Римска религия


Категория на документа: Други



ШУ "Епископ Константин Преславски"
Факултет Хуманитарни науки
----------------------------------------------------------------------------------------------------

РЕФЕРАТ

По:

ИД: Магико-релогиозни вярвания

Тема: Римска религия

Изготвил:
Проверил:
Спец.
Фак. №

13.01.2014 г.
гр. Шумен

С изобилието от сведения както за древногръцката,така и за римската рлигия. Имаме възможност да проследим възникването и развитието на религиозните вярвания на римляните от дълбока древност до появата на християнството.

Светилищата, книгите, храмовете,жреците и култовете за римляните носят названието SACRA, което изразява представите им за свещенност. Те са смятани за върховни достояния на римския народ.

По всичко личи, че религията на римляните има общ корен с тази на индийци, иранци, гърци и други индоевропейци, които в далечното минало имали еднакви вярвания и обществена организация. С течение на времето върху този слой се напластяват елинистически вярвания, които за римската религия са от първостепнно значение. След римското общество се засилва интересът към древногръцката философия и идеите за задгробното спасение. На тази основа през III-IV в. Настъпва монотеистичното християнство и с лекота овладява преди това чуждото на мистиката римско обществено мислене.

За разлика от Гърция, където гъвкавото и вечното живо въображение на елините подхранва митовете, в Рим те нямат същото значение. Още повече, че римляните не създават свои митове. За прагматичния римски дух по-важни са практичните неща като ритуала, обряда, публичността, израза на гражданската съпричастност, административния ред.

Митовете в духовния свят на римляните имат по - скоро роляа на исторически изрази, които звучат много по-човешки, отколкото божествено. Така още в наи-ранни време религията се свързва с историята и държавното устройство на едно общество, което отделя голямо внимание на публичните изяви. Неслучайно първите три върховни божества Юпитер, Марс и Квирин съхраняват спомена за триделната обществена структура, при която обществето се дели на жрици, войни и земеделци.

Очовечени са и образите на легендарните и обожествени прародители на град Рим - Ромул и Нума Помпилий. Докато Ромул е свиреп, необуздан от буйната компания на луперките, цар Нума е въплащение на правото, мъдростта и справедливостта. И към трите качества римляните питаят огромно уважение от най-дълбока древност.

Съдейки по ингувинумски плочи, много от римските божества имат точни паралели с предшестващите ги богове от индоевропейския пантеон и етруските божества. Това е една от причините за наблюдаваното твърде голямо разнообразие в култовете, което забелязваме още в зората на римското общество.

В повечето древни религии идеята за "омърсяването" и "пречистването" заемат важно място в култовата практика. Римската религия не прави изключение. Смятало се за задължително омърсения, независимо по какъв повод и начин, да се пречисти, като спазва най-строго определените от ритуала действия, забрани и молитви. Римляните мислели, че омърсяването съвсем не е индивидуално произшествие, че то застрашава обществото, най-малкото защото замърсява земята. Попилата кръв на невинно убития прави земята неплодородна,а това вече засяга всички. Ето защо цялото общество извършвало много прилежно ритуалите по пречистването.

Един от важните фактори на пречистването е водата, която има свойството да разтваря всичко попаднало в нея. Ако не се извърщи ритуала на умиването, народът рискувал да разгневи боговете и така да наруши "божия мир".

Поначало римлянинът нямал склонност към философстване, което е така харакерно за елинът. При все че бил дълбоко набожен, той предпочитал прагматичните взаимотнощения с боговете. В тези контакти търсил ползата за себе си и се "пазарял" с тях. Ето защо и при пречисването точно и без отклонения спазвал всички ритуали.

Пречистването като важен обряд намира място и в честваните през февруари и май празници. През февруари се почитат известните римски Луперкалии, при които жриците изрязвали ремъци от кожите на жертвените животни и с тях бичували всеки всеки, когото срещнели по пътя. За римляните допирът със смъртта е омърсяващо действие, което се нуждаело от пречистване. Този обряд наричали lustratio. Около крепостната стена вървяла процесия, която спирала пред всяка врата и извършвала пречистващи жертвопринушения.

Сред най-известните ритуали, наследени още от древността, са т.нар. devotion и evocation. Първият означавал набожност, молитвеност и благоговение, а вторият - призоваване и заклинание. Вероятно devotion води началото си от най-древни време, когато се правели човещки жертвоприношения. С хуманизация на обществото този суров обичай бил подменен с имитативно жертвоприношение, което се изразявало във хвърляне на тръстикови кукли във водите на р. Тибър. Това правели първосвещениците и весталките в спомен на сатурновия култ от далечното минало. В първоачалния смисъл на ритуала, на баговете се дарявал човешки живот срещу искана защита на изпадналите в беда.

Този ритуал е един от начините за "населването" на римския пантеон с многобройни чужди богове. Така освен италийски, което било естествено, в пантеона били приети келтски, германски, египетски, сирийски, месепотамски, ирански и др божества.

Една от характерните особености на римската психология е прагматизмът. В това отношение религията не могла да прави изключение. Молещите се спазвали принципа "Дай,за да ти дам." Става дума за уговорки с боговете, при които принасящият жертва им искал услуга срещу някакво обещание в полза на божеството.

Поради този начин на мислене римляните били в непрекъсната връзка с боговете, която се осъществявала най-често в разчитане на пасланията им до хората. На тази основа се вършели и гаданията. В частния случай това е изкуството да се разпознават дадените от боговете знаци, които може да се видят в природните явления , летежа на птиците и др.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Римска религия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.