Решението - основа на управлението


Категория на документа: Други


Тема 5 - Решението - основа на управлението

Р.Акоф издава книгата си "Многомерната организация", където се смята, че основната задача на мениджъра във фирмата е вземане на решение. Решението може да засяга бъдещето на организацията. Решенията изразяват съвременната воля на мениджъра. Необходимост от управленско решение има тогава, когато е на лице разлика между организационни цели и действителната ситуация.
В научната литература управленското решение се разглежда като процес и като акт. Същността на решението като процес - характеризира се с това, че решението прротича във времето и се осъществява на няколко етапа - етап на подготовка; вземане на решение=акт на избор; реализация на решение. Извод: решението е основен елемент от цикъла на мениджмънта. Управленското решение е пряко свързано е с организацията, ръководството, планирането и контролирането и дейността на организацията.
Р. Акоф въвежда определението многомерна организация , която е тъждествена на корпорация. Ако до 80те год тенденцията в американската литература е орг. да се разглежда като "проста организация" = ресурси + резултати, Акоф разглежда многоизмерна организация (подобна на корпорация) = ресурси + резултати + територия + пазар + потребител.
Той приема, че многомерната организация няма нужда от развитие и промяна
Същност на управленското решение като акт на избора представлява борба, конфликти на мотиви и мнения; субектът носи отговорност за последиците от взетото решение. Отговорността не е само лична, тя е организационна.

Класификация на управленските решения.Посочват се няколко критерии:
- Съгласно функцията на упралвение управленските решения се групират като планови, организационни, ръководни и контролни.
- според функцията време - управленските решения се групират като стратегически, тактически и оперативни.
- според спецификацията, която трябва да решат биват: програмирани (решения, които се отнасят за аналогични ситуации, периодично повтарящи се) и непрограмирани (решения се вземат тогава, когато ситуацията, в която се намира орг. е уникална и упр. решение ще бъде първо по рода си)
-според степента на неопределеност решенията се групират в 3 групи: решение взето в условия на определеност, решение взето в условия на риск, решение взето в условия на неопределеност.
- според възможността за предвиждане на резултат: упр.решения се групират на прогнозируеми (тези, при които резултатите могат да се видят при 51% или 0,51 вероятност) и непрогнозируеми (тези, при които резултатите не могат да се предвидят - под 0.51 вероятност - около 20%)
-начина, според които са взети решенията са индивидуални и колективни
-според съдържанието управленските решения са - икономически, технически, организационни, политически и др.
Принципи за взимане на решения
Целта е решенията да бъдат качествени и да се ползват с всеобща подкрепа от персонала. Всяко отлагане на вземане на решение се оказва пропусната възможност или води до фалит. В процеса на вземане на решения трябва да бъдат интегрирани всички сътрудници на организацията - те трябва да разполагат с цялата информация, да са придобили навици и да реагират на възникналите проблеми.
1ви принцип на тази оперативност - партисипативността (участието). Принцип на участие - персонала непосредствено да участва независимо от мястото, което заема в организацията.
2и принцип - обучение вместо наказание - решенията, които се взимат в условия на висока неопределеност често са неефективни и дори неправилни. Всички сътрудници трябва да бъдат обучавани да рискуват и да се учат от грешките си. За грешката при взимане на решение не се предвижда санкция, защото се приема, че тя стимулира индивида следващия път да действа по-отговорно.
3ти принцип - умение да се окажа от погрешни решения. Мениджърът трябва да се научи твърдо да отказва т.н. безнадеждни проекти.
4ти принцип - "5 защо?" - в условия на висока неопределеност в редица американски компании се използва процедурата "5 защо". Отговорът на всеки въпрос "защо?" има за цел да разкрие истинната причина за проблема - може да се стигне до възможни алтернативни решения
5ти принцип - стимулиране на конструктивен конфликт - по-качествените решения в състава на персонала на 1 организация, може да се взимат, когато е стимулиран конструктивен конфликт.
Стил на управленското решение
За да бъдат ефективни решенията, мениджърите трябва да отговарят на следните предписания:
- Съвременния мениджър трябва да разбира собствения си стил на взимане на решения
-Той трябва да знае как да идентифицира проблема и да работи с различните стилове на другите хора
-Трябва да знае как да адаптира собствените стилове на вземане на решение на сътрудника към вида работа, за която са най-подходящи.
Понятието стил означава - заучени навици => стилът на вземане на решение представлява заучените навици на индивида. Факт е, че някои обичат да поемат риск, други са по-консервативни, взимат лични решения, други искат съветници.
2 основни фактора, които влияят върху стила: използване на информация - количествена информация, от която всеки индивид се нуждае за вземане на решение и фокус - отнася се до броят на възможните алтернативи на вземане на решение.
Използването на информация се приема, че е от първостепенна важност за съвременния мениджър и използва 2 вида стил:
-задоволителен, при който се използва по-малко информация - резултатът е достатъчно добро решение
-по-аналитичен (краен стил) - трябва им всичката информация за вземане на решение. Те вземат решение, когато са сигурни, че то е печелившо, качествено решение, дори да е коствало пари на орг. Разликата в 2та стила е, че задоволителният приема няколко добри решения, а крайният взима само 1 решение и то се приема за най-доброто.
Факторът за вземане на решение - фокус - въвежда унифокус (дава 1 решение) и мултифокус (дава няколко решения). При комбинация на задоволителен и краен стил и унифокус и мултифокус се създава решетка за 4 основни стила:
-решителен стил - комбинация от задоволителен и унифокус стила - използва се минимално количество информация, взима се бързо решение, което е ясно по отношение на даден възникнал проблем. Той е скоростен и разчита на ефективност и постоянство на ръководството. Практикува се от честни хора.
-гъвкав - задоволителен + мултифокус стил - акцентът се поставя върху адаптивността. Мениджъра оставя решението, ако се окаже неподходящо и търси ново решение. Гъвкавите мениджъри са внимателни и подкрепящи своите сътрудници - избягват конфликти.
- йерархичен - краен + унифокус - изисква се много информация за анализиране на проблема. Тук търсенето на решение е търсенето на най-доброто решение. интегративен - краен+мултифокус - разчита се на много информация, мениджърите разглеждат проблема от различни гледни точки, за да намерят правилното решение.
Решителният и гъвкавият стил са ефективните стилове за взимане на решение.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Решението - основа на управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.