Революционната дейност на Васил Левски


Категория на документа: Други



След разпускането на легията, Левски се завръща в България и известно време преподава в село Войнягово, а по-късно в добруджанското село Еникьой.В началото на 1867г привлечен от поредното раздвижване на българската емиграция в Румъния, Левски заминава за Букурещ.Там е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов и участва във втората легия на Раковски в Белград.

През 1868г с помощта на Българското общество и лично на Димитър Ценович Левски преминава в България и осъществява своята първа обиколка из страната, чиято цел е събирането на информация за реалните политически настроения в страната.

През февруари 1869г заминава отново за Румъния и прекарва там два месеца, през които подготвя втората си обиколка в България.С помощта на Млада България е отпечатана и изготвена от Иван Касабов "Прокламация от името на привременното правителство в Балкана".

Втората обиколка на Левски започва на 1 май 1869г и завършва на 26 август.По време на тази обиколка Левски създава в Плевен, Ловеч, Карлово и други градове из вътрешността на страната и първите революционни комитети в България. След това отново се завръща в Румъния и взима участие в изграждането на БРЦК, като настоява центърат на революционното движение да бъде преместен в България, но не намира подкрепа и през пролетта на 1870 се прехвърля в България.

За около година и половина Левски изгражда мащабна нелегална комитетска мрежа, обвхащаща цялата територия на страната.Възникналите противоречия между вътрешните дейци и революцинерите- емигранти довеждат до решението да се проведе общо събрание в Букурещ, протекло от 29 април до 5 май 1872 и на което Левски като организатор на революционното движение по българските земи, присъства. След събранието Апостола се завръща в България и се заема със структурните промени в организацията, съгласно новия устав на БРЦК.

На 22 септември 1872 Димитър Общи извършва обир на турската поща в старопланинския проход Арабаконак.Последвалите арести и разпити поставят началото на дезорганизацията и разпада на комитетската мрежа.Същевременно из средите на революционерите в Букурещ възникват противоречия относно предложението на Каравелов да се пристъпи към избухването на въстание.Тогава Левски решава да замине за Букурещ и да запознае БРЦК с реалното състояние на комитетската мрежа.На път за Румъния той се отбива в Ловеч за да прибере комитеския архив ,но е предаден и заловен в ханчето на с.Къкрина,Ловешко. Васил Левски е осъден на смърт чрез обесване и на 19 февруари 1873 присъдата е изпълнена.

Безспорно е ключовото място на Васил Левски в създаването на коренно нови стратегии и преориентацията на българската национална революция. Много изследователи на Левски са се опитвали да създадат точна и ясна оценка на делото на Апостола и да опредеделят неговото място в българската историческа памет,но въпросът, по който всички те са единодушни, е че именно новационните за времето си идеи на Левски изиграват решителна роля в подготовката на българското националреволюцинно движение. Oтношението на Левски към Европеиските държави и най-вече към Великите сили и балканските съседи на България дава ясна представа за прозрението на неговите идеи.Дръзкото отхвърляне на политическата опека на чуждите сили е един изстрадан исторически урок,дълбоко осмислян и анализиран в политическата идеология и революцинната практика на Васил Левски.

Решаващата роля на Левски в реорганизацията на националната революция кристализира най-вече при съпоставката на революционното движение преди неговата намеса и след присъединяването му в подготовката за национално освобождение.

Преди появата на Левски в българските революционни среди се оформят няколко основни стратегии, по които трябва да се развие революционното движение.Ръководителите на това движение са най-често представители на българската буржоазна прослойка, която "е не само носител на прогресивните и революционни буржоазни отношения в икономиката ,но естествено заема челно място и сред революционните обществени сили."1 Същевременно идеите на възрожденската буржоазна класа в България са изключително различни от тези на буржоазното общество в Европа.Основната разлика, която предопределя и развитието на водените от тези среди борби, произхожда най-вече от характера на революционните движения в големите европейски страни и съответно в средите на българските революцинери. Докато в европейските страни, революционните течения се базират на социална основа, тоест те са продиктувани от стремеж за промяна в едно вече оформено по своя национален характер общество, то по българските земи именно националната принадлежност и независимост са факторът, предопределящ насоката на революционните борби. Тази същностна разлика ще се окаже и един от мотивите на Левски за призива му към извеждане на българското революционно движение на автомни и независими от Великите сили начала.

До намесата на Васил Левски, революцинните среди са представени главно от няколко основни течения, чиито стратегии определят и развитието на освободителното движение.Те се свързват с личността на Георги Раковски и кръга от неговите съмишленици, с възникването на БТЦК в Букурещ и последвалата поява на "Българското общество" и групата на "Млада България", със създаденото през 1853г Българско средоточно попечителство", превърнало се в "Добродетелна дружина", както и от Одеското българско настоятелство. Тези организации предлагат своя стратегия и план за осъществяване на национална независимост, но всички те макар и диферинцирани по своята същност и идеология, са идентични по отношение на възгледите си към намесата на европейските сили в българското революционно движение. Преди появата на Левски на сцената на революционното движение, основният стратег на подготовката за национална революция е Георги Раковки.

Несъмнено като идеолог и ръководител на бълграската революционна емиграция Раковски успява не само да очертае тактиката и стратегията на освободителното движение, но и да подготви едно ново поколение революционни дейци, което към края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в. пристъпва към непосредственото осъществяване на национално
освободителната революция в България.

Поради изключително близките контакти между Левски и Раковски ,съвсем естествено е, Апостола да възприеме много от неговите идеи и коцепции, но в същото време между стратегиите на двамата революционни дейци съществува мащабна разлика, разкриваща се най-вече в тяхното отношение към участието на великите сили в българското революционно движение. Раковски поставя българското национално революционно движение сред хаоса на Източния въпрос, обзвървайки го с лабиринта от интереси на големите европейски сили и настоява, че успешният изход на националната революция би могъл да се осъществи единствено чрез обединените сили на балканските народи. Като продължител на стратегиите на Раковски би могъл да се възприеме и създадения през 1866г в Букурещ БТЦК. Тази организация на българската емигрантска буржоазия, подобно на Раковски, се опитва да намери решение на българския въпрос, като го намесва в сложните политически взаимоотношения на великите сили и техните опити за реформиране на държавно-политическата система на Османската империя. Последвалото създаване на "Българското общество" и организацията "Млада България" не довежда до мащабни промени в тактиката и стратегията на революционните водачи. Най-общо представени, те са идеологически обвързани с европейските буржоазнодемократични течения, чиито вдъхновител е италианският революционер Джузепе Мацини. Що се отнася до "Добродетелната дружина" и Одеското българско настоятелство, разглеждани като част от подготовката за национално освобождение, те също се стремят към интернационализиране на българския въпрос, залагайки по-скоро на външна политическа намеса, отколкото на автономност на революционното движение.

Така разглеждани революционните дейци и създадените от тях организации до появата на Васил Левски успяват да внедрят проблема за бългаската национална независимост в едно наднационално равнище, вплитайки го в сложната политическа игра на интереси на великите сили и лишавайки го по този начин от автономни и независими начала. В този смисъл българското революционно движение до намесата на Левски в него "няма свобода само да решава българските въпроси и затова се подчинява на руската политика, или търси съюз със Сърбия, или прави "свещени коалции с румънските либерали"2 Макар и с ясното съзнание, че подготвят националното освобождение, водачите на националната революция не създават нито една ораганизационна формация, която би могла да мобилизира националната енергия за радикални действия.

Историческата ситуация около появата на Левски също подпомага навлизането и бързото възприемане на неговите идеи.Един от значимите фактори, довел до промяна в революционния климат по българските земи, е свързан с приключилата през 1856г Кримска война. Огромното поражение, което Турската империя претърпява довежда до засилване на националните движения в нейните граници, което същевременно рефлектира върху всички социални слоеве,обвързвайки ги в борбите за национално освобождение. За разлика от предишните години на подготовка за революционни действия, след приключането на Кримската война, всички социални групи са заинтересувани от ликвидирането на Османската империя и възстановяването на българската държава. Същевремено българският въпрос вече е достатъчно обвързан както с балканската политика, така и с политическите интереси на велите сили. Превърнал се в същностна част от Източния въпрос, проблемът за национална независимост на българския народ не търпи повече отлагане и очаква своето скорошно разрешаване.

В такъв етап от бългаската историческа действителност своето място заема и личността на Васил Левски. Още със самата си поява на революционната сцена той успява да изпъкне като национален водач и идеолог на националното освободително движение. Всеизвестен факт е, че Левски е участвал дейно в безуспешните опити за решаване на бълграския въпрос, осъществени от легиите на Раковски и други революционери. Но макар и изходът от тези действия да не довежда до очакваното освобождение на българския народ, участието на Левски в тях, спомага изключително много за неговото изграждане и оформяне като водеща фигура в българското националнореволюционно движение. Именно неуспешните резултати на предприетите досега действия,довеждат Левски до идеята, че в подготовката на националната революция са допуснати редица грешки,както от идеологичен, така и от структурен и организационен характер.

На първо място Апостола остро критикува обвързаността на революционното движение с чужди външни сили и настоява, че българската национална революция трябва да бъде осъществена единствено и само чрез задружните сили на българския народ, защото всяка чужда намеса ще доведе до крах на замисленото начинание. Левски трезво анализира състоянието на Източния въпрос и ключовото място на съдбата на българския народ в него и извежда като водеща теза на своята политическа идеология независимостта на революционното движение. В така обмислената от него нова стратегия на революционните борби на българите се крие и становището му по отношение на участието на външни фактори, акцентирайки най-вече върху намесата на великите сили и балканските страни.

Участието на Левски в няколко безуспешни опита за национално освобождение се превръща в основа за неговото идеологическо съзряване и оформянето му на стратег на революционните борби.Според Левски една от основните причини за неуспеха на предприеманите дотогава акции на българските революционни дейци се крие в това, че те са били организирани и замисляни на чужда територия, тоест вън от българските земи, най-често на сръбска или румънска земя. Това довежда и до провал на четническите акции, поради логичния факт, че никоя чужда сила няма да позволи на своя територия да се осъществява революционна дейност на друга държава, ако тя самата няма пряк интерес от това. Апостола ясно осъзнава, че ръководителите на революционната кампания са били най-вече представители на българската емигрантска буржоазия, които са се намирали вън от българска територия и съответно са били подложени на натиск от интересите на външни политически фактори. Така Левски достига до създаването на нова революционна иделогия, противопоставяйки се на дотогавашните концепции и издигайки тезата за "независимост, неангажираност и политическа национална самостоятелност на движението."3 Той не само отрича и остро критикува досегашната обвързаност на революционното движение с чужди сили, но и посочва ясни примери от историческата реалност на българската борба за национално освобождение, които доказват, че революционното движение трябва да бъде издигнато на автономни начала. "Имаме близки примери,доста дето са ставали с нази още от 62-ро[лято] и досега...Секиму са известни от 62-ро до 68[лято] техните пречки за нас, затова трябва да бъдем предосторожни във всичко ,което имаме за огледало и примери доста"4

Изключително място в своята концепция за национално освобождение Левски отделя на намесата на балканските страни и най-вече на Сърбия и Румъния.Той акцентира върху тези отношения поради факта,че голяма част от българската революционно настроена емиграция се е намирала именно там и е очаквала сериозна подкрепа и единни действия срещу общия враг.Апостола намира ,че "обединените братски сили",за които българската емиграция мечтае, са нищо повече от напразни надежди и че една евентуална намеса на Сърбия или Румъния ще доведе единствено до негативни последици за революционното движение .Тези свои мисли Левски споделя в писмо до Панайот Хитов:"Ако е за българско,то времето е в нас и ние сме във времето.То нас обръща и ний него обръщаме.А колкото за извън Българско,днес не даваме ухото си на никакви техни обещания".5 За разлика от плановете на Л. Каравелов и П. Хитов, които виждат успеха на националнато движение единствено чрез една обща българо-сръбка акция, Левски красноречиво разкрива домогванията и политическите интереси на сръбската държава.Въпреки това, той не отрича напълно възможността за един евентуален българо-сръбски съюз, но настоява той да бъде осъществен единствено при открити и честни отношения, изразени в равенство между двете страни. Апостола ясно осъзнава параметрите на все по-засилващия се сръбски национализъм и поради тази причина настоява за независимост и самостоятелност на националното революционно движение, оповаващо се на силите на българския народ. Левски не отхвърля идеята на своите предходници за създаването на Обща балканска федерация, но твърди, че на този етап от развитието на революционното движение, проблемът от първостепенна важност е осъществяването на национално освобождение,чието реализиране трябва да бъде дело единствено на българите.

С подобни на Сърбия позиции в революционната идеология на Левски се намират Румъния и Гърция.Политическите интереси на двета страни не остават незабелязани от Апостола, който прозира домогванията на Румъния за създаването на държава, обвхащата земите на юг от Дунава и съответно химеричните планове на Гърция за възстановяването на Византийската империя. Този заплетен лабиринт от интереси и интриги на балканските държави, според Левски ще допринесе единствено до усложняване на българския въпрос,поради което той налага своя извод за неангажираната самостоятелност на българската революция. Поради това общо балканско действие е възможно само при условие на "равноправие, защита на интересите на всеки народ, гаранции, че българското дело ще престане да бъде машина в международно-политическите и балкаски комбинации"6

Същевременно Левски ясно разбира обвързаността на балканските страни с големите европейски държави и ангажираността на балканските правителства с интересите на великите сили.Това съсвем логично довежда до още по-голямо усложняване на Източния въпрос и оплита съдбата на българския народ не само с машинациите на неговите съседи, но го поставя в състояние на зависимост и съгласуваност с много по-сериозни в политическо отношение фактори.

Въпреки така създалата се ситуация, Левски отново намира изход за успешния край на националната революция, като я извежда стратегически и идеологически на самостоятелни начала. Това разбира се довежда до конфликти с останалите револционни водачи, които до този момент не са вярвали в успешния край на една всенародна революционна акция, организирана единствено от българския народ, без външна намеса и помощ.

Още към края на 1871г в революционното движение ясно се открояват два центъра-ВРО, начело с Левски и емигрантите около Любен Каравелов. Между тях се появяват различия по стратегически въпроси на революционното движение. Под въздействито на славянофилските идеи на Каравелов, БТЦК в Букурещ продължава да вярва в безкористната помощ на Сърбия и Русия за българското националноосвободително движение, което се явява заплаха за автономния характер на революцията. Левски категорично се противопоставя на тези идеи на емигрантските среди и твърдо отстоява самостоятелния характер на движението. Разбира се, Апостола осъзнава че българският политически въпрос е част от Източния въпрос, и че освобождението на България не може да се изолира от политиката на Великите сили, но настоява революционното движение да използва противоречията на големите държави за целите си, като същевременно запази своята автономност и независимост.Още повече, Левски категорично настоява центърът на революционните действия да се намира в българските земи,а не на чужда територия. По този повод той пише в едно свое писмо до Киряк Цанков: "...ако тая работа се управлява от Българско,то ще бъде работа и ние взимаме участие"7. Апостола критически осмисля политиката на западна Европа по отношение на българския въпрос и остро осъжда нейната неизантересованост към страданията на българския народ: "И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневсните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани в кървави сълзи пред европейските консули.На нашия прегракнал глас-никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остана тяхното образование и човещина?"8

Левски разобличава фалша и лицемерието на западноевропейската колониална политика, която толерира осъществяването на реформи в разпадащата се Османска империя, и с оглед на своите интереси се противопоставя на набиращите все по-голяма скорост национални движения. Категоричното отвърляне на концепциите, създадени от Раковки, Дободетелната дружина и Одеското българско настоятелство,издигащи тезата за чужда помощ и обвързване на националното движение с чужди фактори, е ключов момент от идеологията на Апостола.

В така изложените идеи на Васил Левски се откороява един възлов тезис, който би могъл да бъде вписан не само в политическите проблеми на българския народ, но може да намери своето място и в международните отношения. Анализирайки съдбата на българската национална революция, Левски в действителност достига до прозрения и изводи, валидни за участта на всички малки народи, които се поставят в ръцете на интересите на великите сили, превръщайки се по този начин в марионетки на политическите спекулации на Запада. "Той безпогрешно схвана потребностите на епохата, на освободителните движения на народите, когато те се измъхваха из недрата на старите дрипави средновековни империи и се устремяваха към модерния свят"9 В този смисъл идеята на Апостола за безкомпромисна, самостоятелна, политически необвързана революция има непреходен характер не само сред българските революционери, но и сред всички народи, желаещи да постигнат национална независимост.

Оригиналното и новационно за времето си мислене на Левски проличава не само в подготвяната от него стратегия за развоя на националната революция, но и в използваните методи и способи за нейното осъществяване. Това най-ясно изпъква във вниманието, което Левски отделя на ролята на революционната пропаганда.Осмисляйки водещото значение на печата като средство за пропаганда в европейските държави, Левски решава да използва тази функция на печата и на родна земя. Васил Левски многократно използва вестник "Свобода" за арена на своите идеи, но същевременно достига и до идеята за създаване на самостоятелен легален печатен огран на революционното движение. В този смисъл Левски "и в областта на пропагандата е в авангарда на модернизационния процес-така, както и с теорията си за революцията"10



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Революционната дейност на Васил Левски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.