Резюме на книгата на доц. д-р Стефан Коларов "Публицистика и национален живот"


Категория на документа: Други


Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"
Стопански факултет
Катедра "Библиотекознание и масови комуникации"

РЕЗЮМЕ

НА КНИГАТА НА ДОЦ. Д-Р СТЕФАН КОЛАРОВ
"Публицистика и национален живот"

Преподавател: доц. д-р Стефан Коларов
Изготвил: Ивайло Викторов Дамянов, книгоиздаване
фак.№1215-К

Когато говорим за публицистика и литература през последните години, не можем да отминем името на преподавателя във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" доц. д-р Стефан Коларов.Заедно с преподавателската си работа се изявява като литературен критик и публицист.Изследва проблеми от историята на българската литература, от историята и теорията на журналистиката и книгоиздаването.Автор и съставител е на сборници, издал е книгите: Между дълга и вдъхновението. Лит.-критически статии. 1971; Съвременни силуети. Лит.-критически портрети. 1972; Творци и проблеми. Лит. критика. 1974; Ангел Каралийчев. Лит.-критически очерк. 1976; Класа и литература. Лит.-критически портрети и статии. 1976; Младен Исаев. Лит.-критически очерк; Георги Караславов. Лит. анкета. 1978; Изстраданото слово. Срещи и разговори със съвременни писатели. 1979; Живот, по-хубав от песен... Н. Й. Вапцаров. 1979 (1982 - 1990); Дора Габе. Лит.-критически очерк. 1980; Младен Исаев. Лит. анкета. 1980; Дълг и литература. 1982; Майстор на лиричната проза. Ангел Каралийчев. Монография. 1983; По априлската магистрала на времето. Проблеми на съвременната българска поезия 1956 - 1981. 1983; Иван Вазов. Лит.-критически очерк. 1984; Свобода и любов. Лит.-критически статии. 1985; Шестимата от дело № 585/1942. Документално-публицистична проза. 1982 (1985 - доп. и прераб. изд., 1990); Черти от поетиката на Младен Исаев. Литературнокритически очерк. 1988; Книгоиздаване, читатели и съвременност. Студии и статии. 2004; Александър Паскалев и модерното българско книгоиздаване. Монография. 2005; Книгоиздатели, литературен живот, творчество. Документални очерци и статии. 2006; Четене, любов и художествен процес. Документални очерци и статии. 2007; Литература, медии, творчески влияния. Очерци и статии. 2008; Личности, журналистика, време. Документални портрети и етюди. 2009; Яворов и Лора. Мистерията на една гибел. Книга І Револвер и любов. Документално-публицистичен роман. 2009; Из историята на българската журналистика. Документални статии и портрети. 2009.

Преди да прочета книгата, реших да се запозная с други публикации на автора, защото като човек, който учи за книгоиздаването в България, не мога да си позволя да не го направя, а си и мислех,че ще ми е трудно изведнъж да се впусна в дебрите на българската публицистика и култура със заглавие като това.

Оказа се,че притесненията ми са били излишни, защото след като познах стила на писане на доц. д-р Коларов, разбрах, че при него недоизяснени неща и прескачане от тема в тема, както и връзка между отделните книги, без която не можеш да разбереш останалите няма.

Това е първото, за което можем да му бъдем благодарни, защото напоследък доста автори ни убеждават в обратното.От тази гледна точка книгите му освен приятни за четене, са достъпни и за анализиране.В "Публицистика и национален живот" той ни е облекчил най-вече с кратките резюмета в началото на статиите, с кратките въведения и с разделението на отделни части на статиите, които носят свои заглавия. Най-напред сме запознати с най-интересните и грабващи вниманието моменти от живота и дейността на величави българи, като Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Иван Богоров, Захарий Стоянов, Данаил Крапчев, Илия Бежков. Но това не е всичко: авторът успява да задържи вниманието на читателя, нещо повече - увличайки го неусетно със своите умозаключения в лабиринтите от любопитни факти, той се грижи и за ведрото ни настроение, докато четем, като същевременно поддържа градуса на напрежението.Прави го, като казва: "Повече от ясно е, че Ботев не е търсил показателното местоимение "тоз", а личното "той", за да извиси личността, а не да я сочи, както нашите бездарни граматикари са си помислили.Горките те!" и т.п.

Съвсем естествено като при повечето научни книги и тази завършва с библиография, кратки сведения за автора и съдържание.

Книгата е развита в шест глави. Всяка от тях по неписаните закони в книгоиздаването започва на самостоятелна страница вдясно.

Първата глава "Патос и безсмъртие" е за жизнения път на националния ни герой Христо Ботев, като визира онези моменти от живота и дейността му, които са основополагащи за изграждането на неспокойната му личност.

В началото на главата след уводните думи се дават сведения за родния град и семейството на Ботев чрез спомените на Димитър Паничков.

Под заглавието на първата част "Одески години" се описват Одеските години на учение.След като го изключват от Втора мъжка гимназия, учителства в Задунаевка. Престоят му тук е прекъснат поради факта, че трябва да замества като учител баща си в Калофер.Така започва втората част "Със сърце мъжко, юнашко...".

Третата част "Таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина..." е за второ заминаване за Русия, но Ботев избира свободата и се установява в Гюргево и Браила - средища на българската емиграция в Румъния.За важни моменти от дейността му, за многострадалното му битие и за интересни случки в живота му в Браила се осведомяваме от спомените на Киро Тулешков - близък приятел на Ботев и от самия Ботев, светъл лъч в което е съжителството за известно време с Левски.

Учителства за малко в гр.Александрия, а след това в Измаил.Публикува стихотворения във вестника на Л.Каравелов "Свобода".След като на 28 март 1871 г. е обявена Парижката комуна, Христо Ботев написва "Символ-верую на българската комуна".Така започва четвъртата част "Раждането на публициста".

След заминаването на Каравелов за Белград започва да издава с Д.Паничков "Дума на българските емигранти".

Издава за кратко време в. "Будилник": "Отново в Букурещ.Сатирикът и неговият "Будилник". На страниците му публикува злободневни фейлетони.

Шестата част "Сътрудничество във вестниците"Свобода" и "Независимост" разкрива плодотворното сътрудничество между Ботев и Каравелов във вестниците "Свобода" и "Независимост", като върхово постижение и за автора, и за българската поезия е отпечатването на "Хаджи Димитър".

След като в. "Независимост" спира да излиза, Ботев решава да издава в. "Знаме".

Съобщава на приятеля си Драсов решението си да се ожени за Венета Везирева.

В седмата част "Пътят е страшен, но славен, аз може млад да загина..." се визира последната година от живота на Ботев. През 1875 г. е отпечатана единствената книга на гениалния поет "Хр. Ботев и Ст.Стамболов.Песни и стихотворения.Кн. първа.Букурещ, 1875."

През пролетта на1876 година Ботев прави своя избор - саможертва в името на свободата на отечеството.

Втората глава "Левски, Любен Каравелов и в."Свобода" е посветена на още един титан на национално-освободителните ни борби - Апостолът на българската свобода Васил Левски, неговото дело и взаимоотношенията му с БРЦК и неговият председател Любен Каравелов.Образът на Левски ни се представя по впечатленията на Панайот Хитов и по описанието на Вазов в "Немили - недраги".Това е в първата част със заглавие "Личност и съдба".




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Резюме на книгата на доц. д-р Стефан Коларов "Публицистика и национален живот" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.