Ритуал с дъб в царибродско и одържавяване на земя след 9-ти септември 1944 г.


Категория на документа: Други


 РИТУАЛ С ДЪБ В ЦАРИБРОДСКО И ОДЪРЖАВЯВАНЕ НА ЗЕМЯ СЛЕД 9-ТИ СЕПТЕМВРИ 1944 Г.

Надявам се, че и сега е жив тоя дъб. Аз сега съм на 78 - 9 години, но тогава, когато помня дъба бях едно момче на 7-8 години. А този дъб съм питал баба какво прави. Той се намира на високо така под един извор, а извора се казва Ерзан. Даже това име Ерзан съм питал какво значи. А има такова име мисля някъде в Северен Кавказ. Но, за дъба става дума, какво ми направи впечатление: защото съм виждал, че изливат жените нещо там. Те изливат шербет. На него има кръст, та се идеше на Ранжеловден, Кольо, Молитве. Кольо значи колят, правят жертвоприношение, молитви и Воин, Войн е име на човек от нашия род, и Ангел нали, Рангело поле, и от Три молитве нали какво значи това, не можах да попитам, но това са неща, които са се изпълнявали пред този дъб. Това е страхотен дъб и е само един - единствен дъб, иначе наоколо е камениста пустош, варовик. Той е голям, дебел. До него е камен кръст. И се изпълняват три молитви. Така, и какво казва баба ми: "Са си мано све", т.е. "Сега вече свърши всичко". Даже още по онова време, а аз съм правил запис със нея 1985 г. Там ми е разказвала, нали, още тогава, вече нещата са утихнали, но седи си кръстът. А има и един друг дъб на Русульето, нали. Това е големият дъб и той си седи. А сега ако са го извадили, баба ми вече... защо казвам това: всичко е изорано - Русульето и онова Русулье (това са две полета сравнително равни). Там е и гората Баба Луга. След 9-ти септември и там решават да правят нещо като кооперации, като ТКЗС и изорават целите ливади, със хубава трева, която посяха стадата, говедата, овцете. И какво остава от всичко това. Под Големи камък, във селото имаше извор. След като се изора всичко това, извора затихва и пресъхва и край със водата. Край и с Ерзан. Няма вода. Нали, както казва баба ми, щом излезнеш от Гугини, това Гугини е махала, до Рандейско, все се разорало, все държавно.

Разказва Владимир Русков, 77 г., роден в Царибродско, бивш журналист в БНР. Научил е от баба му Славена.
Записал Никола Пашов, студент, спец. История, 3-ти курс, Софийски университет "Св. Климент Охридски"

СВАТБА В ЦАРИБРОДСКО
Баба ми Тала от Бачево , а Бачево е едно село на границата, на западната граница, но от Царибродска околия. То се намира 100-на-150 м. от границата - Големи камък и под Големи камък е Бачево. Обаче, когато баба ми седне да ми говори нещо, тя все си почва от онова събитие, което си го помни най-много - сватбата си. А тя се е женила със наваджия. Наваджия, това е човек, който е играл ролята посредник между младоженците. И тя е обаче от Партелаш, едно село, което е малко по-далече от Бачево. А от Бачево е дядо ми, дедо Петър. А той бил много срамежлив, затворен човек и наваджията го подкарал него, баща му дедо Гаца и хайде със сватовете в Партелаш. В Партелаш, той свит там седи, облечен във бели дрехи, левреци, тогава така са били облечени, това е цялата тавра била на мъжете, и баба ми със една своя приятелка като го видяла нещо така не е много била възхитена от бъдещия си мъж и го пита:
- Любовница имаш ли?
Той казва:
- Немам.
-Епа как да немаш ти любовница? - и казва - Ти искаш ли ме?
Той, зарил крак във това там, до огнището, вика (баба Тала):
- Не гледай у пламъку, у нижето, у очите ме гледай. Ти очеш ли ме?
Вика:
- Хочу те
А тя му казала:
- А я па те нечу.
Но, така или иначе, наваджията оправил нещата и започва сватбата. Сега, тя, когато говори за сватбата си, тя си има една представа за богатство за това време, нали. Джубетия трябва да се... (приготви). Джубетия е една дреха със космички, такива, лъскавки и това е било голямата мода, нали. Та, искал е да има джубено, други неща и жълтици. Тя казва: "Тогава злато имаше". Тя какво разбира под златото: еми тя е натафлена тогава със един гердан с жълтици и така. Сватбата тръгва - коне, коли. На колата е шареният сандък с даровете. Върху капака са наслагни черги всичко това да се види и това, което баба ми разказва, когато се наближават Гугините, това е една махала над Бачево, където, за да се слезе в селото, става стръмно, и се спуска колата, спъва се със синджири, със удържане на колите, но е било зима, поледица, сватовете пият и карат конете със едно бърдуче, това бърдуче пълно със ракия, хвърлят го в снега, скачат, ловат го. А цялото село е излезнало да посрещне Кяуловата невеста. Музиката е била Раденската музика, обаче тогава е свирено на един тъпан и една цигулка. Каква е била тази музика, не зная, но до ден днешен тя звучи. Баба ми отдавна си отиде, тя отиде нанекъде над деведесет и неколко години.

Разказва Владимир Русков, 77 г., роден в Царибродско, бивш журналист в БНР. Научил е от баба му Тала.
Записал Никола Пашов, студент, спец. История, 3-ти курс, Софийски университет "Св. Климент Охридски"

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ритуал с дъб в царибродско и одържавяване на земя след 9-ти септември 1944 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.