-битови и административни услуги

* Престиж

* Реализация и връзка с пазара на труда

При изготвянето на рейтинга се използват индикатори в различни мерни единици (брой, оценка по скала, процент, лева и т.н.). Затова се налага стандартизиране на стойностите им по статистическа процедура, наречена z-точки, която ги привежда в един мащаб и едновременно с това запазва наредбата и пропорциите между тях. Стандартизирането се извършва по класически метод, който използва средна претеглена стойност и стандартно отклонение. В класациите крайната оценка за всяко висше училище е представена като резултат по скала от 0 до 100.

Рейтингът на висшите училища трябва да се използва внимателно. Получените класации понякога може да се дължат на минимални разлики или на индикатори, които не са еднакво значими за различните потребители.

Изборът на училище като правило задава ориентирите на бъдещите инициации на индивида.Това е периодът,през който родителското влияние над децата е силно и то е свързано със статуса на семейството, с неговите политически,културни и морални характеристики.Всъщност училищните избори се управляват от специални детерминации на родителската образователна социална и образователна идентичност,но са зависими и от икономически и финансови условия на съществуване.Йерархичните мрежи от места,контакти и информация гарантират възможности за достъп до училища,специалности и професии,защото колкото и да се разширява социалната база на образованието ,колкото и да се създава привидност за равенство на възможностите се запазва една херметизирана структура на елитарно образование и професии,които са недостъпни за едни и постижими за други.

В този смисъл,дори когато не се проявява наличието на пристрастие при селектиране на учениците,социалният характер на подбора се запазва поради социалната определеност на академичния успех.

Българското образование в някои свои проявления не прави изключения от общия казус на репродукция,а насочването на децата към един или друг вид училище става следствие на съзнателно проведена родителска преценка и наличие на капитал-културен и икономически.

В един образователен пазар контролът е имплицитен и в него училището трябва да предложи обучение,очаквано от родителите,такова че да гарантира приемственост и континуалност на фамилното възпитание и очаквания.Природата на това гарантиране е детерминирана от репутацията и училишните традиции,а за родителите означава,че купувайки репутация те намаляват риска детето им да не успее в живота.

Част от репутацията на училището се определя от кариерното развитие на обучавани и дипломирани,на излезлите и реализиралите се,защото всъщност гаранцията,която училището дава е,че то рекрутира подходящите статуси.

Правото на образование през 60-те год на 20 век,когато се бележи третият етап от "усъвършенстваните методи на оценяване"и конкретните механизми за неговото достигане са "ресурсите" на училищата:

-съоражения,програми,техники за обективно оценяване,учители

-самите ученици-образователен произход,морал,ценности

Концепцията за равенство на образователните възможности в този си вид акцентира върху крайния резултат,като има различни резултати на сравнение.

-проследяват се резултати при едни и същи вложения от страна на училищата(среда,социални и етнически характеристики),но с различия в учебните условия и ресурси.

-сравняват се резултатите от училищното въздействие за индивиди с различен произход и възможности.

Така основният извод е,че разликата в образователните постижения зависят от степента на неравенство на възможностите,защото резултатите са функция не само на усилия,амбиции и упоритост,но и на значителни средства и културен капитал.

Ето защо в теоритичен план изследваните работещи в парадигмата обръщат поглед към прецезиране на отделните индикатори,с които може да се опише образователният процес и заложеното очакване е,че операционализацията може да бъде ключ към намаляване на неравенствата в образованието,защото конкретиката би позволила да се достигне до отделни,специални детайли в училищните мрежи и взаймодействия.

Източници:

http://www.dnes.bg/stranata/2011/06/14/nova-reitingova-sistema-za-universitetite-koga-i-kakva.121289

http://computerworld.bg/33091_rejtingovata_sistema_za_visshite_uchilishta_u_nas_e_publichno_dostapna




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Рейтинг на висшите училища в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.